След 1989г. потреблението на редица хранителни стоки намаля драстично, тъй като българската хранително-вкусова промишленост беше подложена на рязкото въздействие на неблагоприятни вътрешни и външни фактори, специфични за отрасъла.  В тази връзка станахме свидетели на няколко явления:

• Ø Намалената покупателна способност на населението навлезе в конфликт с повишените цени на хранителните продукти;
• Ø На българския пазар навлязоха разнообразни вносни стоки и полуфабрикати на  , което породи конфликт с ограничената асортиментна номенклатура на българските предприятия;
• Ø Вносните  стоки  се оказаха по-конкурентни по качество и с по-ниска цена за някои вносни изделия за масова употреба, която породи конфликт в търсенето на българските стоки.

 

В настоящата разработка ще бъде разгледано потреблението на пет основни вида хранителни продукти в периода 1999 г. – 2003 г. :

1. риба и рибни продукти

2. месо и месни произведения;

3. плодове (пресни и замразени)

4. конфитюри, сладка и мармалади

5. мляко и млечни продукти

 

В Табл. 1 е разгледано потреблението на всеки от тези продукти средно на глава от населението от домакинствата в България.

 

Таблица 1 : Потребление на основни хранителни продукти и напитки от домакинствата средно на глава от населението *

Хранителни продукти  (кг)	1999	2000	2001	2002	2003
Месо	23.3	22.1	20.9	22.7	24.8
Месни произведения	12.0	11.4	10.4	10.9	11.9
Риба и рибни продукти	3.3	3.3	3.5	3.8	3.8
Конфитюри, сладка, мармалади	2.1	1.7	1.2	1.2	1.3
Плодове (пресни и замразени)	42.2	34.6	30.4	39.4	41.3

 

*Данните са на НСИ и не включват количествата, консумирани в заведенията за обществено хранене

 

 

 

 

I. Потребление на риба и рибни продукти в периода 1999 -2003г.

         България е една от страните, консумиращи най-малко риба годишно на глава от населението, в сравнение с други морски държави. Една от причините за слабата консумация е липсата на добре организирана пазарна инфраструктура, поради което и предлагането на риба е слабо. Поддържането на по-високи цени на рибата и рибните продукти на вътрешния пазар също ограничава консумацията й. Голяма част от асортимента риби и рибни  деликатеси, предлагани на пазара са вносни, поради което цените им са доста по-високи. В същото време, някои видове месо, като пилешкото например са с по-ниски цени и по тази причина, то е по-предпочитано, независимо от това че рибата е много полезна и вкусна храна. От друга страна, липсата на традиции за консумация на риба също допринася за намаленото й потребление. В България повече риба се консумира по време на някои религиозни празници (Никулден), когато търсенето е по-голямо и създава предпоставки за допълнително спекулативно нарастване на цените й на пазара.

Средногодишната консумация на риба и рибни продукти през 1999, 2000 и 2001г. е 3.3 кг на глава от населението, а през 2002 – 3.5 кг. По данни на НСИ, през 2003 г. средногодишната консумация на риба и рибни продукти нараства с 8.5%, до 3.8 кг на човек от населението, в сравнение с предходната година. Това количество е на база извършеното наблюдение на домакинствата и не включва потреблението в ресторанти, столове и др. заведения за обществено хранене, поради което данните не са достатъчно представителни.

Според различни пазарни проучвания, включващи и консумацията в ресторантския сектор, потреблението на човек от населението е около 4.2 кг. Консумацията в градовете е по-голяма, в сравнение с тази в малките населени места. Една от причините за това различие е, че в градовете потребителските доходи са по-високи. В същото време, липсата на добре развита дистрибуторска система ограничава консумацията в провинцията. Градовете с най-висока консумация на риба са София, Бургас, Варна, Пловдив, Разград и В. Търново. Секторът за аквакултурите е тясно свързан с преработвателните предприятия. Рибопреработката има съществено значение за състоянието на подотрасъла, тъй като от нея зависи представянето на продукцията на пазара и на потребителите.

 

 

1. II.           Потребление на месо и месни произведения в периода 1999 – 2003 г.

 

Нивото на производството и консумация на червено месо - свинско и от едър и дребен рогат добитък, е един от показателите за стандарта на живот и благоденствието на хората в дадена страна.

В периода 1999 – 2003г. в България консумацията на свинско месо намалява драстично. Докато през 1999 г. на глава от населението се падат средно по 6 кг свинско месо, на следващата година те са 4.9. През 2001 г. потреблението на свинско месо се свива почти два пъти в сравнение със стойностите от 1999 г. – 3.6 кг на глава от населението. Тази стойност се задържа и през 2002 г. Едва през 2003 г. консумацията на свинско месо нараства отново – средно по 4.6 кг на лице. (Вж, Таблица 2)

 

Таблица 2 Потребление на месо в периода 1999 – 2003 г. *

Месо (кг)	1999	2000	2001	2002	2003
Свинско	6.0	4.9	3.6	3.6	4.6
От едър рогат добитък	0.7	0.9	0.7	0.8	1.0
Агнешко, ярешко	2.0	1.9	1.9	1.8	1.9
Овче, шилешко, козе	1.0	0.9	0.8	0.8	0.7
От домашни птици	6.2	6.2	6.6	7.5	7.8
Субпродукти и карантия	2.7	2.6	2.2	2.7	2.9

 

* Данните са на НСИ и не включват количествата, консумирани в заведенията за обществено хранене

 

За консумацията на агнешко и ярешко месо, овче, шилешко и козе месо може да се отбележи, че не търпи особени изменения в посочения период – отклоненията в данните за потреблението в повечето случаи варират в рамките на средно 0.1 – 0.2 кг на лице.

Тенденцията е потреблението на месо от домашни птици да нараства (за сметка на консумацията на червено месо). Докато през 1999 г. то е 6.2 кг на глава от населението, през 2003 г. то е 7.8 кг.

В Таблица 3 е представено потреблението на месни произведения в периода 1999 – 2003 г. Забелязва се нарастване на консумацията на трайни колбаси и обработено месо и известен спад в потреблението на месни консерви и сланина.

 

Таблица 3 Потребление на месни произведения (1999 – 2003 г.) *

 

Месни произведения (кг)	1999	2000	2001	2002	2003
Трайни колбаси и обработено месо	1.4	1.5	1.5	1.8	2.0
Малотрайни колбаси	7.2	6.8	6.6	7.0	7.4
Сланина	0.9	0.8	0.5	0.4	0.5
Консерви с месо	1.7	1.6	1.3	1.1	1.3
Месни продукти	0.8	0.7	0.5	0.6	0.7

* Данните са на НСИ и не включват количествата, консумирани в заведенията за обществено хранене

 

 

 

 

 

1. III.          Потребление на плодове (пресни и замразени) в периода 1999 – 2003 г.

 

България има традиции в потреблението на плодове, като в последните години южните плодове намериха един добър пазар у нас. В периода 1999 – 2003 г. се увеличава консумацията на ябълки ( от 5.4 кг. през 1999г. до 8.7 кг през 2003 г. ) и грозде (от 2.2 кг през 1999 г. до 3.6 кг през 2003 г.) на глава от населението. При южните плодове спад има през 2001 и 2002 г., но през 2003 г. потреблението им се връща в обичайните си стойности (вж. Табл. 4).

 

 

 

Таблица 4 Потребление на плодове (1999 – 2003 г.)

Плодове - пресни и замразени (кг)	1999	2000	2001	2002	2003
Ябълки	5.4	6.1	6.5	6.4	8.7
Круши	0.9	0.9	0.3	0.7	1.2
Грозде	2.2	3.5	2.9	3.0	3.6
Дини и пъпеши	18.3	9.9	9.4	17.3	12.8
Южни плодове	6.8	6.7	4.9	5.2	6.6

 

* Данните са на НСИ и не включват количествата, консумирани в заведенията за обществено хранене

 

1. IV.         Потребление на конфитюри, сладка и мармалади в периода 1999 – 2003 г.

 

Конфитюрите, сладката и мармаладите са традиционни за българската трапеза. Докато в близкото минало те бяха предимно продукт, произвеждан в домашни условия, днес голяма част от българите предпочитат да закупят готовото сладко, конфитюр или мармалад направо от магазина. И все пак, като цяло потреблението на тези продукти намалява. Докато през 1999 г. средно на глава от населението се пада по 2.1 кг от тях, само няколко години по-късно – през 2002 и 2003 г. – спадът е двоен – 1.2 – 1.3 кг.

 

 

1. V.          Потребление на мляко и млечни продукти в периода 1999 – 2003 г.

 

По данни на НСИ, през 2003 г. консумацията на повечето млечни продукти нараства, в сравнение с предходната година. Най-голямо увеличение е отчетено на потреблението на ароматизирани млека и десерти на млечна основа – със 7.7%, спрямо 2002 г. Макар и малко като количество (1.4 кг/човек през 2003 г.), консумацията на тези продукти нараства постепенно през последните години с най-съществен темп, докато увеличението при останалите млечни продукти е по-слабо – в рамките между 3% и 4%.

Изключение прави потреблението на прясно мляко, което слабо намалява през 2003 г. – с 3.3%, а консумацията на млечни масла се запазва на постоянно равнище през последните няколко години.

 

 

                       Таблица 4 Потребление на мляко и млечни продукти средно на лице от домакинство по данни на НСИ*

* Данните са на НСИ и не включват количествата, консумирани в заведенията за обществено хранене

 

 

 

 

 

Използвана литература:

 

1.  България. Национален статистически институт, Годишник 2004

 

1. Ситуационно-перспективен анализ на мляко и млечни продукти през 2002г. и прогноза за 2003г. на отдел “Маркетинг” на МЗГ

 

 

1. Ситуационно-перспективен анализ на мляко и млечни продукти през 2003г. и прогноза за 2004г. на отдел “Маркетинг” на МЗГ

 

1. Кризата в производството на червено месо се задълбочава. Къде е изходът?, в-к “Новият фермер”, бр.377/2006 г.

 

 

 

Още по темата

• Икономика на труда
• Икономика на логистичните дейности
• Банкови карти – същност и видове
• Възнаграждение на човешките ресурси
• Бащите на философската антропология – реферат
• Възникване на древните олимпийски игри – реферат
• Социални и вътрешно-семейни стресори и влиянието им върху съпружеските отношения
• Социална политика – реферат
• Интерпретация на сънищата
• Въображението,като най сложния познавателен процес, които се развива въз основа на мисленето