Средства на кинезитерапията

Средства на кинезитерапията

Основно средство на КТ е физическото упражнение (ФУ), а допълнителните средства са слънце, въздух и вода и лечебния масаж.

Класификация на ФУ

ФУ се делят на три големи групи:

  1. по вид и характер
  2. според физиологичната им характеристика
  3. според терапевтичното им въздействие

 

ФУ според вида и характера им

А. Гимнастически упражнения (ГУ) – използват се най-често в КТ

Предимства:

-          Според целта си могат да включат от най-малките до най-големите мускулни групи и по този начин довеждат до от най-малкото до най-голямото натоварване.

-          Могат да се прилагат аналитично и в комбинация с другите упражнения

-          Лесна дозировка. Може да се определи както от кинезитерапевта, така и от самия пациент.

-          Почти няма изходно положение, от което да не могат да се прилагат

-          Пациентите възприемат без особени затруднения ГУ

-          Могат да се прилагат както индивидуално, така и групово

-          ГУ развиват ценни двигателни качества – сила, гъвкавост, равновесие, координация

Недостатъци:

-          трудно се развиват двигателните качества бързина и издръжливост

-          ГУ са по-малко емоционални

Основни групи ГУ използвани в КТ

  1. според анатомичната им характеристика, т.е. кои мускули участват: за лицева мускулатура; за шия и врата; за мускули на горните крайници – мишница, предмишница, китка и пръсти; за раменен пояс; за гърба и гърдите; за корема и тазовото дъно; са долен крайник – бедро, подбедрица, стъпало, пръсти. Аналитична гимнастика – работим за точно определен мускул или част от мускул.
  2. според формата и структурата – строеви упражнения; опори; за ловене и хвърляне; висове; прескоци, подскоци и скокове; пълзене и провиране; катерене, качване и слизане
  3. според използването на уреди – ГУ с уреди (топки, тояжки, гири, въженца); ГУ на уреди (шведска стена, пейки, стълби, висилка); ГУ на специално конструирани уреди (попивателна, кормилно устройства, стълбички и т.н.)
  4. според изходното положение (ИП) – от тилен лег; от лег; от седеж; от колянна опора; от колянка; от стоеж
  5. според активността на болния:

пасивни упражнения – упражнения, при които пациента съзнателно не влага усилия или когато не може да извърши движението, то се изпълнява от кинезитерапевта или с помощта на здравия крайник

Видове пасивни упражнения според изпълнителя им – автопасивни; изпълнени от друг, гравитационни, инерционни, механопасивни (от специални уреди)

Видове пасивни упражнения според предназначението си – деблокиращи, релаксиращи, разтеглящи

Видове пасивни упражнения според предназначението им – аналитични, тракционни, дистракционни (насилствени)

Видове специални пасивни упражнения – за разтягане; екстензия – директна и индиректна

5.2   активни упражнения. Биват:

- свободни – извършват се самостоятелно от пациента

- улеснявани (с помощ) – различни помощни средства – гравитацията, ролки, наклонени плоскости, рефлекси

- упражнения във вода – подводна гимнастика

- упражнения в суспенсия (висящ, увиснал)

- идеомоторни упражнения – мислено изпълнявани упражнения

6.   според сложността: сложни – включват се повече елементи, повече анализатори (за координация); прости – само един елемент от движението

7.   според броя на хората – единични; по двойки; групови

 

Б. Приложни упражнения

  1. приложнолокомоторни – локомоция – придвижване на тялото в пространството.

ходене – естествен процес, с цикличен характер. Видове:

-          разходки – общо физическо и емоционално въздействие

-          лечебно или дозирано ходене – определени метри, при определени условия (малки крачки, големи крачки, настрани  и т.н.)

-          ходене с помощно средство – патерици, кандки, бастун, проходилка

пешеходен туризъм – в естествена природна обстановка, благоприятно въздействие на природните фактори.

бягане – рядко се използват в КТ

  1. трудовоприложни – постига се трудово възстановителен ефект, благоприятно въздействие върху психиката, т.нар. трудотерапия

развлекателна трудотерапия – за разсейване на болния

функционална или тренираща трудотерапия – освен психоемоционално повлияване има и специален възстановителен ефект

професионална трудотерапия – възстановяване на трудовите навици или преобучение.

  1. битовоприложни (ДЕЖ) – за поддържане на личната хигиена; обличане и събличане; поддържане на жилището; готвене и хранене

 

В. Спорт и елементи от спортове

  1. плуване – оказва благоприятно въздействие върху целия организъм. Цикличен спорт.

ДС – особено добро въздействие върху издишването

ССС – хоризонталното положение на тялото подпомага периферното кръвообращение, разнасянето на венозния застой, тренира сърдечния мускул, намаля периферното съпротивление

ОДА – олекотяват се движенията във водата и се увеличава обема на движение в ставите, подобрява се гъвкавостта на гръбначния стълб и се подобряват качествата на сухожилията, прави мускулите по-еластични и по-добре се кръвоснабдяват.

оказва масиращо действие върху органите в коремната кухина

  1. гребане – цикличен спорт. Използва се академичното гребане и каяка
  2. колоездене – цикличен спорт. Дозира се лесно. Може и в кабинета по КТ – велоергометър, може и сред природата. Аеробно упражнение
  3. ски-бягане – общоукрепващ и закаляващ характер. Рядко се използва.
  4. кънки – рядко се използва. Ролковите кънки се използват като средство за намаляване на съпротивлението.
  5. елементи от спортове – баскетбол (подаване, ловене, стрелба, дрибъл); волейбол (придвижване, подаване, поемане); футбол (подаване на топката с крак, спиране на топката); федербал

 

Г. Туризъм – обяснено по горе като пешеходен туризъм, най-използвания вариант в КТ

 

Д. Игри – подчертано психоемоционално повлияване, възпитателно действие, общоукрепващо въздействие, игри с подчертано изправителен характер или за решаване на други задачи. Според целите и задачите игрите биват: забавни- отвличане на вниманието на болния; трениращи – цели се постигане на определен трениращ ефект

 

Е. Народни  хора и танци – използват се по рядко - при затлъстяване

 

 

Физически упражнения според физиологичната им характеристика

  1. упражнения според структурата на движенията

циклични – постоянно повтарящи се движения – ходене, бягане, гребане – близки до естествените движения. Влияят върху ДС, ССС, НС

ациклични – разнообразни комбинации от движения – предивяват големи изисквания към НС и ОДА

  1. упражнения за развиване на двигателни качества

2.1. упражнения за развиване и поддържане на мускулна сила – упражнения, при    които се преодолява известно съпротивление

- упражнения от основната гимнастика, при които се преодолява собствената тежест, тежестта на крайника, гравитацията – клякане, лицеви опори

- упражнения на гимнастически уреди – катерене, набиране

- упражнения на специални уреди – ергометри

- упражнения с уреди – гири, ластици, пружини, медицински топки

- упражнения на скрипци – пулитерапия - в клетка на Роше, обременяване на определени мускули с цел тяхното засилване

- упражнения срещу мануално съпротивление

2.2. упражнения за развиване на бързина

2.3. упражнения за издръжливост – упражнения за трениране на кардио-респираторния апарат – ходене, колоездене, плуване

2.4. упражнения за ловкост и координация – под3ертан ефект върху НС, при интервенции на ръката

2.5. упражнения за ритъм – правилния ритъм води до по-малко натоварване и по-добър ефект.

2.6. упражнения за равновесие – при нарушения в НС, при артрологични нарушения в шиен дял

2.7. упражнения за релаксация – регулиране на мускулния тонус, обща психофизична релаксация – авторелаксация, изпълнява се самостоятелно от пациента.

  1. упражнения според характера на мускулното съкращение

изотонични – мускула преодолява съпротивлението и се скъсява

изометрични – мускула не е в състояние да преодолее съпротивлението, мускула запазва дължината си и се увеличава напрежението в него

смесени – рядко има чисти мускулни съкращения

при изотоничните упражнения преобладава концентричното мускулно съкращение, при ексцентричното мускулно съкращение – съпротивлението е много по-голямо от силата на мускула, т.е. мускула е в съкратено положение, но се удължава

  1. упражнения според интензивността (мощността) на извършената работа

упражнения с максимална мощност – не се използват в КТ

упражнения със субмаксимална мощност

упражнения с умерена мощност

упражнения с ниска мощност – най-използвани

 

Физически упражнения според терапевтичната им въздействие

Упражнения и методи с благоприятно въздействие върху дихателната система (ДС)

При заболявания на ДС и при някои други заболявания дихателната функция може да отслабне или да си разстрои. Едно от средствата, които по физиологичен начин укрепват ДС, стимулират и нормализират нейната функция и действат лечебно и профилактично, са ФУ. Когато те въздействат пряко върху органите на дишането, се наричат дихателни упражнения. Има и обособена дихателна гимнастика.

Класификация на дихателните упражнения

  1. според въздействието си:

общовъздействащи – въздействат на цялото тяло

специфични – те са с целенасочено въздействие върху определена функция, част на дихателния апарат и други и се подразделят на няколко подгрупи според терапевтичното и физиологичното си въздействие

  1. според това дали се извършват само с участието на дихателната мускулатура или в съчетание с ФУ за крайниците и тялото

2.1. основни (статични) – извършват се само с участието на гръдния кош и    диафрагмата

2.2. съдружествени (динамични) – дишането се съпровожда с упражнения за ръцете, краката и трупа

  1. според това дали дишането се ръководи отвън или не

спокойно, свободно дишане

съзнателно, целенасочено, ръководено дишане – дирижирано дишане

  1. според това дали се осъществява пълна вентилация на БД или предимно на неговите отделни части

цялостно дишане

дишане с вентилиране на отделни части от БД

ДУ с общо въздействие – независимо от своя характер ДУ оказват влияние на само върху ДС, но и общо върху организма. Това е особено подчертано при динамичните ДУ. За това говорим за ДУ с общо въздействие. ДУ водят до изработване на единни динамични стереотипи  дишане-движения. В този смисъл е полезно болните да се обучават и с битовоприложни, и с трудовоприложни упражнения.

Видове динамични дихателни упражнения: според ИП; според участието на отделни части на тялото и мускулни групи; според вида дейност (битова или професионална); според интензивността; според използването на уреди.

Класификация на дихателните упражнения и средства според тяхното терапевтично въздействие:

  1. за подобряване на носовото дишане и проходимостта на въздухоносните пътища

упражнения за носово дишане – бавно вдишване и издишване през носа, вдишване през носа издишване през устата, вдишване през устата издишване през носа, вдишване през едната ноздра издишване през другата; масаж на носа; закаляващи процедури

упражнения за подобряване на проходимостта на въздухоносните пътища – всички за подобряване на носовото дишане, за отхрачване и откашляне, релаксиращи похвати (при спазъм на дихателните пътища)

  1. за регулиране на въздушната струя, подобряване на вдишването и издишването и стимулиране на отслабеното дишане

упражнения за регулиране на въздушната струя – бавно дълбоко вдишване и издишване със заемане на правилна стойка

упражнения за регулиране на вдишването – вдишване през едната ноздра, вдишване с потупване на носа, дишане със стеснени ноздри

упражнения за регулиране на въздушната струя при пинудително вдишване през устата – различно положение на езика

упражнения за подобряване на издишването – издишване на меко „х”, на меко „ф”, на „з”, на гласните „а”, „е”, „и”, „о”, „у”, на „п”

упражнения за стимулиране на отслабеното дишане – дишане през тръбичка

  1. за възстановяване и регулиране на дихателния ритъм – регулиране на ритъма волево, вдишване и издишване с броене, вдишване и издишване с проичнасяне на думи, вдишване и издишване с ходене, вдишване и издишване, съчетани с ритмични упражнения, бавно вдишване и бързо издишване, бързо вдишване и бавно издишване, вдишване на тласъци – плавно издишване, плавно вдишване – издишване на тласъци и т.н.
  2. за трениране и укрепване на дихателната мускулатура и подобряване подвижността на гръдния кош – всяко упражнение води до трениране на дихателната мускулатура – плуване, упражнения срещу съпротивление, при по-интензивните упражнения имаме по-голяма подвижност в гръдния кош.

упражнения за подобряване подвижността и укрепване на диафрагмата. Използват се различни ИП – от тилен лег със сгънати крака, в страничен лег – долната половина е по-подвижна от горната, от лег и колянна опора. Всички упражнения, които са срещу съпротивление на издишаната струя, тренират диафрагмата.

упражнения за деблокиране на диафрагмата – в тилен лег – задната част на диафрагмата, десен страничен лег – дясна част, ляв страничен лег – лява част, лег или колянна опора – предна част. Извършва се от различните ИП диафрагмално (коремно) дишане.

упражнения за увеличаване подвижността на диафрагмата – от съответното ИП, като се съчетават с правилното пълно дишане и с движенията на крайниците.

  1. за подобряване на вентилацията и кръвообращението в отделни части на БД – подобряването на вентилацията се осъществява по няколко начина в зависимост от:

състоянието на входните врати

ИП и тонус на дихателната мускулатура

положение на главата, ръцете и упражнения, извършени с крайниците

оказване на мануално съпротивление в отделните части на гръдния кош

блокиране на отделни части от гръдния кош – ръчно и с тежести

съзнателно регулиране на дихателната механика

изтеглящи пози и упражнения

пасивно подпомагане на дишането

  1. за овладяване на кашлицата и подпомагане на отхрачването

за подтискане на кашлицата краткотрайно задържане на въздуха и внимателно издишване

за правилно откашляне  - преди изкашлянето се диша с основата на БД. Това води до тонизиране на диафрагмата. След това се прави дълбоко вдишване, издишва се половината обем с последващо еднократно или двукратно откашляне с широко отворена уста. След откашлянето се вдишва няколко пъти дълбоко за по-добро вентилиране

за подпомагане на отхрачването  - ИП седеж леко наведен напред. Самото дълбоко дишане подпомага отхрачването

упражнения подпомагащи и стимулиращи отхрачването

звукови дихателни упражнения – издишване на „з”, „р”

упражнения, които създават съпротивление на вдишването

упражнения , с които се създава съпротивление на издишването – издишване на „с”, „ф”, духане на свещ, надуване на балон

едновременно лек вибрационен масаж на гръдния кош

използване на дренажни пози и положения (обяснени по долу)

  1. за правилно съчетаване на дишането с говора и смеха – четене на глас на някакъв текст, да става свободно
  2. за въздействие върху плеврата – упражнения водещи до по-пълно разтваряне и свиване на гръдния кош и до по-пълни движения на диафрагмата като цяло и на отделните и части

Неразделна част от дихателната гимнастика са и следните средства:

  1. дихателни пози - позициите, от които се извършват дихателните упражнения, най-отпусната да е дихателната мускулатура. Те са от лег (тилен лег, лег, страничен лег), от седеж, от стоеж
  2. релаксиращи похвати, упражнения и пози
  3. изтеглящи пози
  4. масаж – вибрационен масаж и полюляване на гръдния кош
  5. дренажни положения (постурален дренаж) – това са такива положения на тялото, че да се създаде най-благоприятно положение на бронхите за оттичане на секрета. 11 положения за отделните части на БД
Bookmark and Share