Стара Загора

Стара Загора

ГЕОГРАФИЯ

Стара Загора е един от големите градове в страната. Намира се в Южна България — северна ширина 42с25', из­точна дължина 25°38'и надморска височина 197 м. Разполо­жен е на висока тераса, наклонена на юг и изток. На юг от града се простира равното Старозагорско поле, в което виреят зърнени и маслодайни култури: ориз, памук, смокиня, лаврово дърво, нар, бадеми, райска ябъл­ка и   др. Тук се отглежда прочутата пшеница «загария».

По ниските хълмове на Средна гора, която закриля града от северните ветрове, се раждат грозде и овощия, рози и тютюн. В околностите на града са открити находища от мед, барит, молибден, графит. А край селата Гълъбово и Трояново, къ­дето се намира енергийният комплекс «Марица-изток», се на­мират огромни залежи от лигнитни каменни въглища. На 15 км северозападно от Стара Загора, в красива местност сред Средна гора блика топъл минерален извор. Друг мине­рален извор се намира на 14 км северно от града, в север­ните поли на Средна гора, край с. Ягода.

 

ИМЕ НА ГРАДА

От дълбока древност досега градът е носил различни имена, най-известни от които са: Берое, Августа Траяна, Верея, Иринополнс, Боруй, Ески Загра, Железни к и Стара Загора. Името Берое датира от VI в. пр. н. е.

През първия век на н.е. Тракия пада под римско владичество. На мястото на Берое изниква нов град, наречен на името нд император Траян - Августа Траяна. Това име се среща по официални надписи на гръцки и  латински език. То е отбелязано и върху монетите, сечени в града по това време. През III в. на н.е. старото тракийско име отново започва да се среща в различни варианти: Бероа, Берея, Бероне и Берое. През VI в. от н.е. в гръцкия език настъпват фонетични про­мени. Буквата «б» започва да се произнася като «в». Тракий­ското Берея се превръща във Верея. Това име се среща и у византийски, и у западни хронисти. Запазено е в няколко варианта: Верея, Вероа, Верой, Веро. Арабският географ Идризи, който минава през нашите земи през 1153г., спо­менава града под името Феруй.

През 784г. в града пристига византийската императрица Ирина. Тя харесва стратегическото положение на Верея и пожелава градът да носи нейното име. Така Верея бива пре­именуван в Иринополис, т.е. град на Ирина. Петото име на града — Боруй — се споменава в една грамота, дадена от Иван-Асен II през XIII в. на дубровнишки търговци. В основата му е старото тракийско име Берое. Още преди завладяването на града от турците, около 1370г., той приема името на областта Загоре. В най-ранните турски документи Стара Загора се споменава като Заграи Ески Хи­сар, което ще рече: «Стара крепост па (областта) Загора». Едновременно с него се среща и Загра Атик, което означава: Стара (Древна) Загора. По-късно името се изменя на Ески Загра, Ески Захра или Заара.

Израз на патриотичните настроени и на старозагорските бъл­гари е седмото име на града — Железник, — което той получава през 1858г. по предложение на учителя Тодор Шишков. Това име не съществува дълго. На църковния събор в Цари­град през 1871г. наред с въпросите за разделяне на страната на епархии бил обсъден и въпросът за името на града. Присъствуващите признали славянския характер на втората част от турското име (Загора) и превели първата дума на бъл­гарски. Така градът получил последното си наименование Стара Загора.

 

СТАРА ЗАГОРА — ДРЕВНА

Стара Загора и околностите й са свързани с многолетна и древна история. Тук са разкрити останки от римски крепостни стени, обществени сгради с мозаични подове, жилища   и др., които говорят за обитаването с хилядолетия преди новата ера. В Старозагорско има следи на повече от 100 праисторически селища.

През последните векове на второто хилядолетие гръцките хронисти вече познават траките. Преди средата на V в. пр. н.е. по долното течение на Марица и р. Ергене възниква царството на одрисите. На мястото на днешна Стара Загора израства Военно-племенен център Берое, основан вероятно от тракийското племе пирогери. Наименуванието му означава град тържище. Историческите изследвания през последните години твърдят, че градът датира от V в. пр. н.е.

По това време земите на днешния Старозагорски окръг вли­зат в пределите на древна Македония. След смъртта на Алек­сандър Македонски робовладелческата държава, лишена от трайни вътрешни икономически и етнически спойки, се раз­пада. На нейната територия възникват редица елинистични държави.

В началото на III в. пр. н. е. Тракия попада под властта на келтите. През I в. от н.е. тук започва римската експанзия. След поко­ряването на Мизия от римляните (около 15г.) последните съз­дават своя провинция и обръщат поглед и към земите на юг от Хемус (Стара планина).

Романизацията на Тракия се засилва особено в началото на II в. при управлението на император Траян (98—117г.). След успешните, войни срещу Дакия (101 — 107г.) на полуострова се установява траен мир.

През 107г. в резултат на военните походи и Дакия е превърната в римска провинция. Берое е преустроен и преместен на нов терен. Тогава той заемал около 500 дка площ на мястото в севрената част на сегашния град и е бил укрепен със здрава крепостна стена. В чест на императора е наречен Августа Траяна. Удобни пътища са го свързвали с Черно море, Константинопол и Дунав. Това е време на истински икономи­чески и културен разцвет, който продължава докъм средата на III в. През този период се издигат монументални за времето си обществени сгради, храмове, частни къщи и великолепни па­метници на изкуството. Августа Траяна започва да съперничи на най-големите и най-красивите градове в провинцията.

Останки от нея днес са разкрити на много места в Стара За­гора. Най-внушителни са тези от форума зад сградата на днеш­ния Окръжен съд. При разкопки и изкопни работи в града се откриват и фрагменти от художествена римска ке­рамика, мозайка, мраморни колони, капители, части от над­писи и др. Откриват се също водопроводи и канализации.

В града идвали богати търговци от различни краища на Европа и Азия да предлагат стоки. Августа Траяна сече брон­зови монети. Успоредно със земеделието се развиват грънчарство, каменоделство, бронзолеярство, ковачество, дърводел­ство и др. В селището са работили майстори на художестве­ните занаяти, скулптури, художници, майстори на художестве­ната мозайка, ювелири и др.

През втората половина на III в. класовите противоречия се задълбочават. Не престават набезите на готи и други варвар­ски племена. Мерките на римската власт и местната тракий­ска аристокрация не били в състояние да спрат неудържимия ход на зреещите събития.

През V в. градът е разрушен от хуни. Неговото име вече сепроизнася като Верея („Б" в средногръцкия език звучи като „В”). В началото на VI в. е възстановен от византийския император Анастасий I Дикар. Върху основите на стария град се появяват нови домове. Градът запазва своето значение на ико­номически, административени културен център. Тук отново се съсредоточава богата аристокрация.

През втората половина на VI в. започват набезите па авари и славяни. В началото на VII в. Верея е разрушен отнозо до основи, поради което дълго време не е могъл да се съвземе. През втората половина на VII в., когато славяните са почти в целия Балкански полуостров, върху развалините на Верея се настанява бедно население, което не може да възстанови старите постройки, нито да строи нови. То се задоволява да живее в землянки.

Стратегическото положение на Верея наложило на Византия да възстанови и укрепи града, както и всички други градове, разположени в южните поли на Стара планина и Средна гора. През 784г. градът бил посетен от византийската императ­рица Ирина, регентка на малолетния си син Константин VI. С държавни средства били възстановени крепостните стени на града и в чест на нея той бил наречен Ирннопол. Наскоро обаче Ирина била свалена от престола и градът отново започ­нал да се нарича Верея.

От началото на IX в. днешна Стара Загора е в пределите на българската държава.

 

КУЛТУРНИЯТ ПРИНОС НА СТАРА ЗАГОРА

След Освобождението възрожденските културни традиции на Стара Загора се затвърждават и доразвиват. Възобновяват своята дейност мъжката и девическата гимназия и читалището.

Едно след друго изникват музикалното дружество, театрал­ното дружество «Театър» и археологическото дружество «Августа Траяна». В 1883г. е основана първата печатница и започва да излиза вестник «Земеделец». По-късно са открити и други печатници, които помагат да се развие книжовното дело. Тук благодарение на Георги Бакалов са издадени много книги, между които повечето преводи па марксистка литература, произведенията на чужди и наши класици, про­изведения на местни автори. Заглавията па вестниците и списанията надхвърлят сто.

През 1900г. в Стара Загора е отпечатан и сборникът от фейлетони на Георги Кирков «Дремиградски смешила». В града се издават вестниците: «Работнически вестник», «Земеделско знаме», «Социалистическа правда»; списанията: «Надежда» на Атанас Илиев, «Гребец» — под редакцията на Георги Илиев, «Хризантеми» на Иван Мирчев и др. Един от първите книжовници на Ст. Загора е възрожденецът-революционер и поет даскал Петър Иванов, роден през 1847г., починал на 2. II. 1927г. Вдъхновеното му перо е оставило светла диря в нашия културен живот. Неговото стихотворение «Ах, другари, чуйте мене» на времето е било широко попу­лярно и се е пеело като народна песен. То е написано по повод на Старозагорското въстание през 1875г., в което ав­торът е взел активно участие и след неуспеха му бил хвърлен в затвора. Същата година П. Иванов издава в Цариград първата си книга «Стихотворения». По време на Освободител­ната руско-турска война в пожарищата на Стара Загора из­горял ръкописът на втория му стихотворен сборник. Почи­татели на поета издават през 1925г. книгата «Въздишки и сълзи», която съдържа тридесетипа отбрани стихотворения, писани преди и след Освобождението, много от които още не са загубили своята свежест.

Бележит син на Стара Загора е и Гео Милев (роден на 15. I. 1885г., загинал на 15. V. 1925г.). Всестранно надарена личност, още от ранните си години той проявява голям интерес към изкуството. Рисува и пише, поставя пиеси, вълнува се от поезията на немските модернисти, издава «лирически хвърчащи листове», редактира списанията «Везни» и «Пла­мък».  Гео Милев се обявява рязко против режима на Цанков и изразява симпатиите си към Съветския съюз. Но това българските фашисти не могат да му простят. През 1925г. той бе отвлечен от дома си в София, изтезаван и зверски убит от палачите на Цанков.

Друг именит гражданин на Стара Загора е поетът Кирил Христов (роден на 25. VI. 1875г., починал па 7. XI. 1944г.). Той измина сложен и противоречив път на творческо раз­витие. Но въпреки това Кирил Христов създаде творби, които не са загубили своето значение. В Стара Загора прозвучава и нежната лира на големия наш поет Николай Лилиев (роден на 26. V. 1885г., починал на 6. X. 1960г.). Беше член на Българската академия на науките. Академик Николай Лилиев има големи заслуги към нашия национален театър. Дълги години той бе драматург на Народния театър «Ив. Вазов» в София.

В с. Землен, Старозагорско, на 7. XII. 1882г. е роден писателят Георги Райчев, починал ва 18. II. 1947г. В своите най-добри произведенияг. Райчев рисува живота на обикновените хора, изобличава виновниците за техните страдания и нещастия, разкрива противоречията в буржо­азното общество.

Друг изтъкнат старозагорски писател е Димитър Подвързачов (роден на 6. X. 1881г., починал на 13. XI. 1937г.). В много от своите хумористични изказвания, фейлетони, басни, афоризми и парадокси Д. Подвързачов изля острия си сарказъм срещу неправдите в обществото.

Свързано с народа е и творчеството на писателя Ботьо Савов (роден на 28. XII. 1881г., починал на 11. III. 1959г.). В Стара Загора живя дълги години родоначалникът на фан­тастичния роман у нас — Георги Илиев (роден на 25. VI. 1881г., починал на 18. VI. 1961г.).

В Стара Загора са се родили повече от 60 художници, между които Атанас Михов, професорите Ди­митър Гюдженов, Никола Кожухаров, известният пейзажист Васил Костакев, братята Антон и Георги Митови, Ва­сил Маринов, Марио Жеков и много други. В града са работили изтъкнати живописци, между които Николай Павлович, изографисал църквата «Св. Троица» преди освобождението на града от турско робство, Николай Марангозлията, резбар, работил олтара на църквата «Св. Бо­городица», чехите Кадела и Мръвик, учители по рисуване през 1884/1885г., и др.

Художествената галерия в града води своето начало непосред­ствено след създаването на археологическото дружество «Ав­густа Траяна» през. 1907г.

Старозагорци имат и стари музикални традиции. Под ръко­водството на прогресивните музикални дейци Златан Стан­чев и Тодор Пъндев тук се създават детска музикална китка,  смесен църковен хор към д-во «Кавал». Най-голяма проява е създаването на музикалното дружество «Кавал», което за­почва своята дейност под ръководството на Златан Станчев и Александър Георгиев. През лятото на 1924г. дружеството решава да бъде подготвена българската опера «Гергана». В началото на 1925 г. дружеството урежда първата си оперна вечер, като изнася първо и четвърто действие на оп. «Фауст» и първо действие от «Гергана». Тази оперна вечер поставя началото на първата опера в провинцията, която по-късно доби известност и послужи за основа на сегашната държавна народна опера в Стара Загора. В Стара Загора е родена и израснала талантливата българска певица Христина Морфова (родена на 24. IV. 1889г., починала при злополука на 1.VI.1936г.) — «българският славей», както е била известна при гастролите си на най-големите европейски оперни сцени.

Bookmark and Share