Сън и психопатология на съня

Сън и Психопатология на съня

Ритъмът на сън и будуване е заложен биологично и е общ цикъл, който съществува почти навсякъде в животинския и растителен свят. Сънят заема средно около 1/3 от живота на човека. Изследванията с електроенцефалограф, който записва електрическата активност на мозъчните клетки, показват наличието на различни периоди вътре в самия сън. Психиатъра Ханс Бергер през 1930 г. забелязва, че когато човек затвори очи и се отпусне предизвиква специфични вълни различни от тези при активно будуване. Преминаването от унасянето към дълбокия сън се характеризира с увеличаване на амплитудата на вълните и забавяне на честотата им. Дефинирани са 4 стадия на нарастваща дълбочина на съня.

 san1
Фиг. 1. Сънят на млад човек, представен в стадии. Стадиите от 1-ви до 4-и са отбелязани вертикално, а стадият с бързи очни движения (REM) е отбелязан с черни плътни черти Но хоризонтала е нанесено преминаванего на времето в течение на 8 часа

 

Големият пробив в изследването на съня, обаче настъпва през 1953 г. когато Клайтман и Азарински откриват нова фаза в съня. Оттогава изследователите разграничават две основни състояния на сън: парадоксален сън, наречен още сън с бързи очни движения, защото очите на спящия се въртят под затворените клепачи и бавен сън, при който очите не се движат. Бавния сън продължава около 90 минути, следван от фазата на парадоксалният сън, който продължава от 5 до 40 минути. След това цикълът се повтаря отново, общо около 4-5 пъти в денонощие. Всеки етап на съня е доминиран от определени честоти на мозъчните вълни. Записът на мозъчните вълни по време на парадоксалния сън е много подобен на тези при будно състояние. Мнозина изследователи смятат, че тази фаза е свързана със сънуването. Например очите на спящия се въртят така сякаш наблюдават нещо зад затворените си клепачи. И наистина събудените по време на парадоксалния сън споделят сънища с богати зрителни образи. За други изследователи бавният сън не изключва сънуването.

При лишаване от сън настъпват множество отрицателни физиологически и психологически последствия за индивида. Човек отначало се чувства уморен, следва отслабване на вниманието, промени във възприятията, халюцинации и загуба на интерес към външния свят. Липсата на сън сериозно променя характера и поведението. Основните функции на съня са: възстановяване от физическата и психическа умора, улесняване на механизмите на паметта, съзряване на нервната система, производството на нови молекули и протеини и подпомагане на лечението на .заболявания и заздравяване на рани. Някои изследователи са на мнение, че най-главната функция на съня е чрез него да се реализира процеса на сънуване. Множество експерименти доказват, че лишаването от сънища (чрез елиминиране на периода на парадоксалния сън) има същите отрицателни последици върху поведението като лишаването от сън. Интересно е например, че лишаването от парадоксален сън води до увеличаването на сънищата след прекратяване на експеримента.

Според психоанализата изследването на сънищата води до разбиране на несъзнаваните процеси и тяхното съдържание. Механизма на сънуването се задейства за да се реализира задоволяване на най-често несъзнавани желания произтичащи от нагонните импулси. Явния сън е фантазия, осъществяваща несъзнавано желание, или импулс който идва от несъзнаваното и се появява в съзнанието в повече или по малко замаскиран вид. Защитните механизми на Егото са отслабени по време на сън в резултат на което неприемливите чувства, желания и подтици имат по-голяма възможност да проникнат в съзнанието. Ако желанието обаче е изразено прекалено открито се генерира такава тревожност, че спящият се събужда. Туширането на конфликта между Егото и неприемливите импулси се осъществява за сметка на замаскирането и изкривяването на съдържанието на самия сън. Фройд нарича явния сън "формиране на компромис" между нагоните и защитите на Егото.

Някои автори съобщават за наличието на така наречените осъзнати сънища. В този случай имаме пълното осъзнаване, че спим и виждаме съновидения. Ние се "събуждаме" в собствените си сънища, без да прекъсваме състоянието на сън. Сънуващият съзнава своя Аз, съхранява своята съзнателност и придобива известна степен на волеви контрол върху своите действия и окръжаващата го „сънна реалност". Д-р Стивън Лаберж изучава тези сънища в лабораториите на Станфордския университет и разработва метод за постигане на осъзнатост в съня и психотерапевтични процедури които се прилагат за подобряване на физическото и психическо здраве. В същата връзка антрополога Карлос Кастанеда, въз основа на своите изследвания, определя наличието на два вида сънища. Единият — това са познатият ни вид сънища, при който влизат в действие фантасмагористични елементи, които можем да определим като продукт на нашият ум и психика. Другият вид — осъзнатите сънища, се използват от човешкото съзнание като входове в други области на възприятие.

 

Разстройства на съня

Почти всяко телесно, нервно, и психично заболяване води и до смущения в съня. Разстройствата на съня са твърде разнообразни и могат да бъдат обособени в следните групи: инсомни, хиперсомнии, парасомнии и разстойство на ритъма сън-бодърстване.

Инсомния

Инсомнията се характеризира с незадоволително качество и/или количество на съня. което продължава дълго време. Приема се, че нормалната продължителност на съня е средно 7-8 часа (при около 62% от хората). Инсомнията е най-честото нарушение на съня и обхваща три групи симптоми:

*       пресомнични - свързани са с трудности при заспиването.

*       интрасомнични - включват недостатъчна дълбочина на съня, честотата
на   нощните   пробуждания,   невъзможността   отново   да   се   заспи   и
проблемите на сънуването

*       постсомнични   -   включват   основно   ранно   пробуждане,    както    и
разстройства възникващи  в  най  близкия  период  след  събуждането,
субективното чувство на недоспалост, умора и др.

Болестното безсъние понякога е в резултат от физиологични причини, но най-често от анормални психични състояния. Сериозните заболявания обикновено се придружават от безсъние. Повечето инсомнии са във фазата на заспиването и много рядко се проявяват в средата на нощта. Нашите натрапливи мисли, фобии и притеснения ни нападат в момента на заспиването, ние започваме да мислим за тях и не можем да заспим. Трайното безсъние обикновено обуславя страх преди лягане. Болният очаква, че и тази нощ няма да може да заспи. Чувства се неразположен, неспокоен и тревожен. Притеснява се от това , че лошият сън ще му донесе трудности на следващия ден. Получава се порочен кръг - безсънието се превръща в основен проблем на личността, който се отразява на социалното и функциониране. Другият аспект на инсомнията - пробуждането от сън може да се дължи на вътрешни причини като: нощни страхове и кошмари, ярки и неприятни съновидения, вегетативни усещания (напр. нарушения в дишането) и др. При хора с психически, предимно невротични разстройства, които са в състояние на психическа дезадаптация вътрешните конфликти се проявяват под различна формата в съня. Когато безсънието се проявява в средата на нощта най-честите оплаквания на страдащите е чувството на самота. При събуждане може да се наблюдава и така нареченото "сънно опиянение", при което болния бавно достига до равнището на бодърстване, действа като че ли в състояние на полусън и едва след около 15-30 мин. се чувства окончателно буден.

Психичните заболявания като депресията, тревожността или маниите както и по-острите психотични разстройства също са свързани със сериозни безсъния.

 

При лекуването на безсънието се прилагат разнообразни техники. Основния и най-често прилаган метод е чрез фармакотерапия. Той крие обаче рискове от привикване към употребата на сънотворни средства и "заобикаляне" на истинските причини за инсомнията които обикновено се крият в психиката на индивида. Затова най удачния път за решаване на проблема с липсата на добър сън е комбинирането на психотерапия, фармакотерапия и някои физически методи на въздействие върху тялото като физически упражнения, спорт, акопунктура и др.

Хиперсомния

Хиперсомнията е явление обратно на безсънието и се свежда до прекалено

много спане. Дългото спане само по себе си не е нещо патологично, има хора които се нуждаят от по дълъг сън от други. Болестния аспект на хиперсомнията се изразява във факта, че след дълъг сън човек се събужда с усещането, че не спал достатъчно, че е замаян и има желанието да си легне отново. Състоянието му е близко до това на човек който се събужда в рязко в средата на нощта и не знае какво да прави. Сънят често е неспокоен, с много и тревожни сънища. В голяма част от случаите на хиперсомния се открива наличието на психотравмен фактор. В основата на хиперсомнията могат да лежат същите психологическите причини които причиняват и безсънието - например: безпокойство, преумора, стрес, любовна мъка и др. Препоръчително е да се потърси социалната семейната и афективната причина за тази болезнена нужда от сън. Хиперсомнията може да е проявление на депресивно разстройство или да е симптом на невроза. Ако се допусне летаргичните състояния да продължат трайно от тях могат да произтекат невровегетативни смущения или смущения в нервната система.

Съществуват и хиперсомнии на органична основа. Тук може да изброим някои от тях:

Нарколепсия

С наименованието нарколепсия се обхващат някои симптоми, характеризиращи не дълготрайния, а неочаквания сън в който се изпада в най- различни моменти и места. Главните симптоми на нарколеисията които рядко се срещат заедно са:

*    внезапно желание за сън или сънливост през деня

•    внезапно    падане    предизвикано    от    мускулна    слабост,    наречена
"каталепсия"

*    обща парализа през нощта или на зазоряване

•    визуални или слухови халюцинации преди съня или преди събуждането.

Засяга главно мъжете. Може да настъпи още в пубертета, но някои симптоми като каталептичните припадъци могат да настъпят в по-късна възраст. Понастоящем е известно, че внезапните пристъпи на сън са прояви на разстройство на парадоксалния сън. При нарколепсията парадоксалния сън настъпва веднага след заспиването. При такива болни няма засягане на някои нервен център и болестта им може да продължи цял живот. Нарколептика може да бъде сравнен с

 

недоспал човек, който заспива веднага щом започне да прави нещо скучно. Заспива както върви, говори или гледа телевизия. При по-тежки случаи нарколептика може да спи по 15-18 часа на ден. Пристъпите са краткотрайни, но се повтарят и са напълно неконтролируеми. Каталепсията се характеризира с внезапна загуба на мускулна сила при което настъпва обездвиженост при съхранено съзнание. Обичайното лечение се свежда до предписване стимуланти, амфетамини и антидепресанти. Напоследък се прилага и сънна терапия.

Болестта на Пиквик

В "Приключенията на господин Пиквик" Чарз Дикенс описва един много

сънлив сервитьор. Хиперсомнията при тази болест се характеризира със съчетание на затлъстяване, заспалост и смущения в дишането. Страдащите от тази болест заспиват с хъркане, когато са в бездействие, спят няколко минути и се събуждат. Нощем сънят им е неспокоен, с чести събуждания. Често това е свързано със спиране на дишането за около тридесет секунди. Лекото задушаване което следва води до събуждане. Като се излекува затлъстяването хиперсомнията и болестта на Пиквик постепенно изчезват.

Болестта на Клайн-Левип

Тази болест описана за пръв път през 1936 г. се характеризира с периодична сънливост свързана с ненормален глад. Това заболяване се среща главно при младежи и много рядко при жени. Сънят може да продължи около 18 часа в денонощието прекъснат от кратки събуждания придружени с ненаситен глад. Дълго време се е смятало, че стеснителните и затворени младежи които страдат от това заболяване са шизофреници. Не са известни точните причини за това заболяване нито подходящо лечение, но се счита, че става въпрос за смущения в хипоталамуса, който регулира жизнените функции свързани със съня и глада.

Сънна болест

Летаргичния енцефалит съпътства инфекции, причинени от вирус или паразит. Най-известната от тези инфекциозни сънни болести се предава от мухата Це-це. Проявяват се зачестяващи и все по неудържими пристъпи на сън.

Парасомнии

Към парасомниите се отнасят голямо количество феномени проявлението на които е тясно свързано или самият процес на съня или със частично непълно пробуждане. Най-често нарушенията се проявяват в двигателната, вегетативната и психичната сфера.

Двигателни параеомнии Сомнамбулизъм

Появява се най-често около 7—8-годишна възраст. Противно на схващанията между сънищата и сомнамбулизма няма пряка връзка. Лицето става по време на сън, заобикаля предметите, понякога излиза от стаята и извършва повече или по-

 

малко подредени автоматизирани действия. Ако му се говори отговаря с странни думи или звуци. След известно време (минути до 1/2 Ь) се връща в леглото или се оставя да го сложат да легне, като продължава да спи. На сутринта има амнезия за пристъпа. Сомнамбула трябва внимателно да бъде наблюдаван за да не се нарани, но за препоръчване е да не се опитваме да го будим за да не предизвикаме стрес у него от събуждането му на необичайно място. В някои случаи той може да бъде опасен от невнимание и за околните. Като причини за възникването на сомнамбулизма могат да бъдат изтъкнати психоемоционални особености на личността и физиологични особености на организацията на цикъла сън-бодърстване Сомнамбулизма обикновено изчезва след пубертета, но може да се прояви отново при емоционални шокове. Днес сомнамбулизма се лекува с гранквилизатори.

Говоренето на сън. Този проблем не се нуждае от специално лечение, но може да е симптом за невротично изменение на характера и да има нужда от психотерапевтична намеса.

Скърцане със зъби (бруксизъм) на сън. Не са забелязани някакви личностни изменения характерни за болните от бруксизъм.

Многократно мятане на тавата и други части на тялото. Съществува мнението, че тези автоматизми снижават тревожността която съществува при болния. Възникването на този феномен често е свързано с стресови фактори и е симптом за невротично развитие на личността влизащо в структурата на обцесивния синдром.

Нощна парализа - невъзможност да се осъществи каквото и да е движение за кратък период от време при пълна яснота на съзнанието при събуждане. Това нарушение се среща при нарколепсията, но често се отбелязва като изолиран симптом и при здрави лица. При това възниква изразено чувство на тревога.

Психически парасомнии

Нощни страхове

Срещат се по-често при децата отколкото при възрастните. По време на съня детето става неспокойно, сяда в леглото, лицето му изразява ужас, то вика, жестикулира, сякаш се брани от нещо и вижда нещо страшно. Не познава близките си, които се опитват да го успокояват. Най-често на следващия ден детето е забравило страховете си и има пълна амнезия за този епизод. В процеса на израстване тези епизоди стават все по-редки и в повечето случаи напълно изчезват. Ако все пак се повтарят често се предписват успокоителни.

Нощни кошмари

Нощните кошмари се проявяват както при децата така и при възрастните. След събуждането човек бързо идва в съзнание и има пълен спомен за съня съдържащ тревожно и застрашително съдържание. Възникват след силно страхово преживяване или при свръх силни впечатления преди заспиването. Според някои

 

данни, нощните кошмари по-често се срещат при лица склонни към невротични и депресивни реакции в състояние на бодърстване. В нощния страх понякога се репродуцира конкретна психотравмена ситуация. Той възниква, когато съня не е успял да угаси следите от определени, силно афективно наситени изживявания.

Сънно опиянение или продължителна замъгленост ла съзнанието след събуждане.

Състои се в бавен преход от съня към активното бодърстване и се съпровожда от различни автоматизми, нарушения на ориентацията в пространството и във времето. Отбелязва се често при дълбоко и дълго спящи деца. Близък по характер до сомнамбулизма. Често се отбелязва при така наречената идеопатическа хиперсомния.

Вегетативни парасомни

Към тях могат да бъдат причислени: нощното напикаване, дихателни парасомнии, разстройства на сърдечната дейност по време на сън и др.

Нарушение на ритъма сън-бодърстване.

Тук отсъства обичайното за индивида редуване на ритъма сън-бодърстване. Сънят е разстроен поради неправилното функциониране на индивидуалния циркаден ритъм. В резултат на това възникват инсомнията през нощта или обратно хиперсомнията през деня. Количеството, качеството и разпределението на съня са незадоволителни. Поради тази причина социалната дейност на индивида е нарушена. Това разстройство на ритъма може да бъде причинено от депресия или да причини самата депресия. Причините за разстройството на ритъма могат да бъдат и външни, например смяна на часови пояси, работа на смени и др.

Фармакотерапия

Първата голяма крачка в областта на сънотворните средства е в началото на 20 век с откриването на хипнотичното действие на барбитуратите, които се използват напоследък все по-рядко поради това, че предизвикват често психически смущения и физически разстройства. След 1950 г. са открити нови средства в борба с разстройствата на съня. Тези субстанции не са хипнотични в прекия смисъл на думата (т. е. не водят директно до сън), но се използват за борба с психичните причини които са в основата на проблемите със съня. Те се делят на три групи по класификацията на Дели и Деникер:

  1. подтискащи активността на мозъка /психолептици/ - дроги за сън /хипнотични/,    големи    транквилизатори    /невролептици/    и меки транквилизатори против страх /анксиолитици/
  2. средства стимулиращи дейността на мозъка /психоаналептици/ като: антидепресанти, стимуланти за настроение, амфетамини, стимуланти на вниманието, психолтимуланти
  3. предизвикващи отклонение в дейността на мозъка психодислептици/.

 

Важно е да се знае, че не съществува сънотворно средство с универсално действие. Не трябва да се прекалява с приемането на приспивателни тъй като това крие опасност от интоксикация и привикване.

Bookmark and Share