След 1989г. потреблението на редица хранителни стоки намаля драстично, тъй като българската хранително-вкусова промишленост беше подложена на рязкото въздействие на неблагоприятни вътрешни и външни фактори, специфични за отрасъла. В тази връзка станахме свидетели на няколко явления:
- Ø Намалената покупателна способност на населението навлезе в конфликт с повишените цени на хранителните продукти;
- Ø На българския пазар навлязоха разнообразни вносни стоки и полуфабрикати на , което породи конфликт с ограничената асортиментна номенклатура на българските предприятия;
- Ø Вносните стоки се оказаха по-конкурентни по качество и с по-ниска цена за някои вносни изделия за масова употреба, която породи конфликт в търсенето на българските стоки.
В настоящата разработка ще бъде разгледано потреблението на пет основни вида хранителни продукти в периода 1999 г. – 2003 г. :
1. риба и рибни продукти
2. месо и месни произведения;
3. плодове (пресни и замразени)
4. конфитюри, сладка и мармалади
5. мляко и млечни продукти
В Табл. 1 е разгледано потреблението на всеки от тези продукти средно на глава от населението от домакинствата в България.
Таблица 1 : Потребление на основни хранителни продукти и напитки от домакинствата средно на глава от населението *
Хранителни продукти (кг) |
1999 |
2000 |
2001 |
2002 |
2003 |
Месо |
23.3 |
22.1 |
20.9 |
22.7 |
24.8 |
Месни произведения |
12.0 |
11.4 |
10.4 |
10.9 |
11.9 |
Риба и рибни продукти |
3.3 |
3.3 |
3.5 |
3.8 |
3.8 |
Конфитюри, сладка, мармалади |
2.1 |
1.7 |
1.2 |
1.2 |
1.3 |
Плодове (пресни и замразени) |
42.2 |
34.6 |
30.4 |
39.4 |
41.3 |
*Данните са на НСИ и не включват количествата, консумирани в заведенията за обществено хранене
I. Потребление на риба и рибни продукти в периода 1999 -2003г.
България е една от страните, консумиращи най-малко риба годишно на глава от населението, в сравнение с други морски държави. Една от причините за слабата консумация е липсата на добре организирана пазарна инфраструктура, поради което и предлагането на риба е слабо. Поддържането на по-високи цени на рибата и рибните продукти на вътрешния пазар също ограничава консумацията й. Голяма част от асортимента риби и рибни деликатеси, предлагани на пазара са вносни, поради което цените им са доста по-високи. В същото време, някои видове месо, като пилешкото например са с по-ниски цени и по тази причина, то е по-предпочитано, независимо от това че рибата е много полезна и вкусна храна. От друга страна, липсата на традиции за консумация на риба също допринася за намаленото й потребление. В България повече риба се консумира по време на някои религиозни празници (Никулден), когато търсенето е по-голямо и създава предпоставки за допълнително спекулативно нарастване на цените й на пазара.
Средногодишната консумация на риба и рибни продукти през 1999, 2000 и 2001г. е 3.3 кг на глава от населението, а през 2002 – 3.5 кг. По данни на НСИ, през 2003 г. средногодишната консумация на риба и рибни продукти нараства с 8.5%, до 3.8 кг на човек от населението, в сравнение с предходната година. Това количество е на база извършеното наблюдение на домакинствата и не включва потреблението в ресторанти, столове и др. заведения за обществено хранене, поради което данните не са достатъчно представителни.
Според различни пазарни проучвания, включващи и консумацията в ресторантския сектор, потреблението на човек от населението е около 4.2 кг. Консумацията в градовете е по-голяма, в сравнение с тази в малките населени места. Една от причините за това различие е, че в градовете потребителските доходи са по-високи. В същото време, липсата на добре развита дистрибуторска система ограничава консумацията в провинцията. Градовете с най-висока консумация на риба са София, Бургас, Варна, Пловдив, Разград и В. Търново. Секторът за аквакултурите е тясно свързан с преработвателните предприятия. Рибопреработката има съществено значение за състоянието на подотрасъла, тъй като от нея зависи представянето на продукцията на пазара и на потребителите.
- II. Потребление на месо и месни произведения в периода 1999 – 2003 г.
Нивото на производството и консумация на червено месо - свинско и от едър и дребен рогат добитък, е един от показателите за стандарта на живот и благоденствието на хората в дадена страна.
В периода 1999 – 2003г. в България консумацията на свинско месо намалява драстично. Докато през 1999 г. на глава от населението се падат средно по 6 кг свинско месо, на следващата година те са 4.9. През 2001 г. потреблението на свинско месо се свива почти два пъти в сравнение със стойностите от 1999 г. – 3.6 кг на глава от населението. Тази стойност се задържа и през 2002 г. Едва през 2003 г. консумацията на свинско месо нараства отново – средно по 4.6 кг на лице. (Вж, Таблица 2)
Таблица 2 Потребление на месо в периода 1999 – 2003 г. *
Месо (кг) |
1999 |
2000 |
2001 |
2002 |
2003 |
Свинско | 6.0 | 4.9 | 3.6 | 3.6 | 4.6 |
От едър рогат добитък | 0.7 | 0.9 | 0.7 | 0.8 | 1.0 |
Агнешко, ярешко | 2.0 | 1.9 | 1.9 | 1.8 | 1.9 |
Овче, шилешко, козе | 1.0 | 0.9 | 0.8 | 0.8 | 0.7 |
От домашни птици | 6.2 | 6.2 | 6.6 | 7.5 | 7.8 |
Субпродукти и карантия | 2.7 | 2.6 | 2.2 | 2.7 | 2.9 |
* Данните са на НСИ и не включват количествата, консумирани в заведенията за обществено хранене
За консумацията на агнешко и ярешко месо, овче, шилешко и козе месо може да се отбележи, че не търпи особени изменения в посочения период – отклоненията в данните за потреблението в повечето случаи варират в рамките на средно 0.1 – 0.2 кг на лице.
Тенденцията е потреблението на месо от домашни птици да нараства (за сметка на консумацията на червено месо). Докато през 1999 г. то е 6.2 кг на глава от населението, през 2003 г. то е 7.8 кг.
В Таблица 3 е представено потреблението на месни произведения в периода 1999 – 2003 г. Забелязва се нарастване на консумацията на трайни колбаси и обработено месо и известен спад в потреблението на месни консерви и сланина.
Таблица 3 Потребление на месни произведения (1999 – 2003 г.) *
Месни произведения (кг) |
1999 |
2000 |
2001 |
2002 |
2003 |
Трайни колбаси и обработено месо | 1.4 | 1.5 | 1.5 | 1.8 | 2.0 |
Малотрайни колбаси | 7.2 | 6.8 | 6.6 | 7.0 | 7.4 |
Сланина | 0.9 | 0.8 | 0.5 | 0.4 | 0.5 |
Консерви с месо | 1.7 | 1.6 | 1.3 | 1.1 | 1.3 |
Месни продукти | 0.8 | 0.7 | 0.5 | 0.6 | 0.7 |
* Данните са на НСИ и не включват количествата, консумирани в заведенията за обществено хранене
- III. Потребление на плодове (пресни и замразени) в периода 1999 – 2003 г.
България има традиции в потреблението на плодове, като в последните години южните плодове намериха един добър пазар у нас. В периода 1999 – 2003 г. се увеличава консумацията на ябълки ( от 5.4 кг. през 1999г. до 8.7 кг през 2003 г. ) и грозде (от 2.2 кг през 1999 г. до 3.6 кг през 2003 г.) на глава от населението. При южните плодове спад има през 2001 и 2002 г., но през 2003 г. потреблението им се връща в обичайните си стойности (вж. Табл. 4).
Таблица 4 Потребление на плодове (1999 – 2003 г.)
Плодове - пресни и замразени (кг) |
1999 |
2000 |
2001 |
2002 |
2003 |
Ябълки | 5.4 | 6.1 | 6.5 | 6.4 | 8.7 |
Круши | 0.9 | 0.9 | 0.3 | 0.7 | 1.2 |
Грозде | 2.2 | 3.5 | 2.9 | 3.0 | 3.6 |
Дини и пъпеши | 18.3 | 9.9 | 9.4 | 17.3 | 12.8 |
Южни плодове | 6.8 | 6.7 | 4.9 | 5.2 | 6.6 |
* Данните са на НСИ и не включват количествата, консумирани в заведенията за обществено хранене
- IV. Потребление на конфитюри, сладка и мармалади в периода 1999 – 2003 г.
Конфитюрите, сладката и мармаладите са традиционни за българската трапеза. Докато в близкото минало те бяха предимно продукт, произвеждан в домашни условия, днес голяма част от българите предпочитат да закупят готовото сладко, конфитюр или мармалад направо от магазина. И все пак, като цяло потреблението на тези продукти намалява. Докато през 1999 г. средно на глава от населението се пада по 2.1 кг от тях, само няколко години по-късно – през 2002 и 2003 г. – спадът е двоен – 1.2 – 1.3 кг.
- V. Потребление на мляко и млечни продукти в периода 1999 – 2003 г.
По данни на НСИ, през 2003 г. консумацията на повечето млечни продукти нараства, в сравнение с предходната година. Най-голямо увеличение е отчетено на потреблението на ароматизирани млека и десерти на млечна основа – със 7.7%, спрямо 2002 г. Макар и малко като количество (1.4 кг/човек през 2003 г.), консумацията на тези продукти нараства постепенно през последните години с най-съществен темп, докато увеличението при останалите млечни продукти е по-слабо – в рамките между 3% и 4%.
Изключение прави потреблението на прясно мляко, което слабо намалява през 2003 г. – с 3.3%, а консумацията на млечни масла се запазва на постоянно равнище през последните няколко години.
Таблица 4 Потребление на мляко и млечни продукти средно на лице от домакинство по данни на НСИ*
Продукти |
1999 |
2000 |
2001 |
2002 |
2003 |
Прясно мляко /л/ |
31.4 |
28.9 |
27.7 |
26.9 |
26 |
Кисело мляко /кг/ |
22.2 |
22.1 |
21.9 |
24.7 |
25.6 |
Сирене /кг/ |
9.6 |
9.2 |
9.2 |
9.9 |
10.2 |
Кашкавал /кг/ |
2.3 |
1.9 |
2.1 |
2.4 |
2.5 |
Др. млечни произведения /кг/ |
1.3 |
1.2 |
1.1 |
1.3 |
1.4 |
Млечни масла /кг/ |
0.5 |
0.4 |
0.4 |
0.4 |
0.4 |
* Данните са на НСИ и не включват количествата, консумирани в заведенията за обществено хранене
Използвана литература:
- България. Национален статистически институт, Годишник 2004
- Ситуационно-перспективен анализ на мляко и млечни продукти през 2002г. и прогноза за 2003г. на отдел “Маркетинг” на МЗГ
- Ситуационно-перспективен анализ на мляко и млечни продукти през 2003г. и прогноза за 2004г. на отдел “Маркетинг” на МЗГ
- Кризата в производството на червено месо се задълбочава. Къде е изходът?, в-к “Новият фермер”, бр.377/2006 г.
