Социално осигуряване /курсова работа/

Социално осигуряване /курсова работа/

Социалното осигуряване първоначално е създадено с идеята да се самофинансира, т.е. предполагало се е, че приходите от данъка върху заплатите ще покриват разходите.

Между основните социалнозастахователни програми най-широк обхват има застраховането на стари хора, на изгубилите близки и за нетрудоспособност (OASDI), приета през 1935г. Обикновено на тази програма се гледа като на вид социално осигуряване, което има за цел да гарантира базисен жизнен стандарт на възрастните, на нетрудоспособните и на наследилите загубилите член от семейството.

Втората по големина програма- Медикеър гарантира медицинско обслужване на възрастните. Застраховката срещу безработица, също приета със закон през 1935г., има за цел да гарантира доход на хората по време на краткотрайни периоди на безработица. Останалите социално-застрахователни програми включват работнически компенсации, които осигуряват парична помощ за пострадали при трудова злополука, при загубена трудоспособност за ветерани, пенсии за железничари и издръжка за миньори от въгледобивните мини, страдащи от белодробни заболявания.

Социалното осигуряване има за цел да възмезди хората за част от загубения доход поради пенсиониране или нетрудоспособност; частните застрахователни полици посрещат същата нужда. Но съществува една важна разлика: при частната застраховка има тясна зависимост между вноските на лицата, рисковете, скоито се сблъскват, и това, което те получават.

Социално-застрахователната програма осигурява застраховка и преразпределя доходи. Объркването на тези две роли е основна пречка за оценката и реформирането на социално-застрахователните програми.

Структура на системата на социалното осигуряване

 

Социалноосигурителната пенсионна програма е най-значителната държавна програма, насочена за осигуряване на възрастни хора. Тя се финансира от сициалните отчисления, които се плащат и от служещи, и от работещи.

Системата е организирана от текущо разпределение; със социалните отчисления на работещите в момента се изплащат сумите, получавани от визрастните в същия момент. Напротив, пенсионна система, при която пенсията на всяка възрастова група се подддържа от собствените вноски на осигурените, се нарича напълно консолидирана(фондирана) система. Частните пенсионни системи обикновено са напълно консолидирани; докато се трудят, хората правят вноски във фонд, осигуряващ пенсиите им при пенсиониране. Възможно е някоя година социалноосигурителната система да погълне повече или по-малко, от колкото излаща. Разликата се прибавя(или се изважда) към социалноосигурителния тръстов фонд. Същетвуват отделни тръстови фондове- за застраховки за възрастни и за надживелите ги съпрузи, за нетрудоспособност и за Медикеър.

Необходимо е да подчертаем, че тръстовият фонд не е равносилен на пенсионния фонд. Предполага се, че при частния пенсионен фонд работодателят заделя достатъчно пари, докато работникът все още работи, за да покрива обещаната пенсия. От друга страна, при социалното осигуряване текущите пенсии се финансират от текущите социалноосигурителни постъпления(данъка върху фонда на работната заплата) и от останалите от предходни години положителни салда, натрупани в доверителен фонд.

Хората получават право да се ползват от програмата на възраст 62г. А в случй, че предпочитат да се пенсионират на възраст 65г., те получават по-висока сума на плащанията. Последните не се увеличават, ако пенсионирането се отлага след 65-годишна възраст.Сумата на плащанията зависи от вноските на лицето. Колкото по-големи са вноските,толкова по-големи са и изплащателните суми.

Понякога се прилага концепцията за компенсационните норми при определяне величината на социалноосигурителните плащания. Компенсационните норми се дефинират като съотношение между социалноосигурителните плащания и получавания доход преди пенсиониране. Компенсационна  норма единица означава, че лицето при пенсия не претърпява загуба на доход, като се допусне, че не съществуват частни пенсии.

Сумата на плащанията също така зависи от броя на зависимите от работника лица.

Първоначално системата на социалното осигуряване покрива само една част от трудещото се население, в която не се вклщчват селскостопанските работници, независимите, държавните служители в нетърговските институции. С течение на времето покритието се разширява, така че в момента единствените непокрити са фендералните служители, наети преди 1984г., и няколко категории служители в щатските и местните управи.

До 1983г. социалноосигурителните плащания са необлагаеми. В наши дни 50% от тези суми за облагаеми за лица с доход над 25хил.долара(а за семейни двойки-с доход над 32хил.долара). Данъкът се влива в социалноосигурителния тръстов фонд. Съществува постоянно увеличение и размера на данъка.

 

Социално осигуряване, частно застраховане и пазарни провали

През 1935г. частните пазари предоставят застраховка живот, но не и пенсионни застаховки.

Голямата депресия пречинява криза: появяват се много възрастни безработни, пред които перспективата да бъдат наети на работа е малка и които нямат никакви средства за издръжка. Социалноосигурителната система се създава с цел да осигури на всички възрастни хора поне едно минимално равнище на издръжка.

 

Високи операционни разходи

 

За да гарантират пенсиите си, хората могат да купят анюитети от частни фирми. По анюитетите се плаща фиксирана сума пари всеки месец след достигането на определена възраст до смъртта на лицето, независимо колко дълго ще живее.

При повечето частни анюитетни програми обаче очакваната норма на възвръщаемост не изглежда добра- тя е далеч по-ниска от пазарния лихвен процент. Това отчасти се дължи на високите административни разходи.

Основната разлика между частните застрахователни полици и социалноосигурителната програма се състои в това, че социалноосигурителните пенсии се индексират- увеличават се с нараствне на инфлацията. Най-близко до индексираните пенсии са частните полици под формата на анюитети- размерът на плащанията е свързан със състоянието на пазара на ценни книжа. Когато се въвеждат тези застрахователни полици, се смята, че те ще осигурят щит срещу инфлацията, тий като фондовата борса ще следва общото увеличение на цените. Но между 1974 и 1982г. фондовата борса не успява да върви редом с инфлацията.

Рискът от инфлация е пример за един съществен вид рискове, наречен социални рискове.

-          не съществува пазар на застраховки срещу инфлация

-          повечето застрахователни полици изклщчват възможността от покриване на смърт в случай на война.

Съществуват две основни разграничения между способността на държавата и на частните фирми да осигуряват застраховане срещу социални рискове. На първо място държавата е в състояние да посрещне задълженията си, като повиши данъците. Второ, държавата може да се ангажира със споделяне на риска между различните поколения.

Колкото и важно да е на практика споделянето на риска между поколенията, то дава малко рационални основания за социалноосигурителните програми.

Третият основен проблем при частните застраховки произтича от факта, че хората имат различни очаквания за продължителността на живота.

-          неблагоприятна селекция- този процес, посредством който само лошите рискове купуват застраховки.

 

 

Морален риск и социално осигуряване

Застраховката може да намали личния стимул на хората да избягват застрахованото събитие(морален риск). Хората, когато обмислят възможностите за евентуалното си пенсиониране, се сблъскват с два основни източника на риск. Първият е, че те не знаят колко дълго ще живеят след пенсионирането си. Човек, който не си е купил анюитет, ще трябва да разполага внимателно с източниците си на доход. Когато той се застрахова, не възникват никакви проблеми от морален аспект.

Проблеми се явяват при втората вероятност, които социалното осигуряване гарантира застраховка- хората не знаят до колко добре ще могат да работят на възраст 62 или 65г., или 70г.

Социалното осигуряване дава възможност на лица, желаещи да се пенсионират на възраст 62г., да го направят. Но колкото по-добре е застраховката- колкото по-голяма част от трудовия доход  замества, толква по-слаби са стимулите за труд; при пълна компенсация дори хора, които са в отлично здравословно състояние и са високопроизводителни, ще бъдат изкушени да се пенсионират. Именно това е главният морален проблем при социалното осигуряване.

Провалът на частния пазар да осигури пълна застраховка не бива да се разглежда като капризна последица от алчните за печалба застрахователни компании, опитващи се да експлоатират нещастния потребител, а като рационална реакция на икономически проблем с критично значение, която дава поне някакъв стимул на застрахованото лице.

Опасенията относно проблема за моралния риск поставят ограничение за степента на застраховане, която може или трябва да бъде осигурена частно или държавно.Ако обществото смята, че не може да си позволи да издържа стари хора, които страдат поради това, че не са успели да си осигурят достатъчно добре пенсионната си възраст, и ако определен брой хора не успеят сами да сторят това , пенсионното застраховане е аргумент за принуждаване на хората да го правя. Това определя пенсионното застраховане и застраховката живот като обществено полезни блага.

 

 

Проблеми пред системата за социално осигуряване

През 1983г. системата за социално осигуряване попада в криза за втори път в рамките на пет години. Програмата се управлява със средства извън фонда. Натрупаните резерви на фонда са на привършване, а постъпленията, на които се разчита, не могат да покрият очакваните разходи. Но дългосрочните проблеми са дори още по-тежки в сравнение с този по същество краткосрочен проблем. Дългосрочните дефицити- разликата межу очакваните приходи и разходи- в съответствие с някои оценки превишавт един трилион долара. Една песимистична прогноза предвижда, че за да се покрият настоящите ангажименти на социалното осигуряване и здравните разходи, данъкът върху заплатите трябва да се увеличи  на 48%, докато дори оптимистичните прогнози предлагат данъкът да нарасне поне на 18%.

Съществуват три възможни решения: да се увеличи данъкът, да се намали размерът на пенсиите или социалноосигурителната система да се финансира от общите данъчни приходи. И трите са непривлекателни.

 

 

Причини за кризата в социалното осигуряване от 1983г.

Финансовата стабилност на системата зависи от съотношението между работещите и пенсионираните.

Промени през последните 25 години- увеличение на продължителността на живота; намаление на раждаемостта; участието на  мъжете над 65г. в работната сила рязко е намаляло от 45% през 1950г. на 20% през 1980г.( дължи се на рязкото увеличение на дела на населението над 65 годишна възраст).

Съществува и ое една важна детерминанта на жизненоспособността на системата. Пенсиите на възрастните хора зависят от техните заплати. Те се увеличават в съответствие с инфлацията. През последните 50 години заплатите се увеличават по-бързо от инфлацията, отразявайки непрекъснато нарастване на производителността.

Но през последното десетилетие спад в темпа на нарастване на производителността и съответно реалните заплати не се увеличават.

 

 

Реакция на кризата в социалното осигуряване през 1983г.

Жизненоспособността на системата за социално осигуряване  поставя политическа дилема. Решението, предложено от президентската комисия, оглавявана от алън Грейнспан, не включва внимателно балансиране на компромисите между ефективност и справедливост.

Средствата за преодоляване на краткосрочните проблеми вклщчват: отлагане на предвиденото увеличение на издръжката на живот, ускорено въвеждане в действие на планираното увеличение на социалноосигурителните отчисления, разширяване на социалноосигурителното покритие и за новите федерални служители и облагане на придобивките от соцялното осигуряване при хора с високи доходи. Разширяването на покритието увеличава постъпленията повече в краткосрочен, от колкото в дългосрочен план.

За да се подобри дългосрочната жизнеспособност на системата, възрастта за пенсиониране постепенно ще се увеличва от 65 на 67г. Това решение съдържа два компонента. Свързано е преразпределение на доходи между различните поколения, т.е тежестта се пренася върху раменете на бъдещите поколения.

Второто, което се съдържа в решението, засяга компромисите между застраховане и стимули. Хората, които се окажат особено ощетени от промяната във възрастта за пенсиониране, са именно тези, за които е особено трудно да работят на възраст 65г. По-младите поколения на практика получават по-малка застраховка в това отношение.

От друга страна, това трябва да има ефекта на намаляване на изкривяванията, свързани с по-ранното пенсиониране на хора, които са запазили своята производителност.

 

 

Актуални проблеми на справедливостта в социалното осигуряване

Социалното осигуряване представлява комбинация от (принудителна) пенсионно-спестовна и преразпределителна програма. Ако се погледне от перспективата на спестовно-застрахователна програма, справедливостта диктува възвръщаемостта, която хората очакват от нея, да съответства на техния принос. Справедливостта означава, че само “очакваните” от всеки отделен човек пенсии ще съответстват на приноса му.

Справедливост между поколенията- сегашната социално-осигурителна система представлява трансфер на ресурси от сегашните млади към насточщите стари, в което младите в последствие могат да не бъдат съответно компенсирани.

 

Преразпределение на доход между поколенията

 

През последните 5о години има забележимо повишаване на жизнения стандарт на повечето американци. Ако това продължи по същия начин, преразпределението на доходи от работещите днес към пенсионираните е справедливо, щом тези, които сега се трудят, през целия си живот така или иначе ще бъдат по-добре в сравнение със сегашните възрастни хора.

Но през последните 10 години се забелязва явно забавяне на темповете на увеличаване на производителността; за няколко години от този период дори има намаление на доходите от глава на населението. Ако тази по-нова тенденция се запази, базата за преразпределение на доходи от работещите към възрастните ще става все по-слаба

 

Преразпределение в рамките на едно поколение

 

Сега всички пенсионери получават значително повече, от колкото са вложили. Една от целите на социалноосигурителната система е да осигури минимално равнище на доход дори на най-бедните. На практика системата има значителен успех в намаляването на бедността при хора над 65 години.

Съотношението на внесеното към получаваното се различава в зависимост от семейния статус и от това, дали и двамата съпрузи са работели, или само единият.

Особено остър проблем в социалноосигурителната система е отношението към семейните и към самотните хора. Семейните получават доста по-голяма сума от самотните. Едно от предложенията да се разреши този проблем е личната осигурителна сметка.

Всяко лице трябва да има своя собствена сметка. Държавата е длъжна да осигурява инфлационноиндексирана възвръщаемост на данъчните вноски. Равнището на застрахователните възнаграждения се определя от актуална база, което ще осигури на всички семейства една и съща норма на възвръщаемост на техните вноски.

Ако  облагите на тези застрахователни програми не осигуряват на пенсионерите адекватно равнище на доход(според обществото), тогава те трябва да получават добавкаот преки трансфери,като сумите от тях ще зависят от личните обстоятелства. Необходимо е тяхното финансиране да се извършва от общите данъчни приходи.

 

Текущи проблеми на ефективността

 

Социалноосигурителната система св намесва в икономическата ефективност по два начина: намалява образуването на капитал и стимулира по-ранното пенсиониране.

Предоставянето на социално осигуряване намалява нуждата от спестяване за пенсия. Широко се споделя убеждението, че именно в следствие на това общата сума на националните спестявания е намаляла.

Като резултат от намаляването на спестяванията има по-слабо капиталообразуване, което може да доведе до отрицателен ефект върху повишаването на производителността.

Привържвниците на социалното осигуряване, признавайки теоритичната възможност то да е причината за намалението на спестяванията, се съмняват в количествената значимост на този факт. Те дават за пример значителния растеж напенсионните фондове след въвеждането на системата за социалното сигуряване. Известно обяснение на това е, че социалното осигуряване дава възможност на хората да се пенсионират по-рано, но понеже не замества изцяло работната им аплата, хората са подтикнати да спестяват  в собствената си сметка, за да покриват разликата. До колкото социалноосигурителната система има потискащ спестяванията ефект, държавата е в състояние чрез други действия да го компенсира. Тя може да стимулира инвестициите, например чрез инвестиционни данъчни кредити. Намалявайки държавния дефицит, същата би могла да осигури насочване на по-значителна част от спестяванията към частно образуване на капитал, а не към владение на държавния дълг.

Държавните програми обикновено имат и ефект върху дохода, и ефект на заместването. Неефективността се свързва често с ефекта на заместване. На практика и двата ефекта възникват в случая при наличието на социално осигуряване. Големияттрансфер на ресурси към по-възрастните хора има ефект на дохода; по-възрастните приемат част от този увеличен доход под формата на допълнителна почивка: ранно пенсиониране. Освен това обаче има и субституционен ефект, защото социалното осигуряване променя връщането към работа.

През последните години се забелязва ефект, насърчаващ работниците да останат по-дълго на работа- размерът на пенсиите зависи от вноските на хората от предходните години.

 

Алтернативни перспективи

 

Освен че социалноосигурителната система е застрахователна и спестовна програма, тя още е и трансферна програма.

За някои икономисти връзката между данъка върху фонда на работната заплата и социалноосигурителната система не е от основно значение; не съществува(като цяло) принципно основание отделните програми да се обвъезват с отделните източници на приходи.

Много от ранните привърженици на социалното осигуряжане смятат, че е важно хората да вярват, че получават това, за което са платили, т.е. че не им се дава милостиня. Ако хората се възприемат като “купуващи” пенсията си със своите социалноосигурителни вноски, изкривяванията в предлагането на труд, свързани с данъка върху фонда на заплатите, ще бъдат намалени.

Други се безпокоят, че политическия процес може да доведе до излишно щедри социалноосигурителни програми; необходимо е накакво наблюдение върху тези преразпределителни програми. Чрез наличието на точно определен социалноосигурителен данък, който да се повишава при нарастване на получаваните по негова линия суми, се осигурчва подобен контрол.

 

Обобщение

 

  1. Пазарните неуспехи, които дават път на държавно осигуряване на социални застраховки, включват: невъзможността да се предложи застраховане срещу повечето основни рискове, с които се сблъскват хората, високите трансакционни разходи при частните застраховки, невъзможността да се застраховат социални рискове и проблема за неблагоприятната селекция, когато пазарите не са в състояние да диференцират хората с различни рискове.
  2. Социалноосигурителната пенсионна програма изпълнява три функции: тя е принудителна спестона програма, застрахователна и трансферна програма.
  3. Социалноосигурителната програма е с проявяващ се ефект върху предлагането на работна сила и върху образуването на капитал.
  4. Проблемите с раждаемостта, продължителността на живота, трудовото участие на по-възрастните и темпът на нарастване на производителността съвместно допринасят за финансовата криза, с която се сблъсква напоследък системата на социалното осигуряване.

 

 

 

 

Социално осигуряване в Булгария

Социалното осигуряване е механизъм, чрез който се образува и разпределя специален фонд при осъществяване на осигурителни рискове. То възниква като клон на личното застаховане.

Социалното осигуряване представлява провеждане на социално-икономически мероприятия от страна на държавата, свързани с осигуряването на гражданите при временна нетрудоспособност и други случаи. Той е елемент от социалната политика на държавата.

Главната цел н социалното осигуряване е материална издтъжка на осигурителната съвкупност, т.е. на лицата, меножещи да задоволят своите потребности чрез трудови доходи. За да може да съществува социална закрила на лицата от осигурителната съвкупност е необходимо да се обособи специален фонд, наречен осигурителен фонд, чиито средства се образуват от държавата и от осигурителните вноски на гражданите.

Функциите на социалното осигуряване биват осигурителна, икономическа и стимулираща. Осигурителната функция гарантира средства за издръжка на нетрудоспособните. Икономическата функция подпомага развитието на производството. Тя е разпределение на част от националния доход, предназначен специално за нетрудоспособните. Същността на стимулиращата функция е да насърчава населението към труд и да увеличава резултатите от труда.

Ролята на социалното осигуряване е крайният резултат, който се получава при изпълнение на отделните функции.

Социалното осигуряване разглежда обществените отношения и разкрива закономерностите, произточащи от понятията: обезщетение, пенсия, нетрудоспособност, осигурителни рискове, здравно осигуряване и други.

Социалното осигуряване има връзка с:

-          науката за населението и работната сила- гради се въз основа на броя на населението на дадена територия. Тук има значение началната и крайна трудоспособна възраст, коефициент на заетост на населението, брой на децата, на които се изплаща издръжка и дриги

-          здравеопазването

-          правната наука- въпросите по натрупването и разпределението на паричните средства трябва да почиват на законова уредба

-          финансовата наука

Осигуряването на всички лица от национален осигурителен институт представлява осигурителна съвкупност. Може да има пълен и непълен круг от осигурени лица. Лицата, които работят и създават осигурителен фонд като внасят осигурителни вноски, образуват съвкупността на трудоспособните. Това са работоспособни лица и колкото повече се използва тяхната работна сила, толкова повече вноски се правят в осигурителния фонд.

Съвкупността на нетрудоспособните включва: деца(подтрудоспособна възраст), пенсионери, инвалиди, болни, гледане на болен член от семейството.

Осигурителният фонд представлява обема от парични средства за издръжка на нетрудоспособните. Тои е обособена по определен начин част за разпределение при определени рискове. Формата на организация ба осигурителния фонд се разглеждат в две направления:

  1. според реда на образуването, управление и разпределение- в нашата страна това става централизирано, т.е всички парични срества се събират в Националния Осигурителен Институт, в осигурителен фонд. Разпределението също е центарлизирано.
  2. според предметния израз

-          парични- пенсии, месечни добавки за деца, обезщетения, еднократни помощи

-          натурални- парични средства в санаториумите, диетични столове, други форми на здравеопазването

Финансирането на социалното осигуряване представлява практическа дейност при набирането на парияни средства. Факторите, които влияят върху него са: икономически, социални, демографски и политически.

При определяне на внасянвто на парични средства в социалното осигуряване трябва да се изхождаот следните моменти:

-          определяне обема на паричните средства

-          определяне на източниците

-          определяне на начина, по които ще се събират паричните средства

-          разпределение на паричните средства.

Средствата, които се внасят в социалното оисгуряване се наричат осигурителни вноски. Тяхната същност се изразява в периодично плащане от трудоспособните. Производствата, които са групирани в един клас внасят една средна осигурителна вноска на база на средния риск за тези предприятия. Осигурителната вноска винаги се калкулира в цената на стоките и услугите, които се произвеждат във всички предприятия. Източниците за набиране на средства са лицата, които се осигуряват, Това са работници, служители и тези, които се самоосигуряват. Към източниците се отнасят и внсоки от предприятия и фирми.

Държавата винаги субсидира социалното осигуряване, защото като цяло тя е заинтересована от възпроизводтвото на населението, от потребностите на нетрудоспособните.

Държавата облага гражданите с данъци, които обогатяват държавния бюджет и отделят парични средства за социялно осигуряване. Осигурителното плащане е известно под наименованието “престация”-вземане от нетрудоспособните.

Видове осигурителни плащания:

-          според покритите социални рискове: болест, майчинство, трудова злополука, пенсия за изслужено време и старост, плащане на семейства с деца, еднократни плащания, плащания за безработни.

-          Според формата, в която се предоставят: в натура и в парични средства(пенсии, месечни добавки за деца и др.)

Равнището на осигурителните плащания представлява размерът на осигурителните плащания към работната заплата. Границите им влючват минимум осигурителни плащания, които се равняват на минималната работна заплата за страната.

Трудов стаж- времето, през което едно лице е работило, упражнявало е определена професия и тази работа му е давала правото да бъде осигурено лице. Има няколко вида трудов стаж: минимален-три месеца; максимален, който включва основния трудов стаж плюс допълнителния; и нормален, който се зачита от закона; съкратен- малък размер на трудовия стаж, но са изпълнени други условия от закона и плащанията са пропорционални на трудовия стаж; стаж по преходен режим- когато към датата на влизане в действие на нормативния акт законодателят прави изключение за определен перио от време и разрешава плащането.

Съществува и т.нар. превърнат трудов стаж, когато 3 години труд от 1 категория са равни на 4 години от 2 категория и 5 години от 3 категория.

Възрастта определя началото и края на осигурителните плащания. Тя се степенува по пол и по категория труд. Максималната възраст за отпускане на осигурителни плащания е горната граница на трудоспособността. За да се пенсионира гражданина е необходимо освен възраст, която е различна за различните категории, е необходимо да има и определен трудов стаж съгласно пенсиите.

Управлението на социалното осигуряване протича едновременно и във връзка с икономическите, политическите и демографските условия в страната. То включва взаимодействието на елементите субект, обект, цел, принципи и методи.

Обектът на управление на социалното осигуряване е формирането и използването на осигурителния фонд. Това са дейности по набирането на парични средства, по разпределението на тези средства и обслужването на гражданите.

Субектът представлява съвкупност от специализирани органи и звена и низови звена по набиране на осигурителни вноски.

Целта намира израз в това да се гарантира най-пълно задоволяване потребностите на нетрудоспособните, т.е. лицата, които са придобили определени права.

Принципите на управление на социалното осигуряване представляват правила, които трябва да бъдат научно обосновани и общопризнати. Те биват: принципи на научност, принцип на законност и принципи на демократичност(разгръщане на инициативата, отговорността, активността на регионалните и низови органи на  управление).

Методите на управление са начините на въздействие върху управлявания обект.

Организационната структура на управление на социалното осигуряване обхваща всички организационни единици и звена- Национален осигурителен институт, регионалните служби за социално осигуряване и низовите звена по места. Изградена е на три равнища- национално, регионално и нозово.

Централен орган за управление на социалното осигуряване е Националният осигурителен институт. Той е самостоятелен правен субект, на него е възложено изпълнението на бюджета на фонд национално осигуряване. НОИ се отчита пред Народното събрание. Той притежава следните ръководни органи: надзорен съвет, управителен съвет, управител и подуправители.

Надзорният съвет упражнява контролни функции над целия НОИ. В управителния съвет влизат управителят, подуправителите и главните директори по направления в НОИ. Управителният съве изработва и внася в Народното събрание проект на фонд социално осигуряване,, прави предложения за откриване и закриване на поделенията на НОИ, взема решения за прехвърляне на парични средства от един вид  осигурителен разход в друг; разпорежда се с имуществото на НОИ; издава брошури, документи, формуляри, инструкции за дейността на социалното осигуряване.

Управителят се избира от Народното събрание за срок от 4 години. Той представлява Националния осигурителен институт в страната и чужбина.

В ръководните органи не могат да влизат лица, лишени от правото да заемат ръководна и отчетническа длъжност, лица осъждани за умишлено престъпление, лица, които се намират в родство до четвърта степен.

Централната пенсионна комиция е обособена съгласно разпоредбите на гражданския процесуален кодекс. В нея се разглеждат жалбите на граждани за неправилно изчислен размер на пенсия.

 

Организация на паричните плащания

 

Пенсиите са парични плащания, които заместват загубеното възнаграждение или доход на осигурения. Придобиването на правото на пенсия, независимо от нейния вид, е свързано с наличието на определен трудов стаж, навършена възраст, постоянно загубване на трудоспособност. Законодателят определя минимален и максимален размер на пенсиите- последният не може да надвишава трикратния размер на социалната пенсия.

Пенсионното осигуряване предполага интензивни преразпределителни процеси. У нас се прилага разходно-разпределителна система, което означава, че настоящите и бъдещи активни поколения покриват пенсионните плащания на минали активни поколения.

Пенсия за изслужено време и старост се придобива при навършване на определена възраст и трудов сраж, в зависимост от категорията труд, полаган от лицето. Право на пенсия имат работниците и служителите, членовете кооператори, земеделски стопани, адвокати и други.

Пенсиите за инвалидност се определят от степента на загубената трудоспособност като инвалидността се определя в три групи от ТЕЛК:

-          за трудова злополука и професионално заболяване

-          за общо заболяване

-          граждански инвалидни и военно инвалидни пенсии

Наследствените пенсии имат за цел да осигурят един минимум от средства за издръжка на определена категория лица. Отпускат се от пенсионните органи на Министерския съвет.

Предпоставки за придобиване право на наследствена пенсия:

-          осигуреният или личният пенсионер да е починал

-          лицат, които имат право на такава пенсия, трябва да бъдат издържани от наследодателя

-          починалият да е с продибито право на пенсия или да е получавал пенсия

Размерът на наследствената пенсия се определя като процент от следващата лична пенсия на починалия

-          при един наследник- 50% от следващата си лична пенсия

-          при двама- 75%

-          при трима и повече- 100%

При пенсиите за особени заслуги законът не установява никакви условия като възраст, стаж и други. Отпускането им се извършва с разрешение на Народното събрание, като то определя и нейния размер.

Особени заслуги са:

-          за развитието на стопанската дейност

-          за наука

-          за образование, култура, изкуство и други

Размерът на пенсията се определя от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Те са в зависимост от материалното положение на лицето, здравословното му състояние и степента на заслугата. Получаването на тази пенсия не дава възможност за получаване на други видове пенсия.

Социална пенсия се отпуска на определени категории лица, които трябва да отговарят на условия, определени  в чл.45 а, б, в от ЗЗП. Тя има за цел да осигури минимални средства за издръжка на тези лица. Тези пенсии се отпускат от пенсионните органи в населените места и от Министерския съвет. Тези пенсии не преминават в наследствени и когато се получат, не могат да се получават други пенсии.

 

Здравно осигуряване

 

Задължението за осигуряване възниква:

-          за всички български граждани- от влизането на закона в сила, а за новородените- от датата на раждане

-          за чуждите граждани или за лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международния договор, по който Република България е страна- от датата на получаване на разрешение за постояноо пребиваване

-          за лицата с предоставен статут на бежанец или предоставено право на убежище- от датата на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище.

Размерът на здравно осигурителната вноска се определя със Закона за бюджета на Националната здравно- осигурителна каса. Осигурителният доход, върху който се изчислява вноската, се изчислява по ведомостите за трудови възнаграждения, пенсионните картони, изплатените болнични листове, изплатените помощи и данъчни декларации по Закона за облаганите доходи на физическите лица. Здравноосигурителните вноски не подлежат на данъчно облагане. Те се внаят с платежни нареждания по разкритите приходни банкови сметки в районните управления “Социално осигуряване”. Заплащат се ежеседмично, а лицата, които имат доходи извън трудови правоотношения освен  ежемесечно, заплащат и годишно точния размер на здравноосигурителната вноска съгласно данните от данъчната декларация.

Максималният размер на месечния доход за всяко осигурено лице, върху който се изчислява здравноосигурителната вноска, е 10 минимални работни заплати, установени за страната. Здравноосигурителната вноска е в размер 6 на сто и се заплаща от лицата в рамките на текущия месец.

 

 

 

Кодекс за социално осигуряване на България

 

 

Държавно обществено осигуряване

 

Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на: задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност на осигурените лица, равнопоставеност, социален диалог при управлението на осигурителната система и фондова организация на осигурителните средства.  То предоставя обезщетения, помощи и пенсии при: временна неработоспособност, временна намалена работоспособност, инвалидност, майчинство, безработица, старост и смърт.

 

Управление

 

Министерството на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавна политика по бщественото осигуряване.

 

Национален осигурителен институт

 

Държавното обществено осигуряване се управлява от НОИ. Той отчита своята дейност пред Народното събрание. НОИ е юридическо лице със седалище София. Той изпълнява бюджета на държавното обществено осигуряване, установява и събира вземанията му от неправилно извършени осигурителни разходи; осъществява контрол по спазването на осигурителното законодателство във връзка с възложените му дейности; организира дейността по установяване на административни нарушения и административни наказания; извършва плащането на пенсиите и обезщетенията за безработица и организира дейността по другите осигурителни плащания; събира информация и поддържа информационна система  за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица; осъществява дейност по подготовка и прилагане на международни договори в областта на държавното обществено осигуряване.

Органи на управление на НОИ са:

Надзорен съвет- утвърждава основните насоки на дейността и контрола върху тази дейност; утвърждава проектите на годишния бщджет на държавното обществено осигуряване и отчета му; утвърждава проектите на нормативните актове по държавното обществено осигуряване преди внасянето им за приемане от съответните държавни органи; взема решение за придобиване и разпореждане с имуществото на НОИ над размер, определен от правилника за организацията и дейността на НОИ; взема решения за придобиване на недвижими имоти от НОИ срещу задължения към фондовете на държавното обществено осигуряване, и други.

Управител и подуправител- избират се от Народното събрание за срок от четири години.

Управителят на НОИ действа от името на института, организира и ръководи дейността му и го представлява пред всички физически и юридически лица в страната и чужбина. При отсъствието на управителя, неговите функции се ръководят от подуправителя. Управителят осъществява оперативно ръководство на НОИ. Внася за утвърждаване в надзорния съвет проектобюджета на държавното обществено осигуряване, проект за правилник относно организацията и дейността на НОИ, проекти на решения за използване на средства от резерва по бюджета на държавното обществено осигуряване, и други.

В своята дейност управителят се подпомага от съвет на управителя, който се състои от ръководителите на функционалните направления на института и подуправител.

 

Парични обезщетения за безработица

 

Право на парични обезщетения за безработица имат лицата, които са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

-          имат регистрация като безработни в съответното териториялно поделение на Агенцията по заетостта

-          не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенси за ранно пенсиониране.

Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт. Размерът на паричното обезщетение на безработните лиа е 60% от средномесечния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигуритлни вноски за последните 9 месеца, през които са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове, и не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния размер на обезщетението за безработица.

 

Осигуряване за трудова злополука и професионална болест

 

Трудовата злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, кокто и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило наработоспособност или смърт.

Професионална болест е заболяване,  което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процесс върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, идаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

Редът за установяване, разследване, регисриране и отчитане на трудовите злополуки се определя с акт от Министерския съвет.

Рамерът на осигурителните вноски, които внасят осигурителите, се определят в процент от месечния осигурителен доход на осигурените на база на актюерските разчети; определя се по групи основни икономически дейности; от НОИ по методика и ред, определен с акт на Министерския съет.

 

Задължително пенсионно осигуряване

 

Пенсии за осигурителен стаж и възраст

 

Правото на пенсия се придобива за навършване на възраст 60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца за жените, при условие че сборът от продължителността на соигурителния стаж и възрастта е не по-малък от 98 за мъжете и 88 за жените.

Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от процент за всяка година осигурителен стаж и съответно пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.

Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечния осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.

 

Пенсии за инвалидност

 

Осигурените лица имат право на пенсия за инвалидност, когато са загбили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Пенсия за инвалидност се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от по един процент за всяка година осигурителен стаж и съответно пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.

 

Наследствени пенсии

 

Право на наследсвена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите. Наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото лице.

 

Пенсия за военна инвалидност

 

Право на такъв вид пенсия имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или са пострадали през време или по повод на наборна военна служба или служба в запаса. Право на пенсия за военна инвалидност имат и лицата,пострадали при оказване на съдействие на въоражените сили.

 

Пенсия за гражданска инвалидност

 

Право на пенсия имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или пострадали при изпълнение на гражданския си дълг или са пострадали случайно от органите на властта при изпъление на служебни задачи на тези органи.

 

Социална пенсия за старост

 

Право на социална пенсия за старост имат лицата, навършили 70 годишна възрас, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Размерът на социалната пенсия за старост, както и условията за нейното получаване, се определят от Министерския съвет по предложение на Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт.

 

Социална пенсия за инвалидност

 

Право на такъв вид пенсия имат лица навършили 16 годишна възраст, с намалена работоспособност повече от 71%.

 

Пенсия за особени заслуги

 

Отпуска се от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.

Контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване се осъществява от контролните орани на Националния осигурителен институт.

 

 

 

Допълнително социално осигуряване

 

Допълнителното социално осигуряване се осъществява чрез участие в универсални и/или професионални пенсионни фондове, фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и във фондове за допълнително доброволно осигуряване за безработица или за профеционална квалификация, които се учредяват и управляват и лиценсирани по реда на този кодекс пенсионно осигурителни дружества или от дружества за полълнително пенсионно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация. Надзорът върху дейността на дружествата и фондоветв се осъществява от Комисията за финансов надзор.

 

 

Допълнително  задължително пенсионно осигуряване

 

Основава се на принципите на:

-          задължителност на участието

-          юридическа самостоятелност на пенсионноосигурителните дружества и на универсалните и професионалните пенсионни фондове

-          прозрачност, разделност и изключителност на дейността

-          разрешителен режим и държавно регулиране

-          задължителна периодична отчетност и разкриване на информация’лоялна конкуренция между пенсионноосигурителните дружества

-          представляване на интересите на осигурените лица

Допълнителното задължително пенсионно осигуряване се осъществява чрез пенсионни схеми на капиталово покривен принцип на базата на дефинираните вноски.

 

 

Допълнително доброволно пенсионно осигуряване

 

Действа на основата на същите принципи, както при задължителното пенсионно осигуряване. Разликата е в това, че има доброволност на участието.

Осигуряването се осъществява на основата на капиталово покривен принцип на основата на предварително определени осигурителни вноски. Средствата на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване се управляват от пенсионно осигурително дружество с грижата на добър търговец при спазване принципите на надежност, ликвидност, доходност и дивесификация, в интерес на осигурените лица.

 

Допълнително доброволно пенсионно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация

 

Във фондовете могат доброволно да се осигуряват или да бъдат осигурявани:

-          работниците и служителите

-          държавните служители

-          съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители

-          кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоражените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и държавните служителу по Закона за изпълнение на наказанията

-          изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества

-          лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, заначтчийска дейност, като земеделски производители и тютюнопроизводители

-          лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества

-          лица,  изпратени в чужбина от булгарски посредник

-          лица, които извършват друга трудова дейност без трудово правоотношение

 

 

Преобразуване, прекратяване и несъстоятелност на дружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване

 

 

Преобразуване- извършва се с предварително разрешение на комисията при доказана платежоспособност след преобразуването и при запазване правата на осигурените лица и на пенсионерите

-          преобразуване чрез вливане, сливане, отделяне и разделяне

Прекратяване:

-          доброволно- с решение на общото събрание на акционерите

-          принудително- с отнемане на пенсионната лицензация или на лицензацията за допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация

-          при обяваване на несъстоятелност

Осъществява се чрез ликвидация,а управляваните от него фондове и дружества- чрез вливане.

Нессъстоятелност:

Дружеството е неплатежоспособно, когато:

-          повече от 7 раотни дни не изпълнява свое изискуемо парично задължение или общата стойност на задълженията му надвишава общата стойност на негоеите активи.

Административно-наказателна отговорност

Нарушенията се установяват с актове, съставени от контролните органи на НОИ.

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

 

 

Допълнителна разпоредба

 

предприятие- всяко място, където се полага наемен труд

нетно възнаграждение- възнаграждение, получено след намаляването му с определени със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимите данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица

пенсионна схема- конкретен финансов мвханизъм за определяне на пенсионни задължения и плащания, изчислени чрез ститистически(актюерски) методи

актюерски методи- съвкупност от статистически методи и правила, които се прилага за определяне на очаквания приход от бъдещи вноски и инвестиции, както и за определяне на дължимите суми за изплащане на бъдещи пенсии от пенсионноосигурителното дружество.

Bookmark and Share