Същност на семейството, еволюции, функции

Същност на семейството, еволюции, функции

Семейството е незаменима среда за човешкия живот.То е център на задоволяване на човешките потребности избирателно,устойчиво,повтарящо се.Изследването на семейството е проблем,който е на вниманието на учените от дълги години насам.Изучават се различните характеристики и процеси,които протичат в него:удовлетвореност на съпрузите от брака,структура на семейните роли,разпределение на власта,отношение родители-деца,задължения и отговорности на родителите и т.н.Неоспорим факт е,че именно семейството е първата възпитателна среда за детето и от хронологическа гледна точка и по степен на важност за цялостното му развитие.То е едно микрообщество,от което блика знания и ценности необходими за интеграцията на подрастващите в глобалното социално пространство.Изграждането на подрастващия човек,на неговия духовен облик,неговите ценности и отношения към заобикалящия го свят е първостепенна задача на обществото.Дълг и отговорност на семейството и обществото е да дадът на детето всичко,което му е необходимо за пълноценен живот.

В кратка българска енцикопедия семейството се определя като „съвкупност от лица ,свързани по между си с брак,родство или осиновяване,които живеят в общо домакинство”.

Семейството е незаменима среда на живот на всеки индивид.То е биологично-социална структура,в която се развива човека.Аристотел нарича семейството”основна клетка на обществото,което е общност,възникнала по естествен начин за удовлетворяване на ежедневните нужди”То заема особенно важно място в живота на всеки човек.В него ние се раждаме,растем,възпитаваме,в него научаваме нравственните ,моралните норми и ценностни системи.

Интересът към семейството е обект на изследвания още от древността,с който се занимават философи,политици,специалисти от различните научни сфери.Историческият ни опит показва,че при анализирането на семейството се натъкваме на две страни на проблема :фактологична-когато наблюдаваната картина на населението по групи,в основата  на които са съпружески родствени връзки и логическа-когато ученият изяснява същността на семейството,като социален феномен,притежаващ съвкупност от устойчиви,повтарящи се признаци.

В първия случай разглеждаме съвкупността от лица,които живеят заедно и са свързани чрез някаква роднинска връзка или имат общ бюджет.Във втория случай,семейството е разгледано,като група в основата на която е брачният съюз.За означаване на семейството,като специфична съвкупност от хора,са използвани различни изрази-основна социална единица,клетка на обществото,основно човешко обединение,социална общност.Най-приемливо е да го разгледаме,като специфична форма на социалната общност(Л.Спасовска 1980)Общността от своя страна е устойчива съвкупност,от която зависи съществуването им.

В най-старите определения семейството се разглежда,като стопанска единица-хора и имущество-под власта само на едно самостоятелно лице.Семейството от социална гледна точка,е съюз от лица,в основата на който лежи брак,родствена връзка,осиновяване.То се характеризира с общност на живота на всички негови членове,с еднакви интереси и грижи спрямо един към друг.Според Фр.Енгелс,обществото е маса,която изцяло се състои от отделни семейства,като негови молекули.Именно такива малки светове/семейства/ са основата на обществото и държавния живот.По отношение на икономиката,семейството е фундаменталната единица,която спомага за изграждането на любов към труда,към промените,за формирането на предприемчивост и за преодоляване на всички препядствия,в съответствие с изискванията на съвременното социално-икономическо развитие.

От психологична гледна точка,семейството е социална институция,основана върху чувствата.Основната функция на семсйството се състои в осигуряването на сигурност на своите членове,а също така и възпитание на децата.Семейството е първото и основно училище,в което се усвоява езикът,обичаят,традициите.Чрез примера на родителите си и тяхното възпитание,децата изграждат своята личност,формират своя характер и мироглед.

От педагогическа гледна точка семейството е”малка група,първична социална общност с фундаментално значение за социализацията на подрастващото поколение”(М.Андреев,1998) То е социалното място за първите стъпки за развитието на детето.Подобна теза защитават и други автори.”Семейството е първата възпитателна среда за детето и от хронологична гледна точка,и по степен на важност за цялостното му развитие,то е едно микрообщество,което му дава знания и ценности,необходими за интеграцията му в глобалното социално пространство.”(Ив.Иванов 1998)

По света съществуват,много видове семейства,но според броя на съпрузите те са няколко вида:моногамни семейства- с по един съпруг;полигамни семейства-с по вече от един съпруг; съществуват и груповите женитби-полигинандрия.Но човекът е психологически устроен да встъпва в трайна връзка само с едно себеподобно.(Х. Фишер)Специфичен е въпроса за брак и семсйство.Би трябвало,събирането в дълга и трайна връзка между мъжа и жената да е юридическо признато,да е законно.В този аспект съществуват няколко варианта:

-семейство,с една брачна двойка/родителска/:с деца,без деца.

-семейство,в което има по-вече от един брой семейна двойка:патриалхално,временно живеещи заедно.

-семейство,в което няма брачна двойка,не са сключили граждански брак:на вдовци и разведени с деца.

-семейство,на не живеещи постоянно заедно,но поддържащи връзка хора.

Икономическата криза,стагнацията,безработицата,бедността си казаха думата.Това са основните причини в наше време,непрекъснато да намалява,броя на младежите,които искат да сключват граждански брак.

Относителният дял на семействата,живеещи без сключен такъв брак непрекъснато расте.

Според особеностите си,семействата се класифицират на няколко вида:

1.Според преобладаващия тон на взаимоотношенията:

Тип”сътрудничество”-разбират се и се поддържат взаимно; тип”паритет”-съюзнически отношения,равенство,взаимна изгода; тип”съревнование”-кой дава по-вече за общото благо; тип”конкуренция”-кой ръководи; тип”антагонизъм”-резки и съществени противоречия.Семейството се крепи рез външни сили.

2.Според стила на отношенията:

Тип”либерално,авторитарно,демократично”семейство.

3.Според насочеността:

Насока на семейството към обща дейност,към взаимоотношенията с други хора,към себе си,или собственото си семейство.

4.Според стратегията на междуличностното общуване:

тип „злато”- всеки от съпрузите има идеал и чрез въздействие върху другия се стреми да го достигне;тип”лице”- при този тип семейства всеки има свое лице,не подражава на другия,а това поражда любов и възхищение,което от своя страна е ключа към добрия тон в семейството.

5.Според ролите на двата пола:

тип”асиметричен”,традиционен-при това семейство,определящо е мнението на единия от съпрузите;тип”симетричен”- ролите и на двамата съпрузи  са равномерно разпределени,те вземат общи решения;тип”съпружеско”-без деца;тип”майчинско” или бащинско-семейство,при което единия родител липсва;”автономен” тип- мъжът и жената имат различен мироглед,взимат общи компромисни решения.тип”координационно”семейство-жената гради кариера,но в същото време държи да има семейство,и двамата имат еднакви семейни роли.

Лично мое мнение е,че развитието на семейството,през вековете до наше време претърпява обрат.В „Произхода на семейството,частната собственост и държавата”,Енгелс анализирайки живота на мъжа и жената,в исторически аспект доказва,че моногамното семейство,което се състои от съпруг,съпруга и деца не е единствената форма на семейство.Човек сам е безсилен срещу природата,за това още в първобитното общество имаме пълно единение между членовете на малките обществени групи.По този начин на историческа сцена се явява полигамния брак.Понятието семейство в първобитно-общинската епоха,охарактеризираме като група от лица,между които са разрещени полови отношения.

Всяко семейство живее и се развива в определен географски и икономически район.Те оказват влияние върху неговото формиране.Наука,образование,морал,религии всичко това определя специфичните функции на едно семейство.Прогресът в отделните сфери внася относителна самостоятелност във всяко семейство и взаимоотношенията в него.През вековете семейството се развива от патриалхална,авторитарна,тиранична и теологична,към по-демократична,светска,хуманна,взависимост от еволюцията на политическия и икономически режим.

Традиционното селско семейство е консервативно.Там приоритет имат колективните ценности пред личните.Урбанистичото семейство е в тясна връзка с трудовата заетост на жената.При него бракът е свободен и индивидуализиран,доминиращият модел е с две деца.

През годините с натрупването на опит и знания,в някои области се наблюдават облекчения,по отношение на семейството и особенно жените.Например в правото-има облекчено законодателство спрямо разводите,абортите,закон за раждане и отглеждане на дете,в областа на биологията и фармацията-развитие и напредък при лекарства,достъп до контрацептиви,семейството само може да планира своето бъдеще,в областа на икономиката-вече все по-вече жени са заети и в така наречените мъжки професии.На кратко-жената е на всякъде тя не е само страна в брака и семейството.

Всяко семейство само за себе си е уникално-няма две еднакви.В еволюционното си развитие ролите на мъжа,жената и децата са свързани.Всеки има различна степен на реализация за общото благо в”огнището”.Като основен аргумент за социален контрол се дискутират функциите на семейството:

1.Репродуктивна –тя е свързана с въпроса да има или няма деца в семейството,ако има какви и колко да са,какви ще станат като пораснат,какво могат да допренесът за социалните ценности;

2.Социализираща-семейната среда е първото училище за развитие и възприемане на всеки индивид,там детето се изгражда като характер,повлиян от възпитанието на родителите и тези му качества остават,като основа за цял живот;

Възпитателният процес в семейството се характеризира с общите особености на възпитанието,но се отличава с редица специфични характеристики.Доказано е,че сред техниките и методите на възпитаване на детето най-ефективни са:проява на нежност,вербално обяснение и призив за осъзнаване на последиците от постъпките на другите.

Освен тези две главни функции,семейството изпълнява и четири основни макрофункции:удовлетворяване на социални цели,изпълнение на задачи,интеграция и солидарност,поддържане на обществени образци,а микрофункциите са седем:

1Регулативна-семейството е основна градивна клетка на обществото с индивидуален и специфичен кодекс на взаимоотношения;

2.Икономическа-семейството е стопанска единица със всичките си активи и пасиви;

3.Протекционистка(защитна)-семейството е място,където всеки нов член получава грижа,обич,защита;

4.Социализираща-както казахме в семейството се поставя началото на развитието на индивида,но спрямо възрастните тази функция е и ресоциализиращ фактор;

5,Статус-формираща и поддържаща-тази функция се проявява още при раждането на детето в семейството.То получава фамилно име,като белег за принадлежност;

6.Резонираща(вдъхновяваща)-функция,която е свързана със самочувствието,комплексите,развитието,самореализацията на индивида.Семейната среда е тази,в която човек преживява своите успехи и постижения,то е среда където родителите вдигат”летвата” и очакват по-голямо развитие и реализация на детето си и получават такова(пигмалион-ефект).

7.Емоционална-функция,свързана с чувства-топлота,ласки,обич.Семейството е естествената среда за интимно общуване между членовете му.

Всички тези функции могат да се срещнат при основното традиционно семейство-с две поколения-родители,деца.Това семейство се нарича още нуклеарно.

Други варианти на семейството,различаващи се от нуклеарното са:разширено основното-две поколения,плюс възрастни родители;голяма група роднини,в едно населено място,ръководени от глава на семейството-патреархално;малко-индивидуално съпружеско семейство,което според мен е най-добрия вариант.

По правило сферата на семейните отношения  е изпълнена с положителни емоции,с ефективно общуване.Дълбоко под пластовете на привидното благополучие обаче,насилието може да вегетира.То може да бъде пробудено при всяка конфликтна ситуация,при недостиг на интелектуална енергия.

Семейството,родителството и възпитанието са призвание,опит,мъдрост и щастие,което предаваме на децата си от поколение на поколение или поне докато”пътуваме” съвместно с тях.

 

Bookmark and Share