Теории и школи за теорията на кооперацията
Теорията на кооперацията се създава като процес, съпътствуващ възникването, еволюцията и развитието на кооперацията и на кооперативното движение. Характерно за нея е, че тя се изгражда въз основата на идеи, отделни теории и школи за теорията на кооперацията, но не е механичен сбор от тях. Критерий за истиността на теорията е практиката. За създаването на теорията на коопераците имат заслуга не едно и две поколения кооператори, теоритици на кооперацията и нейни строители. Напълно естествено е корените на коопераците да се свързани с Рочдалската потребителна кооперация, основана в Англия, тя е изградена върху цялостна теоритична основа. От тогава до сега тези корени или основи непрекъснато са проверявани, възобновявани, възпроизвеждани и така се натрупва богат материал за оформянето на теорията на съвременната кооперация. Кооперативната материя е сложна и сама по себе си. Теорията на кооперацията е част от общоикономическата теория. Възприето е за теорията на кооперацията да се съди по кооперативната книжнина.Критичното й осмисляне непременно трябва да включва историческия аспект и научния подход. Съществува пълно единство между кооперативната идея и кооперативната практика. Всяко национално кооперативно движение е пример за съчетаване на единството с индивидуалността, която е израз на приспособяването на кооперативната идея към конкретноисторическите условия в тази страна.
Теорията на кооперацията е единна за всички случаи и навсякаде по света, е призната да обясни общозначимото, общовалидното, универсалното в кооперацията, което винаги трябва да присъствува, за да бъде тя истинска, а така също и специфично, с което се характеризира всяко национално кооперативно движение.
Теорията на кооперацията е призната да обясни новите тенденции, явления и процеси като част от общоикономическата теория, от теорията за развитие на обществото. Нейните функции са по–ограничени от тези на общоикономическата теория, но възможностите и явно са насочени към общото благо на човечеството. Ролята на кооперацията в съвременното общество е напълно обяснима само ако се подхожда от научни позиции. Обхват, цели и основни задаче на теорията на кооперацията
Целете и задачите на теорията на кооперацията определят и нейният обхват като научна дисциприна.Кооперативната теория е съвкупност от научни знания за кооперацията и е длъжна да отговори на въпроса, какво е кооперация?
Тя е обяснение на същността и характера на кооперацията, на кооперативните ценности, които лежат в основата на кооперацията и определят нейния характер, на възникването, еволюцията и превръщането и в съвременна, но имаща същита корени, както и възникналата първа в света Рочдалска потребителска кооперация.
Теорията на кооперацията изразява най-съществените въпроси, за общозначимото и общовалидното за всяка истинска кооперация, която се допълва с национално специфичното. Независимо от обогатяването на кооперативната практика с индивидуалното, оригиналното за дадено национално кооперативно движение, теоритичнине основи на кооперацията навсякъде по света са едни и същи. Кооперацията се приспособява към всякакви конкретноисторически условия и в това е нейната особеност. Тя е жизнена при всякакви превратности в действителността и това е нейно достойнство. Нейното творчество и самобито начало напълно се свързват с общозначимото и общовалидното в същността и.
Основните задачи на теорията на кооперацията могат да бъдат формулирани по следния начин:
- Да се разкрият същността на кооперацията и нейният характер, да се определят ценностите и принципите и като обществено-стопанска организация. Да се покаже общозначимото, универсалното независещо от времето и практиката, което присъствува във всяка кооперация, което важи и за перспективите и в бъдеще.
- Да се разработят кооперативни критерии за разграничаване на кооперацията от други икономически структури в пазарното стопанство. Укрепването на кооперативния дух зависи от последователното възпитание на кооперативна куртура у кооператорите.
- Да се изследват коопераците по видове и да се анализира тяхната специфика. Неоходимостта от това е породена от разнообразието в кооперативната практика. във вразличен. Теорията на кооперацията трябва да въоръжи практиката с конкретни изводи и препоръки.
- Да се изследва кооперативната сътрудничество във всичките му аспекти и на всички равнища- локално, национално, и международно. Кооперативното икономическо сътрудничество става все по-важен фактор за ефектевността на всяко национарно движение. Съвременната и достоверна информация за него е важна предпоставка за полулъризиране на положителния опит и за неговото насърчаване.
- Да се засили защититната функция на кооперацията и на кооперативното движение. Следствие от това е укрепването на кооперативната солидарност, което е общ интерес на цялото човечество.
- Да се изяснят перспективите на кооперацията, което предполага задълбочени и системни изследвания върху тенденциите, разкриване на общите и конкретните взаимнозависимос, разработване на насоки за развитие.
Теории за кооперацията
Теорите за основните видове кооперации (потребителски, производителски, кредитната и др. ) са завършени модели, готови за внедряване, практически приложими при тогавашната действителност. Те се отличават от социалните експерименти на социалустопическите чиито идеи са били в утопично-наивна и фантастична форма, без необходима теоритична база.
Предвестниците на коопераците могат да се открият още в края на XVIII век, но без да притежава напълно кооперативен характер. С Рочдалската потребителска кооперация в Англия започва летоброенето на кооперацията в света. Рочдалските пионери –наричани от самите тях чести пионери, основават в малко градче Рочдал потребителска кооперация. В своя писмен устав те записват цели, които въпращават интересите на нейните членове(28 тъкачи безработни). Тези цели съотведствуват на епохата, чрез тях се търси изход за подобряване материалното положение на работниците и по-конкретно на рочдалските тъкачи, но вече с ясното съзнание, че кооперацията трябва да се организира по нов начин.
Целите на рочдалската потребителска кооперация са следните:
- Да се уреде магазин за продажба на хранителни продукти и някои промишлени стоки;
- Да се организират работници и фабрики за производство, каквито дружеството намери за добре, с цел да се създаде работа на членоветe;
- Да придобият като собственост или под наем един или няколко участъка земя за обработване от членовете, които са безработни или получават оскъдно възнаграждение за своя труд;
- Да се съдейства за разпространението на трезвеността в един от своите клубоведружеството да разкрие дворец на трезвеността.
Тези цели са изцяло ориентирани към нудните и отговарят на личния интерес на кооператорите. Те целят да създадат кооперация, която да бъде жизнеспособна и деспособна. Затова те формулират и следните принципи за постигане на целите, които те са поставили:
- Броят на членовете на дружествата е неограничен;
- Капиталът на дружествата се образува чрез участие на всеки член.Така се осигурява независимост ва дружеството от капиталистите;
- Всеки член внася невисок дял наведнъж или начасти. Така членството в дружеството е достъпно и за най-бедните слоеве;
- Върху дъловата вноска се изпращат само малка лихва от печалбата;
- Реализирената икономия в края на годината се разпределя между членовете;
- Политически и религиозен неутралитет- не се допуска пренасяне на вражда меду партии и религиозни секти вътре в дружествата;
- Членовете се просвещават и се приучават на спестовност, трезвеност и кооперативна търговия;
- Управлението се поверява на компетентни хора
Рочдалската потребителска кооперация притежава ядро, изградено на основата на три основни принципа:
- Стоките се продават само в брой по следни пазарни цени;
- Справедливо се разпределя реализираната чиста печалба, което е спестяване за отделните членове дава се възможност да се отделят дялови вноски;
- По-този начин се образува и натрупва оборотен капитал;
Смята се, че наблюдателят Ховарт (1814-1868) е съумял да обедини в едно трите принципа:
-получаването на печалба
-разпределението на печалбата
-осигуряването на капитал за бъдещата дейност. Нещо, което липсва при западащи кооперации.
Основи на производителската и кредитната кооперация във Франция полагат Филип Буше и Луи Блан. Те сздават нови теории.
Филип Буше(1796-1865) обяснява експлатацията на работника чрез теорията за ценността, за него единствен производствен фактор е “телесната и духовна” работа.Необходимо е да има пълна икономичаско свобода на работника. Той не призвана частната собственост, каквато и да е рента върху капитала и земята, противник е на индивидуолизма. Според него кооперацията е връзката между две епохи. Отначало той разчита на държавна помощ за дейността на производителната кооперация. По-късно той отхвърля това и на революционни знамена на френски работници написва трите свещенни девиза на демокрацията:”свобода, равенство, братство”.
Моделът на Буше за производителна кооперация изработен през 1831 година съдържа принципите, които я определят като сдружениена неопределен брой работници от една професия:
- Сдрудението става предприемач. Сдружаващите се избират помежду си, които имат право да представляват сдружението;
- Всеки от тях продължава да получава възнаграждение според обичая-дневна надница или на парче;
Луи Блан (1812-1882) също идеолог на производителната кооперация, за разлика от Буше се надява на държавна подкрепа. По негово настояване държавата отпуска кредити, които се дават само на кооперации, признаващи принципа на Буше за неделимост на кооперативните фондове. Печалбата се разделя между членовете, пропорзионално, на получените заплати. Управляващият кооперацията се назначава. По тези причини Образуваните кооперации се разпадат. Развитието на кооперативното движение във Франция се забавя.
В Германия Фридрих Райфайзен става родоначалник на селските кредитни кооперации, а Шулце-Делич-на градските кредитни кооперации или т.нар. популярни банки.
Фридрих Райфайзен (1818-1888) полага следните принципи в модела на селската кредитна кооперация:
- тъй като членовете са много бедни хора, те внасят минимална дялова вноска, защото това се изисква от закана;
- възприема се неорганичната отговорност на членовете, но те привличат и чужди средства в помощ на бедните и малоимотните;
- отрича се даването на дидивенти;
- примага се принципа на Буше за неделиност на кооперативните фондове, които трябва да бъдат силни, образувани от реализирани излишъци, при ликвидиране на кооперацията те не се разпределят между членовете, а се използват за благотворителна цел;
- признава се членството само в една кооперация;
- предвижда се в малък район на действие, тъй като в него хората се познават добре да изпълняват своя христиански дълг;
Шулце-Делич (1808-1883) идеолог на самастоятелните дребни собствени стокопроизводители в града, се стреми да ги подпомогне за да могат свободно да упражняват професията си. Ето защо според негвия модел популярвата банка трябва да се основава на следните принципи:
- Дяловия капитал за образуването на популярната банка трябва да бъде възможно най-голям. Затова от членовете не само се събира дяловия капитал, а се привличат и влоговете на населението;
- Фондовете на популярвата банка трябва да бъдат по-голяма гаранция за стабилно и сигурно развитие;
- Дивидентите върху дяловете на членовете трябва да бъдат по-големи, за да се привличат повече дялове;
- Заемите за се отпускат за една година с разсрочки;
- Отгорорността на членовете трябва да е ограничена, защото ограничената отговорност ги плаши;
- Района на действие трябва да е голям, неограничен, за да се събират повече средства;
- Кредитирането на членовете трябва да се съобразява със имотното им състояние, с предимство да бъде краткосрочен кредит;
- Управлението е платено;
- Не се допуска създава на съсловни кооперации;
Шулце-Делич се стреми и по друг начин да помогне на средните съсловия. Според него бъдещето ще има и потребителната кооперация, и кооперацията за общи доставки.
Теории възникват в различни страни и по различно време. Ако се акцентира на класическия период на кооперацитe, това се прави в интерес на нейната обща теория, защото иминно тогава се формират основополагащите кооперативни ценности и принципи.
Ценни са приносите и на старите кооператори, които доразвиват и обогатяват теорията чрез кооперативна практика.
Съществуват и школи за теорията на кооперацията. Тяхното многообразие подлежи на систематизиране. Теоритиците на школите имат различно отношение към основния въпрос: дали кооперацията трябва да се смята като една от стопанските структури в капиталистическата стопанска система, която се стреми да коригира противоречията в нея, или възниква иминно поради тези противоречия, e нейно отричание.
Първа основна група школи. Либерална кооперативна школа
Типичен представител на тази група школа е либералната, наричана още школа на индивидуалистите, сходна с либералната икономическа школа. Една от най-известните и теоретици е Шулце-Делич. Като убеден поддържнек на либерализма,тсй е за запазването на частвата собственост. За него кооперацията трябва да създаде условия дребните стокопроизводители да могат да използват предимствата на едрите капиталистически предприятия. Според тях икономическите закони са неизменни. При всяко стопанско действие, смятат икономистите от тази школа, са неизбежни печалбата и конкуренцията-важен фактор за икономическия напредък, конкуренцията играе ролята на коректив на фактора стремеж към печалба, чрез нея се намалява влиянието на печалбата върху ценообразуването. За тях кооперацията не е изключение. Либералната кооперативна школа разглежда кооперацията само като средство за реформи и корекции в стопанския живот: признава се ролята на потребителнато кооперация в установяване на иститските цени, на земеделските и занаятчийски кооперацииза общи доставки и продахби-за създаване предимствата на едрите предприятия, на кредитната кооперация- за освобождаване от лихварите, на производителната кооперация-обикновено тя не се третира като такава.
Райфайзен, теоритик и класик на кредитната кооперация,чиито разбирания също се отнасят към либералната кооперативна школа, без да отрича частната собственост, вижда в кооперацията средство повече за подпомогане на социално слабите, отколкото за реаризиране на печалба, както и за поощряване на тяхното духовно и морално издигане. Така Райфайзен в по-голяма степен от Шулце-Делич вярва в социалното предназначение на кооперацията. Шулце-Делич и Райфайзен са идеолози на кредитната кооперация: Райфайзен- на земеделската или селската кредитна кооперация а Шулце-Делич- на градската кредитна кооперация. Целта е по пътя на сравнитерния анализ да се откроят и да се обяснят приликите и отликите между тях.
Втора основна група школи. Немска кооперативна школа, школа на кооперативизма и кооперативния солидаризъм
Немската кооперативна школа носи името на град Ним, Франция. Тук се основава кръжок от последователи на Шарл Фурие, социал утопист. Кръжочниците си поставят за цел да приспособят принципите на Рочдалската потребителна кооперация към условията на Франция. През 1886 година в град Ним престига Шарл Жид (1847-1932), Френски икономист и кооператор, поканен от кръжока да изнесе няколко лекции.Тук за пръв път той излага своите идеи за кооператизма, за кооперативния солидаризъм. Сэщността на неговата теория са следните социално икономически предпоставки:
- Потреблението на човека е негова цел и краен етап от цялата стопанска дейност. На това основание той поставя потреблението на първо място;
- Човек не консумира, за да произвежда а произвежда за да консумира, поради което интересите на консуматорите са идентични със интересите на обществото.От тук за него потребителя е цар в икономическия живот-от него изхожда или би трябвало да изхожда върховната власт(мисъл от рода му “Кооперацията”,пренеден и издаден в Русе,1927година, с. 145);
- Предпочитание трябва да се даде на потребителната кооперация- нейни членове могот да бъдат всички хора защото интересите им са еднакви и чрез нея те ще приследват еднакви общи цели.
Според Шарл Жит коореративизмът съществено се различава от либерална кооперативна школа, наричана от него школа на икономистите. Основната разлика обеснява той е, че коолперативизмът неможе да се задоволи с реформиране, подпомагане чрез икономи. Неговата цел е изграждане на нова стопанска система.Характерно за тази нова стопанска система е следното: да се примахне стремежа за печалба-единствата подбудителна причина в стопанския живот като се замени със стремежа за по-добро задоволяване нуждите на човека. Което е осъществимо само ако стопанското ръководство премине от ръцете на производителите в рацете на потребителите.Чрез потребителната кооперация смята той ще може да се осъществи справедливата цена, преценена и от социални позици и да се премахне печалбата, защото според него тя се образува не в производството а в размяната. Именно единственото между икономическите и морални закони(той не отрича Закана за търсене и предлагане) той вижда реализирането но кооперативниа принцип “един за всички всички за един”. Това е принцип изразяващ солидарността между кооператорите-солидарност смисъл на единствен закон, както пише руският учен Мечников;”Природата налага на народите солидарност или смърт”.
Кооперативизмът на Шарл Жит се различава от марксисма-при него началото не е труда, а потреблението. Признава се че кооперацията води началото си от работническата потребителна кооперация, но по своята същност тя е на работниците като потребители.Чрез кооперацията работниците искат да разрешат своите социални проблеми, а чрез синдикатите проблемите си на производители. Кооперативизмът не е съгласен, че класовата борба на работниците е в основата на всички прогроми насочена към промяна на обществен ред, както твърдят социалистите марксисти.
Освен Шарал Жит немската кооперативна школа има и други теориници. Естествено тя има и привърженици и противници. Социалистите максисти смятат теорията на кооперативистите за утопия. Интересно е , че след посещението си в съветска Русия през 1923 година. Шарл Жит пише доклат до международния кооператевен съюз, в който споделя, че е видял икономическа опрганизация близка до кооперативната република. Същото време той остава на позицията за еволюционното преобразуване на капиталистическия в нов обществен ред, макар че признава успеха на Русия.
Трета основна група школи. Хамбурска кооперативна школа
За да се разбере същността на тази основна група школи, се налага да се изясни отношението на социалистите максисти към кооперацията. Карл Макс (1818-1883) пише за производителните коопераци във своя труд “Капитала”, че кооперативнете фабрики на самите работници са първия пробив в старата форма, макар че навсякъде е тяхната действителна организация възпроизвеждат и тръбва да възпроизвеждат всички недостатъци на съществуващата система.Тезата е, че социално икономическата същност и роля на кооперацията се определя от характера на господствуващия обществен строи и от класовата природа на политическата власт. Следователно при капитализма кооперацията е част от капиталистическото стопанство. Тя неможе да изкорени експратацията на чавека от чавека, само може да я смекчи чрез определени периоди и при определени условия.
През 1902 година в Германия на своя 43 конгрес общия съюз на потребителните кооперации изключва от състава си 98 потребителски кооперации под предлог, че техните ръководства искат да подчинят коопераците на социалистическите идеи. Истината е друга-подозира се опит да се отклонят коопераците от пътя, начертан от Шулце-Дилич.Обвинението е отхвърляно, но решението остова. Тогава изключените кооперации образуват Хамбурски съюз на потребителните коопераци. Набазата на този съюз се образува. Нимската но има и известни разлики. Според хамбурци злото се корини в това, че мижду първия производител и краиния потребител съществува цяла верига от посредници, които работника създава ката купувач. Под работник купувач те разбират служители дребни стопани занаятчии, професионалисти и самостоятелни работници. Хамбурци отричат индивидуалното разпределяне на печалбата. Спестяванията казват те се събират в обща каса. Стремежа към по големи дивиденти не е присъщ на кооперацията.
В.И.Ленин (1870-1924) доразвива Марксовата теория за кооперацията. Неговата теза е, че след завоюването на политечиската власт от пролитарията, кооперацията от “островче” или дюкянче при капитализма се превръща във всеобщо коопериране на дребно стоковият сектор в икономиката. Така дребните стопани без насилие доброволно и свободно се включват в кооперацията. В тази роля на кооперацията той създава зародиша за преход от частната собственост към коопиративната, покровителствувана и насърчавана от дължавата.
Нимската кооперативна школа отрича класовия характер на кооперацията и метае за кооперативна република, но постигната без насилие по еволюционнен път. Социалистите марксистите и ленинистите вярват, че идеалът им ще се реализира по революционен път и тогава кооперацията ще изяви своето преобразяващо своиство. Докато кооперативистите казват: “Нито капитализъм, нито социализъм, само кооперация!”, социалистите марксисти и ленинци твърдят че кооперацията сред пролеттарската революция ще получи най-широк простор за развитие. Това е главния спорен пункт между тях. Последна сметка и едните и другите признават над класовата същност над коопероцията.
ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:
- Мария Тренева и др, История и теория на коопераците, 1972 година, Университетско издание “Стопанства”, ползвани страници от страница 137-147
- Мария Тренева и др, История и теория на коопераците, София 1993, ползвани страници от страница от 17-35
