Средства на кинезитерапията

Средства на кинезитерапията

Основно средство на КТ е физическото упражнение (ФУ), а допълнителните средства са слънце, въздух и вода и лечебния масаж.

Класификация на ФУ

ФУ се делят на три големи групи:

  1. по вид и характер
  2. според физиологичната им характеристика
  3. според терапевтичното им въздействие

 

ФУ според вида и характера им

А. Гимнастически упражнения (ГУ) – използват се най-често в КТ

Предимства:

-          Според целта си могат да включат от най-малките до най-големите мускулни групи и по този начин довеждат до от най-малкото до най-голямото натоварване.

-          Могат да се прилагат аналитично и в комбинация с другите упражнения

-          Лесна дозировка. Може да се определи както от кинезитерапевта, така и от самия пациент.

-          Почти няма изходно положение, от което да не могат да се прилагат

-          Пациентите възприемат без особени затруднения ГУ

-          Могат да се прилагат както индивидуално, така и групово

-          ГУ развиват ценни двигателни качества – сила, гъвкавост, равновесие, координация

Недостатъци:

-          трудно се развиват двигателните качества бързина и издръжливост

-          ГУ са по-малко емоционални

Основни групи ГУ използвани в КТ

  1. според анатомичната им характеристика, т.е. кои мускули участват: за лицева мускулатура; за шия и врата; за мускули на горните крайници – мишница, предмишница, китка и пръсти; за раменен пояс; за гърба и гърдите; за корема и тазовото дъно; са долен крайник – бедро, подбедрица, стъпало, пръсти. Аналитична гимнастика – работим за точно определен мускул или част от мускул.
  2. според формата и структурата – строеви упражнения; опори; за ловене и хвърляне; висове; прескоци, подскоци и скокове; пълзене и провиране; катерене, качване и слизане
  3. според използването на уреди – ГУ с уреди (топки, тояжки, гири, въженца); ГУ на уреди (шведска стена, пейки, стълби, висилка); ГУ на специално конструирани уреди (попивателна, кормилно устройства, стълбички и т.н.)
  4. според изходното положение (ИП) – от тилен лег; от лег; от седеж; от колянна опора; от колянка; от стоеж
  5. според активността на болния:

пасивни упражнения – упражнения, при които пациента съзнателно не влага усилия или когато не може да извърши движението, то се изпълнява от кинезитерапевта или с помощта на здравия крайник

Видове пасивни упражнения според изпълнителя им – автопасивни; изпълнени от друг, гравитационни, инерционни, механопасивни (от специални уреди)

Видове пасивни упражнения според предназначението си – деблокиращи, релаксиращи, разтеглящи

Видове пасивни упражнения според предназначението им – аналитични, тракционни, дистракционни (насилствени)

Видове специални пасивни упражнения – за разтягане; екстензия – директна и индиректна

5.2   активни упражнения. Биват:

- свободни – извършват се самостоятелно от пациента

- улеснявани (с помощ) – различни помощни средства – гравитацията, ролки, наклонени плоскости, рефлекси

- упражнения във вода – подводна гимнастика

- упражнения в суспенсия (висящ, увиснал)

- идеомоторни упражнения – мислено изпълнявани упражнения

6.   според сложността: сложни – включват се повече елементи, повече анализатори (за координация); прости – само един елемент от движението

7.   според броя на хората – единични; по двойки; групови

 

Б. Приложни упражнения

  1. приложнолокомоторни – локомоция – придвижване на тялото в пространството.

ходене – естествен процес, с цикличен характер. Видове:

-          разходки – общо физическо и емоционално въздействие

-          лечебно или дозирано ходене – определени метри, при определени условия (малки крачки, големи крачки, настрани  и т.н.)

-          ходене с помощно средство – патерици, кандки, бастун, проходилка

пешеходен туризъм – в естествена природна обстановка, благоприятно въздействие на природните фактори.

бягане – рядко се използват в КТ

  1. трудовоприложни – постига се трудово възстановителен ефект, благоприятно въздействие върху психиката, т.нар. трудотерапия

развлекателна трудотерапия – за разсейване на болния

функционална или тренираща трудотерапия – освен психоемоционално повлияване има и специален възстановителен ефект

професионална трудотерапия – възстановяване на трудовите навици или преобучение.

  1. битовоприложни (ДЕЖ) – за поддържане на личната хигиена; обличане и събличане; поддържане на жилището; готвене и хранене

 

В. Спорт и елементи от спортове

  1. плуване – оказва благоприятно въздействие върху целия организъм. Цикличен спорт.

ДС – особено добро въздействие върху издишването

ССС – хоризонталното положение на тялото подпомага периферното кръвообращение, разнасянето на венозния застой, тренира сърдечния мускул, намаля периферното съпротивление

ОДА – олекотяват се движенията във водата и се увеличава обема на движение в ставите, подобрява се гъвкавостта на гръбначния стълб и се подобряват качествата на сухожилията, прави мускулите по-еластични и по-добре се кръвоснабдяват.

оказва масиращо действие върху органите в коремната кухина

  1. гребане – цикличен спорт. Използва се академичното гребане и каяка
  2. колоездене – цикличен спорт. Дозира се лесно. Може и в кабинета по КТ – велоергометър, може и сред природата. Аеробно упражнение
  3. ски-бягане – общоукрепващ и закаляващ характер. Рядко се използва.
  4. кънки – рядко се използва. Ролковите кънки се използват като средство за намаляване на съпротивлението.
  5. елементи от спортове – баскетбол (подаване, ловене, стрелба, дрибъл); волейбол (придвижване, подаване, поемане); футбол (подаване на топката с крак, спиране на топката); федербал

 

Г. Туризъм – обяснено по горе като пешеходен туризъм, най-използвания вариант в КТ

 

Д. Игри – подчертано психоемоционално повлияване, възпитателно действие, общоукрепващо въздействие, игри с подчертано изправителен характер или за решаване на други задачи. Според целите и задачите игрите биват: забавни- отвличане на вниманието на болния; трениращи – цели се постигане на определен трениращ ефект

 

Е. Народни  хора и танци – използват се по рядко - при затлъстяване

 

 

Физически упражнения според физиологичната им характеристика

  1. упражнения според структурата на движенията

циклични – постоянно повтарящи се движения – ходене, бягане, гребане – близки до естествените движения. Влияят върху ДС, ССС, НС

ациклични – разнообразни комбинации от движения – предивяват големи изисквания към НС и ОДА

  1. упражнения за развиване на двигателни качества

2.1. упражнения за развиване и поддържане на мускулна сила – упражнения, при    които се преодолява известно съпротивление

- упражнения от основната гимнастика, при които се преодолява собствената тежест, тежестта на крайника, гравитацията – клякане, лицеви опори

- упражнения на гимнастически уреди – катерене, набиране

- упражнения на специални уреди – ергометри

- упражнения с уреди – гири, ластици, пружини, медицински топки

- упражнения на скрипци – пулитерапия - в клетка на Роше, обременяване на определени мускули с цел тяхното засилване

- упражнения срещу мануално съпротивление

2.2. упражнения за развиване на бързина

2.3. упражнения за издръжливост – упражнения за трениране на кардио-респираторния апарат – ходене, колоездене, плуване

2.4. упражнения за ловкост и координация – под3ертан ефект върху НС, при интервенции на ръката

2.5. упражнения за ритъм – правилния ритъм води до по-малко натоварване и по-добър ефект.

2.6. упражнения за равновесие – при нарушения в НС, при артрологични нарушения в шиен дял

2.7. упражнения за релаксация – регулиране на мускулния тонус, обща психофизична релаксация – авторелаксация, изпълнява се самостоятелно от пациента.

  1. упражнения според характера на мускулното съкращение

изотонични – мускула преодолява съпротивлението и се скъсява

изометрични – мускула не е в състояние да преодолее съпротивлението, мускула запазва дължината си и се увеличава напрежението в него

смесени – рядко има чисти мускулни съкращения

при изотоничните упражнения преобладава концентричното мускулно съкращение, при ексцентричното мускулно съкращение – съпротивлението е много по-голямо от силата на мускула, т.е. мускула е в съкратено положение, но се удължава

  1. упражнения според интензивността (мощността) на извършената работа

упражнения с максимална мощност – не се използват в КТ

упражнения със субмаксимална мощност

упражнения с умерена мощност

упражнения с ниска мощност – най-използвани

 

Физически упражнения според терапевтичната им въздействие

Упражнения и методи с благоприятно въздействие върху дихателната система (ДС)

При заболявания на ДС и при някои други заболявания дихателната функция може да отслабне или да си разстрои. Едно от средствата, които по физиологичен начин укрепват ДС, стимулират и нормализират нейната функция и действат лечебно и профилактично, са ФУ. Когато те въздействат пряко върху органите на дишането, се наричат дихателни упражнения. Има и обособена дихателна гимнастика.

Класификация на дихателните упражнения

  1. според въздействието си:

общовъздействащи – въздействат на цялото тяло

специфични – те са с целенасочено въздействие върху определена функция, част на дихателния апарат и други и се подразделят на няколко подгрупи според терапевтичното и физиологичното си въздействие

  1. според това дали се извършват само с участието на дихателната мускулатура или в съчетание с ФУ за крайниците и тялото

2.1. основни (статични) – извършват се само с участието на гръдния кош и    диафрагмата

2.2. съдружествени (динамични) – дишането се съпровожда с упражнения за ръцете, краката и трупа

  1. според това дали дишането се ръководи отвън или не

спокойно, свободно дишане

съзнателно, целенасочено, ръководено дишане – дирижирано дишане

  1. според това дали се осъществява пълна вентилация на БД или предимно на неговите отделни части

цялостно дишане

дишане с вентилиране на отделни части от БД

ДУ с общо въздействие – независимо от своя характер ДУ оказват влияние на само върху ДС, но и общо върху организма. Това е особено подчертано при динамичните ДУ. За това говорим за ДУ с общо въздействие. ДУ водят до изработване на единни динамични стереотипи  дишане-движения. В този смисъл е полезно болните да се обучават и с битовоприложни, и с трудовоприложни упражнения.

Видове динамични дихателни упражнения: според ИП; според участието на отделни части на тялото и мускулни групи; според вида дейност (битова или професионална); според интензивността; според използването на уреди.

Класификация на дихателните упражнения и средства според тяхното терапевтично въздействие:

  1. за подобряване на носовото дишане и проходимостта на въздухоносните пътища

упражнения за носово дишане – бавно вдишване и издишване през носа, вдишване през носа издишване през устата, вдишване през устата издишване през носа, вдишване през едната ноздра издишване през другата; масаж на носа; закаляващи процедури

упражнения за подобряване на проходимостта на въздухоносните пътища – всички за подобряване на носовото дишане, за отхрачване и откашляне, релаксиращи похвати (при спазъм на дихателните пътища)

  1. за регулиране на въздушната струя, подобряване на вдишването и издишването и стимулиране на отслабеното дишане

упражнения за регулиране на въздушната струя – бавно дълбоко вдишване и издишване със заемане на правилна стойка

упражнения за регулиране на вдишването – вдишване през едната ноздра, вдишване с потупване на носа, дишане със стеснени ноздри

упражнения за регулиране на въздушната струя при пинудително вдишване през устата – различно положение на езика

упражнения за подобряване на издишването – издишване на меко „х”, на меко „ф”, на „з”, на гласните „а”, „е”, „и”, „о”, „у”, на „п”

упражнения за стимулиране на отслабеното дишане – дишане през тръбичка

  1. за възстановяване и регулиране на дихателния ритъм – регулиране на ритъма волево, вдишване и издишване с броене, вдишване и издишване с проичнасяне на думи, вдишване и издишване с ходене, вдишване и издишване, съчетани с ритмични упражнения, бавно вдишване и бързо издишване, бързо вдишване и бавно издишване, вдишване на тласъци – плавно издишване, плавно вдишване – издишване на тласъци и т.н.
  2. за трениране и укрепване на дихателната мускулатура и подобряване подвижността на гръдния кош – всяко упражнение води до трениране на дихателната мускулатура – плуване, упражнения срещу съпротивление, при по-интензивните упражнения имаме по-голяма подвижност в гръдния кош.

упражнения за подобряване подвижността и укрепване на диафрагмата. Използват се различни ИП – от тилен лег със сгънати крака, в страничен лег – долната половина е по-подвижна от горната, от лег и колянна опора. Всички упражнения, които са срещу съпротивление на издишаната струя, тренират диафрагмата.

упражнения за деблокиране на диафрагмата – в тилен лег – задната част на диафрагмата, десен страничен лег – дясна част, ляв страничен лег – лява част, лег или колянна опора – предна част. Извършва се от различните ИП диафрагмално (коремно) дишане.

упражнения за увеличаване подвижността на диафрагмата – от съответното ИП, като се съчетават с правилното пълно дишане и с движенията на крайниците.

  1. за подобряване на вентилацията и кръвообращението в отделни части на БД – подобряването на вентилацията се осъществява по няколко начина в зависимост от:

състоянието на входните врати

ИП и тонус на дихателната мускулатура

положение на главата, ръцете и упражнения, извършени с крайниците

оказване на мануално съпротивление в отделните части на гръдния кош

блокиране на отделни части от гръдния кош – ръчно и с тежести

съзнателно регулиране на дихателната механика

изтеглящи пози и упражнения

пасивно подпомагане на дишането

  1. за овладяване на кашлицата и подпомагане на отхрачването

за подтискане на кашлицата краткотрайно задържане на въздуха и внимателно издишване

за правилно откашляне  - преди изкашлянето се диша с основата на БД. Това води до тонизиране на диафрагмата. След това се прави дълбоко вдишване, издишва се половината обем с последващо еднократно или двукратно откашляне с широко отворена уста. След откашлянето се вдишва няколко пъти дълбоко за по-добро вентилиране

за подпомагане на отхрачването  - ИП седеж леко наведен напред. Самото дълбоко дишане подпомага отхрачването

упражнения подпомагащи и стимулиращи отхрачването

звукови дихателни упражнения – издишване на „з”, „р”

упражнения, които създават съпротивление на вдишването

упражнения , с които се създава съпротивление на издишването – издишване на „с”, „ф”, духане на свещ, надуване на балон

едновременно лек вибрационен масаж на гръдния кош

използване на дренажни пози и положения (обяснени по долу)

  1. за правилно съчетаване на дишането с говора и смеха – четене на глас на някакъв текст, да става свободно
  2. за въздействие върху плеврата – упражнения водещи до по-пълно разтваряне и свиване на гръдния кош и до по-пълни движения на диафрагмата като цяло и на отделните и части

Неразделна част от дихателната гимнастика са и следните средства:

  1. дихателни пози - позициите, от които се извършват дихателните упражнения, най-отпусната да е дихателната мускулатура. Те са от лег (тилен лег, лег, страничен лег), от седеж, от стоеж
  2. релаксиращи похвати, упражнения и пози
  3. изтеглящи пози
  4. масаж – вибрационен масаж и полюляване на гръдния кош
  5. дренажни положения (постурален дренаж) – това са такива положения на тялото, че да се създаде най-благоприятно положение на бронхите за оттичане на секрета. 11 положения за отделните части на БД
Bookmark and Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *