Социални фактори на здравето

Социални фактори на здравето

В последните години се отбелязва повишен интерес към изучаване ролята и мястото на социалните фактори във възникването на редица заболявания. Обяснява се с бързите изменения в структурата на заболеваемостта и смъртността по причини, с промяната в клиниката на редица заболявания. Според различните автори това се дължи на нарушените биологични възможности за адаптация на организма, новите повишени изисквания към човека, бързият технически прогрес и др.

Социалните фактори в живота на човека не са абстрактни понятия, а реалност, която все повече занимава умовете на различни изследователи. Интензификацията на труда, условията на живот и почивка, качествения и количествения състав на храненето, психо-емоционалните фактори, съвременните средства за комуникация, системата на здравеопазване, нивото на култура и др. – това са фактори, имащи определено отношение към здравното състояние на човека.

Бързите темпове на техническия прогрес, в редица случаи, води до несъответствия между санитарно-хигиенните и медицинските изисквания на новите условия на труд, до несъответствия между биологично-приспособителните възможности на организма и социалните условия, взети в цяло.

Създадената от човека изкуствена среда на живот все повече го обгражда и предпазва от прякото въздействие на факторите на външната среда, но тя не винаги е безопасна и социалните фактори заемат все по-голямо място в етиологията на съвременната патология. Вероятността да се достигне до идеално съчетание на биологичната със социалната адаптация е сложен проблем, който в съвършен вид е трудно за постигане.

Общопризнато стана разделението на факторите, влияещи на здравното съсътояние на човека на външни и вътрешни.

Външните ги подразделят на социални и природо-географски. Към социалните отнасят цялата съвкупност от обществено-икономически отношения (иономика, техника, култура, бит, традиции, морал, политика, навици, религии и много други), а към природо-географските – предметите и явленията от живата и неживата природа (релеф, климат, атмосфера, вода, растителен и животински свят и др.). Към вътрешните или биологичните се отнасят: пол, възраст, конституция, етническа принадлежност, наледственост, тип на обмяна на веществата, тип нервна система. Всички тези фактори се намират в сложни взаимоотношения и е трудно понякога да се определи кои от тази съвкупност фактори са водещи при възникването на дадено заболяване.

Социалните фактори на здравето нямат единна квалификация. Най-често се изхожда от социологическата структура на обществото, според която те се разпределят в пет главни групи:

1. Фактори, свързани с материалното производство;

2. Фактори, свързани с възпроизводството на човека – бит, семейство, образование, възпитание, здравеопазване;

3. Фактори, свързани с духовното производство - наука, изкуство, морал, политика, право, религия;

4. Фактори, свързани с комуникациите – транспорт, език, печат, радио, телевизия;

5. Фактори, свързани с управлението – многообразните институции и дейности по управление на социалния живот.

Тези фактори не са изолирани, а са взаимно свързани.

Познаването им дава възможност за разкриване на механизмите на разпространение на заболяването сред населението.

Оценката на общественото здраве изисква споменатите фактори да се изучат цялостно, в тяхната взаимовръзка, динамика и взаимозависимост, с оглед разработването на реалистична здравна политика.

За практически цели социалните фактори на здравето могат да се квалифицират в три групи:

1. Социална макросреда;

2. Социална микросреда;

3. Личностни фактори.

Факторите на социалната макросреда (политически, икономически, културни, религиозни, етнически и др.) са сравнително трудни за изследване, те могат да бъдат обект на специално програмирани изследвания, когато анализираме показателите на обществото, груповото или индивидуално здраве.

Социалната макросреда е непосредственото обкръжение индивида, ежедневните социални контакти и т.н.

Социалната микросреда е представена главно от семейството, приятелската среда и професионалната среда.

Най-важен елемент на социалната микросреда е семейството, което най-често е опрделящ фактор на здравето. То може да укрепва или да разрушава здравето на своите членове.

Семейството се разглежда като социална група от хора, свързани с брачни и родствени отношения, общност на бита и взаимна морална отговорност.

Заедно с това семейството е социален институт. То е институирана общност, изграждана на основата на брака и породената от него морална и правна отговорност на съпрузите за здравето и възпитанието на децата.

Едно от основните теоретични заключения на провежданите епидемиологични изследвания е, че нито едно заболяване не може да е резултат само от въздействието на една единствена причина, а от взаимодействието на много фактори. При такава постановка на въпроса, търсенето на ясно обособена причинно-следствена зависимост в областта неифекциозната патология е много трудно. Въпросът за принадлежността на социалните фактори и за тяхното място в причинно-следствените взаимоотношения е особено актуален днес в областта на хроничните неинфекциозни заболявания.

 

Bookmark and Share