Съвременните Донкихотовци в джунглата на човешкото безразличие

Съвременните Донкихотовци в джунглата на човешкото безразличие

Есе

 
Обичаш ли да затваряш очи и да си представяш един напълно различен свят?Изградил ли си си свой собствен свят,къддето всичко е различно и където си силен ,доволен и добър?Свят,в който няма омраза и в който властват само положителни емоции?Не ми казвай,че никога не ти се е случвало!Всеки го прави.Всеки мечтае и се опитва да избяга от жестоката и сива реалност поне за миг.Кратко,но красиво,нереално,но нужно е това наше малко "пътешествие" към собствените си блянове,към собственото си Аз.
Някога преди много години,един човек написва една творба.Главният герой в нея е луд.Той е мечтател,той е хуманист,той е добър.Той е просто герой от един роман,но качествата му са въплатени в някои от нас.В нашето студено и изпълнено със злоба съвремие,все още се намират хора като Дон Кихот,които успяват да запалят поне за миг искрица надежда за по-добро.Тези хора са различни и топли,самотни,но душевно богати,защото положителните им качества може да ги правят по-лесно раними,но пък са истински и значими личности.
Чели ли сте романа на Сервантес "Дон Кихот"?Успяхте ли да вникнете в думите,в действията,в душата на главния герой?Какво видяхте там?Лудост,наивност?Сбъркали сте!Навярно сте слепи за видимото.Дон Кихот е герой,въплащаващ всички човешки добродетели.Яхнал мършавия си кон,той следва своите мечти.Физически слаб-душевно силен,привидно луд,но всушност просто различен,"печалният образ" наричан той,всъшност е символ на духовното стремление.В днешното време на жестокости,лъжа,злоба и завист,Дон Кихот би ни бил нужен.Нужен ни е пламъкът в очите му,когато говори за подвизите си.Липсва ни неговата увереност в това,че всичко може да се постигне,липсва ни добротата му.Повечето от нас са празни.Не вярваме в себе си,не вярваме в мечтите си,не вярваме на другите,не вярваме на Бог...не вярваме в нищо!Просто съществуваме,а Дон Кихот живее.Той прави това,което сърцето му подсказва.Ние се лъжем взаимно,самоунищожаваме се,мразим се...пропиляваме живота си...живеем безцелно,малко хора съумяват подобно на него да се насладят на живота и да загърбят човешкото безразличие и студенина.Този герой поражда смях в някои от нас,защото никога не успява да постигне това,което си е наумил.Но поне опитва.Дава всичко от себе си,за да прослави подвизите си и името на любимата си.Той е достоен,тъй като не желае злото на никого.Той е силен,защото въпреки всички удари,той се изправя.Колко от нас изобщо се борят,за да осъществят мечтите си?Колко от нас влагат цялото си сърце в тях и силите си,а колко просто се отказват и по-късно се оплакват,че не са щасливи и удовлетворени?Та ние се страхуваме дори да опитаме, да не би да се провалим.А провалим ли се,веднага се отказваме от всичките си мечти и цели,за да не изпитаме разочарование отново.Дон Кихотовците обаче знаят какво да правят и вярват в себе си.Именно тези качества на героя го правят силен,достоен за възхистение човек.Само човек,който е изпитал многократно ударите на съдбата и който се е провалял ,би оценил щастието ,когато го опознае.Само хора с увереността,вярата,непреклонния дух и стремлението на Дон Кихот биха могли да направят всичко,което желаят.Защото имаш ли желание и бориш ли се упорито за нещо,то ще успееш да го направиш.Дон Кихот е образ,който винаги е свързван с лудостта.Защо ли?Защото не разграничава реалността от мечтите си.Но луд ли е всъщност Дон Кихот или просто е един голям мечтател,който иска да се откъсне от сивото ежедневие и за целта живее в свой сосбтвен,красив свят?Не е ли това нещо нормално?Не сме ли всчки ние по малко луди?Всеки има своята странност,но тркабва ли да бъдем отричани заради нея?Та нали стойностните качества са тези,които трябва да изпукват,тези,които си осмислят като личности?Защо тогава всички се присмиват на Дон Кихот?Той е по-щастлив от студената и непокостична част от нас.Той е по-щастлив от нас,тъй като многбройните му нанесени рани нито за миг не го карат да се отказва.Малко от нас биха се похвалили със същото.Ако повече от нас успеят да придобият неговата увереност и борбеност в наше време,то всички ние щqхме да живеем един по-лесен и хубав начин на живот.Защото качествата на Дон Кихот са ни нужни.Странстващ за приключениq,той всъщност търси щастието,себе си.Успява да ги открие.Това го прави стойностен и щастлив човек.Към това трябва да се стремят повече от нас.
Има една мисъл"Облакът не знае защо се движи в точно кази посока и с точно тази бързина.Небето обаче знае движещите сили и пътища на всички облаци.Ти също ще ги знаеш,стига да се извисиш достатъчно,за да надникнеш отвъд хоризонта".Ако искаме да постигнем нещо красиво,добро и истинско,трябва да следваме примера на този герок.Нqкои от нас вече го правят.Други обаче,скрити зад маската на силни и здравомислещи хора,не успяват да разберат магията на този начин на живот.Ние живеем в едни много трудни и жестоки времена,повечето от нас са забравили какво е да се отпуснех,какво е да мечтаеш,какво е да вярваш е себе си и в щастието.За да се предпазим,се правим на непокисти,слагаме защитна преграда пред себе си,стараем се да не бъдем наранени.Безчувствени сме....Но не всички.В нqкои от нас живее малко от Дон Кихот.И тези хора са наистина значими.Дано повече от нас последват техния пример.Дон Кихот е просто метафора за вечно търсещиq дух,той е просто идеята на автора за доброта,любов и непреклонност.
Затвори отново очи.Престани да мислиш ,че всичко ще постигнеш даром и ше няма да постигнеш целите си.Истината е пред теб,не я ли виждаш?Стоиш с широко отворени очи,а не успяваш да видиш това,което трябва.Научи се да гледаш на проблемите си като на свои помощни платна.Не се прави на безразлишен,за да се предпазиш,така ще загърбиш топлината,която ти се дава и ще бъдеш тъжен.
Погледни мършавиq кон на Дон Кихот.За него той изглежда прекрасен.Бъди оптимист.
Вярвай в себе си.Затвори очите си...Виждаш ли истината сега?

Bookmark and Share