Същност и теория на социалната работа

Същност и теория на социалната работа

 

I.Същност и теория на социалната работа

Наименованието „теория на социалната работа” е актуален, съществен и заедно с това дискусионен проблем в съвременната социална наука, който се отнася до сфера с ясно изразен теоретико-приложен характер и със сравнително кратък исторически път на развитие.

В общ план терминът „теория” ( от гр. theoria – наблюдение, разглеждане, изследване ) означава систематизирано, обобщено и достоверно знание, което представя и разкрива функционирането и закономерностите на развитие на обекти от действителността. Теорията се различава от практиката, но заедно с това е неразривно свързана с нея в един цикличен и непрекъснат процес на взаимодействие, в който важни и сложни по характер проблеми намират своето решение и достигайки по- високо ниво на обобщение се връщат отново в практиката. Това дава основание на М. Райн и Ш. Уайт (по С. Нунев) да подчертаят, че значението на социалната работа не е единствено плод на търсенията на академичната общност, в които не е рядкост съществуването на безконтекстни истини, а то трябва да се извлича и развива и в „живите ситуации” и да отразява широк контекст- на клиента, службата, заведението, по- широката институционална инфраструктура от практиката и преплитащите се мрежи на формалната и неформалната система на подкрепа. В този смисъл теорията на социалната работа възниква и се развива като обобщение на познавателната дейност и на доказали значимостта си резултати от практиката.

Терминът „социална работа” отразява и определя конкретно направление на човешко познание с отчетлив социономичен, интегративен и практико-приложен характер. Като такова то използва и интегрира знание преди всичко от социалните и от други науки и прилага обобщен опит от практиката, отличаващ се със своите концептуални, емпирични, социално-политически и професионално-етични аспекти.

Социалната работа все по- отчетливо очертава своето поле, идентичност, методологическа основа, ключови понятия, принципи и методи. В зависимост от динамиката на промените и развитието във времето, социалният контекст, културните условия и традициите, научните постижения в очертаната сфера, които се отличават с конкретна специфика за всяка една страна, съществува почти еднакво мнение, че е трудно да се даде единно определение за социална работа, обхващащо многообразието на единичното в такъв голям мащаб. Друг фактор, създаващ затруднения в тази насока е, че социалната работа се стреми да очертае специфичните си рамки във взаимодействието между различните елементи на социалната среда, в процесите на създаване, развитие, структуриране и подреждане на социалните проблеми, в създаването на хипотези, прогнози и в търсенето на тяхната взаимозаменяемост, в развитието на механизмите за положително влияние върху някои социални условия и т.н. Посоченото обаче не понижава значимостта и като установила се теория, практика и университетска специалност.

В своята цялост тя е насочена към поддържане на благосъстоянието в обществото и откликва на широк спектър от нужди на клиенти (индивиди, семейства, групи, общности) със специфични проблеми, като отчита правата и равните възможности по отношение на възраст, социална, класова, расова и етническа принадлежност, пол, политически убеждения и др.

В обобщен план теорията на социалната работа отразява относително самостоятелно направление на науката, което се е обособило в резултат на динамичните процеси на развитие, диференциация и интеграция на научното познание в социалната и близки до нея научни области и на обвързването на тези постижения с открояващи се с важността си резултати от професионалната дейност, които в обобщен вид присъстват като елемент в теорията.

 

 

II. Обект, субект, цели, принципи и функции на социалната работа.

Обект на теорията на социалната работа е социалната работа като социално явление с присъщата му система от социално-дейностна реализация, определена от детерминантите- времеви рамки, социален контекст, културни условия и традиции, институционална специфика и научни и приложни постижения. В съдържателно отношение обектът на теорията на социалната работа има подчертана специфика, акценти и богатство. Теорията на социалната работа, чийто обект е явлението социална работа като форма на социално подпомагане и социални услуги в институционалните условия на системата от социални дейности, има за предмет закономерностите на процесуалното протичане на явлението неговото функционално-ролево и дейностно-организационно осигуряване и реализация с цел да се отговори на широк кръг от социални нужди при равни възможности по отношение на пол, раса, етнос, социално положение, възраст, вид и степен на ограниченията и да се осигури благосъстоянието на хората.

Социалната работа има, от една страна, нормотворчески характер, изпълнява превантивна, възпитателна, организираща и санкционираща роля, като включва разработването, разясняването и прилагането на законови и подзаконови актове- правилници, инструкции, наредби, методики и др. при осъществяването на защитните функции на държавата, синдикатите, работодателите, неправителствените, религиозните и др. организации. От друга страна, социалната работа има научен характер и предполага разработване на методологичната страна на социално-защитната дейност, както и изследвания анализи и проекти.

Социалната работа се осъществява в различни форми, които могат да се дефинират според:

-         обхвата на обслужваните лица- индивидуална или групова

-         мястото на обслужваните лица- в домашни условия, социални заведения, бюра по труда, центрове за социално подпомагане и др.

-         вида на оказваната помощ- парична, натурална, настаняване на работа, придобиване на квалификация и др.

-         времето на осъществяване на помощта или услугата- превантивна или по време на възникване на случая; еднократна или периодична

-         обхвата на осъществяваните мероприятия- комплексни и единични

Основните принципи или ръководни начала, върху които се изгражда социалната работа са следните:

-         солидарност

Прилагането на този принцип се изразява в проявяването на щедрост и оказването на всякакъв вид социална помощ и съдействие на нуждаещи се лица от страна на хора, организации и институции, включително помощта, която биха могли да окажат богатите на бедните, здравите на болните, младите на възрастните. Този принцип трябва да е основен в дейността на различните звена, които се занимават със социална работа- държавни и общински институции, организации, отделни спонсориращи лица и др. Неговото прилагане е свързано със създаване на социални фондове и тяхното разпределение между подрастващи, възрастни, безработни, инвалиди, болни, бедни и т.н. По такъв начин се гарантира използването на фондови средства при настъпването на социални рискове в неопределено време, което е проява на солидарност между поколенията и между социалните слоеве. Прилагането на този принцип трябва да е естествено и да не нарушава достойнството на подпомаганите лица или да предизвиква у тях чувство на непълноценност, което, разбира се, зависи от личните и професионални качества на социалните работници.

-         самоопределение

Нуждаещите се лица би трябвало да могат сами или с помощта на хора от близкото си обкръжение да избират помощта или услугата, която им се предлага. При това тя трябва в най- голяма степен да отговаря на техните потребности, вътрешни нагласи, привички, традиции и интереси. Въпросът обаче се усложнява когато социалните работници или представителите на социалните служби се сблъскват с проблеми, решението на които е в еднаква степен желано или нежелано. В тези случаи разпоредбите на законовите и подзаконови актове обикновено не са достатъчно точни, за да осигурят специфични и ясни насоки на действие. Би следвало социалният работник да си изясни предварително факторите които допринасят за възникване на дилема и да се постарае да овладее и управлява проблема, а не да бъде ръководен от него. В случай, че не може да справи сам, той би трябвало да прибегне до помощта на социалното звено или до комисия, която има задача да типизира специфичните случаи и да предлага за тях адекватни решения.

-         дискретност

Контактите между социалния работник и клиента трябва да са напълно конфиденциални. Информацията, давана от клиента, не би трябвало да се използва за каквито и да е цели без неговото разрешение или знание. В противен случай може да се навреди на доброто име на нуждаещото се лице или да наруши статуса, който то заема в обществото.

- оптимално съотношение между количеството и качеството на услугата или помощта

Социалната услуга или помощ трябва да бъдат предоставени в такова съотношение между количество и качество, което да стабилизира стандарта на нуждаещото се лице, да му осигури устойчив социален статус и същевременно да подпомогне неговите усилия за осъществяване на активно поведение.

-         цялостност

Спазването на този принцип означава: единство, взаимна връзка и обусловеност на различните видове и форми на социалната работа и тяхното непрекъснато разширяване и обогатяване; включване в тази дейност не само на държавата с нейните институции, органи и организации, но и на работодателите, на неправителствени и на религиозни организации, както и за самите лица, нуждаещи се от социална помощ или услуги; възможно най- пълно обхващане на гражданите, нуждаещи се от такава помощ или услуги, на базата на утвърдена законова и подзаконова уредба; възможност за обхващане и на чуждестранни граждани при взаимност на законодателството на други страни.

-         информационна обвързаност на всички процеси и системи

Този принцип се отнася за всички видове, форми и равнища на социалната работа. Той изисква необходимата информация задължително да достига до съответните ползватели, което ще им позволи навреме да се занимават с възникващите проблеми и начините за тяхното решаване, както и да участват ефективно на всяко от йерархичните равнища във вземането на ефективни решения.

Принципът на информационна обвързаност е тясно свързан с принципа на цялостност и е в унисон с бързите промени, очертаващи новата информационна картина на света н т.н. „информационна цивилизация”.

 

При осъществяване на социалната работа могат да се формулират следните по- главни цели:

-         постигане на бързо и адекватно подпомагане или обслужване на нуждаещите се лица, семейства, домакинства, социални групи

-         изравняване с европейските стандарти и критерии при осъществяване на социалната работа, като се имат предвид нашите национални традиции и опит

-         постигане на оптимална координация и съгласуване на социалната работа по видове, форми, йерархични равнища

-         оптимално съчетаване на програмно-целевия и ситуационния подходи

-         усъвършенстване взаимодействието на социалния работник с клиента в посока на човеколюбие, демократичност и спазване на етиката

Постигането на тези цели изисква да се набележат и изпълняват редица конкретни финансово, кадрово и организационно обезпечени задачи на национално и на по- ниско равнище, като например:

-         изясняване на социално-икономическата обстановка в страната и по региони и насочване към евентуалните източници на ресурси за социална работа

-         регулярна изследователска, възпитателна и обучаваща дейност по отделните видове, форми и равнища на социалната работа

-         усъвършенстване и актуализиране на законовата и подзаконовата база на социалната работа в съответствие с чуждестранния и националния опит

-         подобряване на нормативната база на самата социална работа като заедно с критериите и нормативите на национално равнище се използват и диференцирани критерии и нормативи на по- ниските равнища

-         увеличаване дела на неправителствения, частния и религиозния сектор  областта на социалната работа

-         прилагане на достатъчно апробирани в социалната практика форми и методи на работа

-         усъвършенстване организацията и технологията на конкретната социална работа

-         повишаване равнището на професионалната квалификация на социалните работници и на помагащите лица

-         усъвършенстване на подходите, прилагани от социалните работници към техните клиенти, при спазване на изискванията за адекватно, активно и конструктивно поведение от страна на клиентите.

 

Теорията на социалната работа, характеризираща се с научно-приложната си същност, интегративната и системната си ориентация изпълнява определени функции. Основните функции са:

-         теоретико-експликативна функция

Обединява описателния и обяснителния аспект на аналитично, емпирично- диагностично и логико-познавателно равнище при установяване на фактите и явленията от съответната реалност.

-         методологическа функция

Намира израз в извеждането на теоретичните знания, като основа за интерпретация и конструиране на всички частнонаучни знания, а също така при анализа на иновационни теории и технологии, при обособяване на системния характер и идеологическата ориентация на цялостното познание в теорията на социалната работа и при регулиране на взаимодействието с другите науки за човека и обществото.

-         социално-прогностична функция

Изведена като една от значимите функции на теорията на социалната работа и изразяваща по ясен начин същността на помагането, като съзнателен, целенасочен и планиран при реализацията си феномен, тя се определя като „производство” на знания за поведението на определени обекти в бъдеще. За тази цел са необходими определен обем от информация, адекватни методи за обработване и творческа интуиция. Между прогнозирането и планирането съществува тясна връзка, тъй като прогностичната ориентация и възможности в социалната работа дават не само необходимата база от информация и данни, но определят рамките и възможностите за алтернативност на плана за подкрепа.

-         активно-преобразователна функция

Разкрива динамичния и преобразуващия характер и роля на социалната работа и на практика съдейства за опредметяване на планираните и програмираните замисли и действия, свързани с преобладаващата част от останалите функции. Тази функция създава условия за разглеждане на отношението „теория-на лична практика- реален резултат”, като критерии за ефективността на социалната работа.

-         интегративна функция

Отразява обективната необходимост и фактът, че теорията на социалната работа може да изпълнява задачите и предназначението си в условията на съвременното общество само ако е достатъчно отворена като система и интегрира постиженията за комплексното познание за човека и обществото, генерирано от всички науки и научни области. Развитието и утвърждаването на теорията на социалната работа в значителна степен се определя от оптималната и разумната проява на тази функция.

-         конструктивно- технологична функция

Състои се в извеждането и обосноваването на конструктивни решения, в разработването на проекти за реализация на социални програми на различни равнища, а също така и на социално подпомагане.

-         социално- политическа функция

Теорията на социалната работа има непосредствено отношение и е един от основните фактори при обосноваването и научното осигуряване на социалната политика, тъй като социалното подпомагане е първообразът на модерната социална политика и се стреми да отстоява до днес заеманите позиции, поставяйки партньорското начало между теорията на социалната работа и други теоретични системи- философия, социология, икономика, медицина, психология, педагогика, а също и социално- политически практики.

 

  1. Личността като обект на социалната работа.

Социологическият подход към личността дава основание, когато тя се разглежда като обект на социалната работа, да се очертаят следните три тези:

  1. Личността до голяма степен на продукт на обкръжаващата среда и на социума.

По този въпрос има различни възгледи. Според Е. Дюркем и привържениците на холизма, социалното стои над индивида(по И.Кусев). На противоположни позиции са представителите на така наречения методологически индивидуализъм (М.Вебер), според който особеността на членовете на обществото е изначално дадена и социалността не е нищо друго освен съвкупния резултат от действията на преследващите своите цели индивиди.

Ако трябва да се конкретизира тази теза по отношение на социалната работа, би трябвало да се изтъкне, че във все по- голяма степен става доминираща идеята, че обектът на действие(личността) трябва да се разглежда във взаимодействие със средата и останалите хора. В този случай се подлага на анализ не толкова самата личност, колкото взаимодействието на тази личност с важните за нея системи, като се смята, че по този начин могат да бъдат разбрани нейните постъпки или реакции. Тук се има предвид не само микросредата- като семейството, близките, приятелите, колегите, социалната служба и т.н., но и социума като цяло- обществените потребности, цели, интереси, които в по- малка или по- голяма степен се проектират в действията и поведението на личността. От тук следва, че усилията на социалния работник се насочват не толкова към „излекуване” на клиента, колкото до въздействие върху начините, чрез които този клиент си взаимодейства с важните за него системи.

  1. Личността не е пасивна страна в отношенията и с обкръжаващата я

микросоциална среда и соцума. Тя играе в тази среда определена роля, която следва да бъде разбирана двустранно: първо, в контекста на социалните системи, и второ, да позволява преход към вътрешната и психическа структура. Играейки една или друга социална роля, личността се стреми да се самореализира и самоутвърди в групата, колектива, обществото.

По отношение на работата на социалните работници това означава, че те би трябвало да активизират вътрешните сили в личността за настъпване на положителни промени в нея. На практика това се осъществява като в процеса на работата социалният работник изразява своето възхищение от силата, която проявява неговият клиент за оцеляване, за продължаване борбата за решаване на съответния проблем. Не е достатъчно една личност да се подслони, нахрани и обезпечи материално, необходимо е да и се окаже съдействие, за да се формира в нея готовност за успешна самореализация, за активно социално поведение и за самостоятелно решаване на възникналите проблеми. Точен израз на тази страна на взаимоотношенията „социален работник- клиент” е прибягването до „силата на клиента”, което означава социалният работник да не обръща особено внимание на собственото описание от страна на личността за тежестта на нейните проблеми, а непрекъснато да я окуражава и да подпомага нейното активизиране, да проявява по- голяма загриженост за възможните изходи от неблагоприятната ситуация, отколкото за нейните здравословни и други проблеми. Л.Шулман акцентира върху някои трудности при прилагането на този подход- сблъсък на ценности, наличие на системи с повече хора(например личността и нейното семейство), затрудненост на социалния работник да постигне нужната степен на обективност в диалога, съмненията за възможността за постигане на успех, проявявани от клиента.

  1. Качеството на личността търпи развитие.

Тази теза е свързана с втората и се основава на обстоятелството, че когато една личност, която е обект на въздействие от страна на социалния работник, бъде подпомогната в изработването на вътрешни нагласи и мотиви за активно отношение към обкръжаващата я социална среда и у нея се появи желание за реализиране на положителни промени, вероятността за настъпван на такива промени значително нараства. Като пример може да се посочи помощта, която социалният работник оказва на своя клиент да не обвързва своите чувства с действията си, да контролира емоциите си и да ги управлява по- ефективно, а не да изпадне изцяло под въздействието им.

Гаранция за възможностите на клиента да претърпи положителни качествени промени до голяма степен дава правилното изпълнение на четирите фази от работата на социалния работник: подготвителна, начална(фаза на договаряне), средна(работна), заключителна и преходна. При това у социалния работник не бива да има отделяне на личностните от професионалните качества. Контактувайки с отделни хора или групи, социалният работник трябва да получава и обратна информация от тях. Така той ще се ориентира за достигнатото равнище на промяна у своите клиенти и ще уточни последващите стъпки от прилаганата стратегия.

 

Bookmark and Share