Съдържание и основни направления на превантивната дейност

Съдържание и основни направления на превантивната дейност

Грижата за подрастващото поколение е една от приори­тетните насоки в дейността на държавата и обществото. Историческата наука и Историята на педагогиката привеждат ре­дица примери, според които още от древни времена към възпита­нието на децата се е подхождало преднамерено и диференцирано. Възпитаването на волеви качества, на сила, ловкост, издръжли­вост и точност, на уважение към по-възрастните и почит към жената майка сред момчетата е съпътствано с възпитаването в уважение към съпруга и домашното огнище, в спретнатост, чистота, подреденост, в домакински и детеводни умения при девойките. Отклоненията от семейния или родовия кръг както от страна на възрастните, така и от децата са санкционирани по начини, харак­терни за обичаите и традициите на дадената общност. Макар и неписани, тези норми за времето си са притежавали силата на юридически акт според съвременните разбирания.

С развитието на човешката цивилизация и обобществяването на различните нации със съответните системи на управление и прилежащите им институции, отношението към проблемите на подрастващите придобива по-организиран и целенасочен характер. Наред с проблемите за възпитанието и обучението на децата за­почва сериозно да се обръща внимание на проблема, отнасящ се до работата с трудно възпитаваните деца и тези с противообществени прояви. Изясняването и обосноваването на принципите, ме­тодите и средствата за възпитанието и превъзпитанието на посоче­ната категория подрастващи става дело не само на педагогическа­та наука, но и на психологията, криминологията, дефектологията, медицината, правото, социологията и биологията. Интересът към тази проблематика чувствително нараства в годините непосредст­вено след Първата и Втората световна война, когато съществените промени в икономическото състояние и в обществено-политичес­ките устройства на държавите и появилите се на тази основа нови обществени потребности предопределят необходимостта от прила­гането на нови стратегии в отношението им към подрастващите поколения.

Борбата с противообществените прояви и престъпността сред малолетните и непълнолетните се очертава като съставна част от цялостната дейност по ограничаването на престъпността в нашата страна. Тя е една от съществените предпоставки за пози­тивното възпитание на подрастващите и неделим елемент от системата за превенция на престъпността като цяло. Успешното й провеждане нанася сериозно поражение върху "потенциала" на пълнолетната престъпност, а нейното подценяване неминуемо до­вежда до криминализиране на значителна част от младото поколе­ние и до скок в рецидивната престъпност след навършване на пълнолетие от тази възрастова група правонарушители. Резултатността при решаването на тези сложни и многопланови задачи в значителна степен зависи от теоретическата разработка на общокриминологическите и психопедагогическите проблеми, от правилната организация и управление на превантивната работа, от целенасочената, системна и последователна дейност на държавните, обществените и частните органи и организации в борбата с престъпността, включително и сред децата.

Едно от основните пера в превантивната педагогика е усъвършенстване подготовката на бъдещия учител за дейност, насочена към предотвратяването на употребата на наркотични вещества от учениците е една от най-важните задачи на висшето и средното педагогическо образование. Значението й се обуславя на първо място от това, че социално-икономическата нестабилност, преоценяването на много мате­риални и духовни ценности пораждат отрицателни явления сред младежта. На второ място - демократизирането на обществените отношения съдейства за проникване на отрицателни явления от западния начин на живот: нар­котични вещества и др. лекарства стават достъпни за младежите. На трето място - в класическия университет, отчитайки спецификата и обема на педагогическите курсове, следва да се обърне особено внимание върху фор­мирането у студентите на умения и навици за превантивна работа с учениците.

Изследванията показват, че студентите нямат достатъчна подготовка в областта на превантивната дейност с подрастващите. Диагностиката разкрива ниско равнище на формираност у бъдещите учи­тели на знания и умения, необходими за преодоляване на пристрастя­ването на учениците към наркотични вещества. Около половината от анке­тираните студенти не могат да установят разликата между правонарушение и престъпление (46,8 %), една трета от тях се затрудняват при определяне характеристиките на антиобществените, антисоциалните и дисциплинарни нарушения (29,3 %).

Диагностиката разкрива също пропуски в психо-педагогическите зна­ния и умения в областта на превантивната дейност на учителите за прео­доляване на наркоманиите и тютюнопушенето. Те недостатъчно осмислят съдържанието на понятията, характеризиращи децата с отклонения в поведението - „трудни деца", „педагогически занемарени деца", „непъл­нолетни правонарушители", „девиантни деца", „аномални деца" (27,4 %).

При разглеждане на системата на педагогическите науки се откроява особен дял - превантивна педагогика, чийто предмет е разкриването на възможностите за предотвратяване на девиантно поведение у младежите, определяне пътищата за превантивна и корекционно-рехабилитираща дейност. Специален обект на внимание на превантивната педагогика трябва да стане разкриването на психолого-педагогическите механизми за девиацията на личността през различните етапи на нейното развитие.

При изучаването на теорията на възпитанието системно се включват знания, непосредствено свързани с осъществяването на превантивна дейност сред учениците.  Трябва да съжаляваме, че в курса по педагогика не се разглеждат медико-педагогически аспекти на превантивната дейност на педагога, но за сметка на това социалните работници получават солидна основа от медицински познания.

През 1997-1998 г. по времето на лятна практика, студентите изследваха разпространението на нарко­тици сред учениците, както и употребата на алкохол. Резултатите от това изследване са отразени в таблица 1.

Табл. 1. Информираност на учениците за вредата от употребата на наркотици (в %)

 

Варианти на отговори       Клас      
  5 6 7 8 9 10 11
Да, достатъчно 23,1 62,9 56,0 56,4 48,2 77,6 70,7
Не, недостатъчно 6,3 2,5 4,5 8,3 21,2 10,4 11,3
Малко знам 62,1 7,2 26,2 17,5 21,6 10,2 15,0
Нищо не знам 8,4 4,8 13,1 17,5 8,8 6,8 2,8
Общ брой анкетирани 95 124 198 108 226 125 106

 

Отговаряйки на въпроса „Знаете ли за вредата от наркотиците?", болшинството от учениците показват различна степен на информираност. Както се вижда от таблицата, информираността нараства от клас в клас. Ако в пети клас положителен отговор дават само 23,1 % от анкетираните ученици, то в следващите класове (десети и девети) процентът съответно вече е 77,6 % и 70,7 %. Следва да подчертаем, че процентът на учениците, които недостатъчно или малко са информирани за вредата от наркотиците, постепенно намалява от клас в клас.

Друго важно направление на превантивната дейност е овладяването на един значим социален феномен с деструктивен ефект за подрастващото поколение – злоупотребата с алкохол от ученици. 88% от учениците пият алкохол, а 25% от момчетата и 10 % от момичетата са се напивали над 15 пъти. Това сочи изследване на МБМД сред 2 200 ученици от 7 до 12 клас от София, проведено в края на миналата година по поръчка на Столична община, предаде репортер на.

Най-често употребяваният алкохол е бирата, но веднага след това се нареждат концентратите. „Учениците са достатъчно информирани за вредното влияние на алкохола, както сочи изследването, но въпреки това продължават да пият“, коментира Мирослава Радева, директор на социологическата агенция. Всеки пети от учениците признава, че е употребявал сънотворни, а на всеки втори в София е бил предлаган наркотик, като 3 % твърдят, че са били принуждавани да го приемат. Изключително висока е разпознаваемостта на различните наркотици- над 75% от учениците знаят какво е марихуана, хероин, кокаин, екстази и амфетамин. Най-често обаче употребяват марихуана, а 28 % от учениците са я пробвали. Най-вероятно реалните данни за употребата на наркотиците е по-висока, защото 41 % от учениците казват, че приемат употребата на екстази, 40 % на амфетамини, 35 % на хашиш и 28 % на марихуаната. 60 % от учащите пушат, а 1/3 от тях ежедневно. Пушещите са повече от момчетата- 66 %, срещу 58 %. Най-често първата цигара се запалва на възраст под 16 години, но при 1/3 от учениците, дори и на възраст 10-11 години. При употребата на алкохол нещата стоят обратно, момчетата, които пият са 71 %, а момичетата 64 %.

 

Табл. 2. Причини, поради които приятели или съученици употребяват алкохол и наркотици, пушат (от 1 до 4 отговора)

Варианти на отговори     Клас        
  5 6 7 8 9 10 11
Слаб контрол от              
родителите 21,0 19,3 36,8 32,4 22,5 24,0 61,3
Слаб контрол от              
учителите 10,5 3,5 12,1 28,7 14,6 8,8 15,0
Лоши взаимоотношения              
с родителите 2,0 25,8 28,2 48,1 23,0 25,6 26,4
Лоши взаимоотношения              
с учителите 6,3 9,6 10,6 17,5 17,7 16,8 15,0
Подражание на приятели 14,7 42,7 53,0 57,4 11,9 59,2 52,8
Престъпно влияние на              
възрастните 7,3 16,9 19,1 7,4 21,6 11,2 15,0
Подражание на              
родителите 4,2 12,0 20,7 11,8 11,5 8,8 -
Подражание на герои              
от филми и книги 14,7 31,4 17,1 8,3 15,0 12,0 26,4
Любопитство 8,4 25,8 25,2 22,2 35,3 48,8 33,0
Самоизразяване 4,2 4,0 9,5 2,7 7,9 8,0 12,2
Липса на жизнени              
перспективи - 1,6 6,5 18,5 22,1 25,6 37,7
Безделие 1,1 9,6 25,7 10,1 20,7 30,4 41,5
Не употребяват 17,8 25,0 12,1 11,1 3,8 8,0 3,7
Затруднявам се да              
отговоря 6,3 2,4 6,0 6,4 6,6 3,2 9,4

 

Таблица 2 отразява резултатите от изследване, очертаващи основните насоки за превантивна работа от страна на учителите.

Както се вижда от таблицата, учениците свързват подобряването на работата за преодоляване употребата на наркотици с организацията на учебната работа, провеждането на часа на класния ръководител, извънклас­ната дейност, както и с интензификацията на учебния процес, активизиране дейността на училищния лекар и на други специалисти за разясняване вредата от наркотиците. Изследването показа, че положителното решаване на този проблем е възможно при комплексно използване на различни насоки за дейност на всички заинтересовани страни.

Включването на студентите в изследвания, свързани с преван­тивната дейност, по време на практика и институционален стаж показва важността и необходимостта от изучаване на този проблем. Факт е, че все още употребата на наркотици не е масово явление, но опасността това да се случи съвсем скоро е реална, което налага да се засили подготовката на бъдещите учители, социални работници и възпитатели за превантивна дейност с учениците, проявяващи признаци девиантно поведение.

Нашето съвремие ни среща с един друг сериозен проблем, който превантивната дейност не може да подмине – трафика и сексуалната експлоатация на деца. В България много деца без родители или изоставени от родителите си живеят в социални домове (ДОВДЛРГ). Около 30% от тези деца нямат никакви контакти със семействата си и не напускат домовете, а останалите 70% имат епизодични контакти с родителите си по време на лятната ваканция или посещение от страна на родителите в домовете.

Тези деца представляват голяма уязвима група и са изложени на риска да бъдат въвлечени във вредни дейности, близки до робството в резултат на ограничените възможности за истинска социализация и професионална реализация.

По много причини децата, живеещи в социалните институции са особено изложени на риска от трафик за целите както на сексуалната, така и на друг тип експлоатация.

Децата са особено чувствителни по отношение на хората, идващи от вън и се доверяват главно на своите приятели, съквартиранти или на деца на същата възраст или с подобен житейски опит. Ето защо програмите за превенция, които се изпълняват по метода "връстници обучават връстници" са особено ефективни.

Целите на превантивната дейност по отношение на този проблем са главно да объдат обучени обучители на връстници, които по-нататък ще участват в провеждането на програми за превенция на сексуалната експлоатация и трафика на деца, и да се повиши чувствителността и капацитета на децата от специфичните уязвими групи да се защитават от насилието, трафика и сексуалната и друг тип експлоатация.

В световен мащаб градираща агресия в поведението на подрастващите все по-често става обект на внимание от страна на социалните институциии, медиите и обществото като цяло. В момента агресията набира инерция и придобива страшни размери. Очевидна е необходимостта от превантивна дейност, която обаче да не се изчерпва с епизодични кампанийни действия.  Необходимо е да бъдат изнесяни лекции по училищата, да се организират дискусии, в които обаче да бъдат въвлечени и родителите, защото с личният си пример допринасят значително върху модела поведение, който си изграждат тинейджърите.

В съзнанието на хората е залегнало схващането, че по-често момчетата са тези, които копират лоши поведенчески модели и са носители на антисоциално и антиобществено поведение. На път е обаче тази статистика да бъде променена, а превантивната дейност да корегира своята насока. Двойно е нараснала агресията при момичетата в бургаските училища. Агресивните деца не осъзнават какво правят. Размяната на шамари в междучасието и заснемане с мобилен телефон на съученик, който го бият и малтретират вече не се счита за агресия, а което е най-страшно – възприема се като нещо нормално от подрастващото поколение. По този повод в Бургас обсъждат стратегия за намаляване на агресията в училище. Ще бъдат обхванати 32 хил. подрастващи от детски заведения и училища. Идеята е общината да инициира дейности и да обедини усилията на всички институции, организации и служби, които имат отношение към проблемите на децата, и с подкрепата на местната общност, включително и на медиите, да организират превенцията на агресивното поведение сред подрастващите в училище и извън него. Превантивната дейнсот следва да се насочи към осъществяване на следните цели - повишаването на информираността и уменията на подрастващите за разпознаване и справяне на агресията в училище; повишаване на квалификацията на педагозите в училище и професионалистите в институциите за превенцията на агресията сред децата; организиране на извънкаласни форми за превенцията на агресията; разработване на малки училищни проекти за превенцията на агресивното поведение чрез организиране на училищни и извънучилищни дейности за това; създаване на защитна мрежа за закрила на детето от всички форми на насилие.

С това основните направления на превантивната дейност не се изчерпват.  Организация на учебния процес и извънкласните дейности, изграждането на демократични и хармонични отношения сред учениците, активизиране дейността на ученическите съвети, интензифициране на обучението по всички предмети са само част от проблемите, за чието предотвратяване превантивната педагогика работи.

Bookmark and Share