Теория на демографският преход
Демографията е наука за населението, изучаваща закономерностите на неговото възпроизводство във връзка с изменението на броя и състава на населението, породено от ражданията, умиранията, браковете, разводите, миграциите и други процеси. Тези закономерности се изучават като свързани с икономическите и социалните явления в обществото.
Етимологически терминът “демография” е образуван от две старогръцки думи “демос” – народ и “графос” – описание и означава “народоописание”. Названието “демография” е използвано за пръв път в издадената през 1855 г. книга на А. Гайар “Елементи на статистиката на човека или Сравнителна демография”.
Демографията е в тясна връзка с редица други науки: история, етнография, социология, социална психология, геронтология, антропология и др.
Същност на демографския преход
Една от най – разпространените съвременни теории, която се опитва да обясни и анализира демографските промени в света, е теорията за демографския преход / демографската революция /. Французите използват понятието “демографска революция”, а в страните, които говорят английски език обикновено се употребява понятието “демографски преход”. Добре известно е, че французите се отнасят със симпатии към понятието “ революсион “, докато англофоните предпочитат по – умерения термин “ демографски преход “.
Теорията за демографската революция е свързана преди всичко с името на френския демограф Анри Ландри / Landry, A. /, който още преди Първата световна война осъзнава и разбира промените в демографското възпроизводство в тяхната цялост като ги свързва с цялостния прогрес. В. С. Томпсон / Thompson, W. S. / определя различни видове демографско възпроизводство, но относително цялостна теория за демографската революция в нейните първи тези формулира Ф. В. Нотещайн / Notestein, F. W. / едва след Втората световна война. Нотещайн я нарича демографски преход, но също така преходен ръст и я свързва с цялостната модернизация, която се характеризира с повишаване мобилността на градското население, с разпадане в традиционното общество на големите семейства, с промените в начина на живот и с подчертания индивидуализъм. По – късно много други автори уточняват и допълват тези първоначални тези. Демографският преход е преди всичко исторически процес. Възниква на определена степен на общественото развитие и на друга свършва. Демографската революция е глобален процес, който има световен характер и важно значение за развитието на демографските системи, в които постепенно протича. Може да се каже, че в икономически развитите страни демографския преход е вече преминал, а в развиващите се той е в процес на развитие. Най – общо е валидна закономерността, че демографската революция протича толкова по – бързо, колкото по – късно се осъществява.
Преди настъпването на съвременния демографски преход възпроизвеждането на населението се характеризира с висока / естествена / раждаемост и висока смъртност, водещи до възрастови структури с големи дялове на младо население и сравнително ниски дялове на възрастно и старо население. Това от своя страна обуславя сравнително бърза промяна на поколенията и ниска средна продължителност на очаквания бъдещ живот при раждане при отделните възрастови групи.
Демографското развитие на света особено след 1950 г. се характеризира с някои изменения във възпроизвеждането на населението, свързани с преминаването от висока смъртност и висока раждаемост към ниска смъртност и ниска раждаемост. То води до изменения на социално – биологичния баланс на населението и е известно под условното название “ демографски преход “. Този преход започва в различно време и има различна бързина, продължителност и характерни особености в отделните страни в зависимост от техните естествено – исторически и обществено – исторически условия.
Демографския преход трябва да се определи преди всичко като процес на преминаване от един вид балансирано отношение между компонентите на социално – биологичния баланс на населението / отношението между броя на смъртните случаи и броя на ражданията / към друг вид. Неговата същност е свързана със смяната на един тип възпроизвеждане с друг, извършвана в продължение на цял исторически период, през който възникват, развиват се и се утвърждават формите на новия тип възпроизвеждане.
В основата на теорията за демографския преход лежи концепцията за трите сменящи се в хода на историята демографски режими на възпроизводство на населението – примитивен, преходен / традиционен / и съвременен. В преходът от един режим на възпроизводство на населението към друг рефлектира връзката между демографската ситуация и протичащите в обществото процеси. Така демографският преход от традиционен към съвременен режим е закономерност, която се отнася за всички райони и държави в света. Ето защо този процес не може да се разглежда като изолирано явление.
v примитивен демографски режим на възпроизводство на населението – характеризира се с:
- тенденция на сравнително слабо увеличаване на годишния естествен прираст на населението, което се дължи на неособено голямото намаляване на равнището на смъртност, при високо, почти стационарно или съвсем слабо намаляващо се равнище на раждаемост
- обобщен коефициент на плодовитост: по – висок от 6 деца
- средна продължителност на очаквания бъдещ живот при раждане: по – ниска от 45 години
Наред с тези типични индикатори за примитивния демографски режим на възпроизводство на населението са характерни още: ранно задомяване – висок коефициент на брачност; лошо здравословно състояние на жената / висока смъртност и заболеваемост /; изхранване на децата с майчино мляко; продължителен период на въздържане от полов живот след раждане / т.нар. “стерилен период” на жените след раждане /, което намалява раждаемостта и увеличава периода между последователните раждания; висока детска смъртност, пораждаща желанието да се “замени” загубеното дете с новородено; значимост на децата за икономиката на фамилията – източник на доход, социален престиж и инвестиция за поддържане на родителите при остаряването им.
В този първи етап на демографско развитие попадат страните на Централна Африка, някои страни на Азия и на Латинска Америка. В тези държави, където има висока раждаемост и общо взето намалена смъртност, в резултат на използване на съвременни лечебни средства посоченият първи етап се изразява, чрез т.нар. демографски бум. Това развитие на населението днес създава немалко тревоги на съвременния свят, които са тревоги не само на страните, които са в разглеждания етап на демографско развитие, а и в по – голяма степен тревоги на развитите в икономическо отношение страни.
v преходен / традиционен / демографски режим на възпроизводство на населението – характеризира се с два подпериода:
- подпериод на нарастваща експанзия – отличава се с:
- ежегодно увеличаване на естествения прираст на населението като следствие на бързото намаляване на равнището на смъртност при сравнително много по – бавното намаляване равнището на раждаемост
- обобщен коефициент на плодовитост между 4 и 5 деца
- средна продължителност на очаквания бъдещ живот при раждане между 45 и 55 години
Освен тези типични индикатори на този подпериод на демографския преход са присъщи и следните особености: средновисок коефициент на брачност; подобрено здравословно състояние на жените; намалено, но все още значително кърмене на децата с майчино мляко; значително дълъг, но с тенденция към намаляване процес на стерилност на жените след раждане; намаляване на детската смъртност; намаляване значението на децата като източник на семеен доход, увеличаване времето на тяхното училищно обучение.
В този подпериод на демографското развитие се намират много латиноамерикански, африкански / страните от Северна Африка / и азиатски страни от 1980 г. насам.
- подпериод на затихваща експанзия – характеризира се с:
- тенденция на ежегодно намаляване на естествения прираст, което се дължи на чувствителното спадане на равнището на раждаемостта, непокриваща обаче спадащото равнище на смъртност; в резултат на това годишния естествен прираст, макар и да намалява, е все още значително висок
- обобщен коефициент на плодовитост между 3 и 4 деца
- средна продължителност на очаквания бъдещ живот при раждане между 55 и 65 години
На този подпериод на демографския преход са свойствени още: намаляване на брачността, тенденция към късни бракове; значително подобряване на здравословното състояние на жената наред с тенденцията на навлизането й във всички области на обществено – икономическия живот; намаляване на изхранването на децата, чрез кърмене / или крайно скъсен период на кърмене /, процес на заместване на майчиното мляко със специални детски млечни и други храни; намаляване на периода на женската стерилност след раждане; значително намаляване на детската смъртност и започващо планиране броя на децата в семейството; обезценяване значението на децата като източник на семеен доход; увеличаване срока на училищното обучение на децата.
В редица страни започва увеличение на смъртността главно поради застаряване на населението, като продължава и намалението на раждаемостта, което стеснява мащабите на естествения прираст. Пример за такива страни са страните от Южна Европа, Северна Африка, някои азиатски страни след 1980 г., Япония до 1955 г.
v съвременен демографски режим на възпроизводство на населението – отличава се с:
- тенденция към нулев естествен прираст на населението – следствие от приближаването на спадащото равнище на раждаемост към спадналото равнище на смъртността до т.нар. просто възпроизводство
- обобщен коефициент на плодовитост: под 3 деца
- средна продължителност на очаквания бъдещ живот при раждане: над 65 години
Специфични за съвременния демографски режим на възпроизводство на населението са още следните индикатори: спадащ коефициент на брачност – късни бракове, увеличаване на разводите, подобрено здравно състояние на жените / намалена смъртност и заболеваемост, удължена средна продължителност на живота при раждане и при отделните възрасти /; почти преустановено изхранване на децата, чрез кърмене или кърмене само за кратко време, използване на млечни субстрати и други специални детски храни; широко навлизане на жената във всички области на обществено – икономическия живот; ниска детска смъртност; преобладаващо планиране броя на децата в семейството; разпространено високо училищно обучение на децата.
В този период се намират всички високоиндустриализирани и урбанизирани страни в Европа / включително и България /, Северна Америка, Източна Азия, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка.
Според общото правило всички страни, които имат висок доход на човек от населението, се характеризират със съвременен демографски режим на възпроизводство на населението. Съществуват две групи страни, които са изключение от това правило. Тези групи страни са:
- страните в икономически преход – тези страни се характеризират с нисък доход на човек от населението и със съвременен тип възпроизводство.
- Арабските страни – тези страни се отличават с висок доход на човек от населението и висока раждаемост, която не е характерна за съвременния тип възпроизводство.
При съвременните условия вече се формира етап на демографско развитие, който предполага превишаване на смъртността над раждаемостта и стигане до депопулация. В този етап попадат преобладаващата част от страните, които днес се намират в преход. Те много бързо преминаха към този етап на демографско развитие, който води до намаление на населението.
Съвсем условно, в най – общ план при развитието на днешните индустриални и урбанизирани общества могат да се очертаят три основни типа на преминаване през отделните стадии на демографския преход, за да се достигне и дори излезе от неговия последен етап:
- френски тип – равнищата на смъртността и раждаемостта се развиват равномерно с малък превес на намаляване равнището на смъртността, при което естественият прираст на населението почти не нараства или слабо се увеличава.
- английски тип – спадането на равнището на смъртност изпреварва спадането на равнището на раждаемост, поради което за кратко време естественият прираст на населението е в процес на нарастване, а след това годишното му увеличаване започва осезателно да намалява.
- японски тип – равнището на общата смъртност спада сравнително много по – бързо от равнището на раждаемостта, поради което естественият прираст е твърде висок, но след известен период неговото годишно увеличение е в процес на значително намаляване.
Когато разглеждаме теорията за демографския преход, не трябва да пропускаме и едно ново виждане върху демографското развитие, което се насочва към търсене на ефективно възпроизводство на населението. При съвременните условия най – благоприятният режим на възпроизводство на населението се постига при умерена раждаемост, ниска смъртност и висока средна продължителност на предстоящия живот. Към такъв режим на възпроизводство се стремят и постигат най – развитите страни в Европа и света. Днес той е налице в Скандинавските страни, някои държави в Средна Европа, Япония и др.
Историческо развитие на демографския преход в света
Процесът на демографското възпроизводство е относително много стабилен, което се дължи на неговата обвързаност с демографската система. Едва революционните промени в околната среда на демографската система, които са резултат от цялостното динамизиране и модернизиране на общественото развитие, оказват влияние върху репродуктивното поведение до такава степен, че демографската система преживява процес на демографски преход. Демографският преход е част от глобалната революция на модерната епоха, така както промишлената революция и свързаната с нея научно – техническа революция, процесът на урбанизация, обществената революция и другите революционни промени в отделните части на цялостното развитие.
Далеч преди настъпването на демографския преход семействата от отделните обществени групи се стремят към висока раждаемост, за да балансират размаха на високата смъртност. Естествената плодовитост на семействата е желана, тъй като е свързана със съхраняването на редица социално мотивирани ценности за запазване и възпроизвеждане на семейството и рода.
Основната концепция следователно е поддържането на висока плодовитост в семействата в резултат на немалкия натиск от страна на патриархалния бит и традиционния начин на живот на тогавашните обществени популации. Изводът е, че раждаемостта също е била планирана. Необходимостта поддържа и голямото желание за деца през времената преди настъпването на съвременния демографски преход. Семействата, въпреки голямата смъртност, чрез високата раждаемост не са намалявали размера си, тъй като децата са източник на доход, социален престиж и опора. С други думи децата са и „осигуровка за живот на бедните”. Това отношение на родителите към децата продължава и след настъпването на демографския преход, поради което чувствителното намаляване на раждаемостта започва едва след като е налице съществено снижение на смъртността.
Исторически демографският преход започва с промените в смъртността. Както за най – развитите, така и за слаборазвитите страни периодът, в който общата смъртност започва да спада не може да бъде определен с точност. Но за Европа условно се отграничават три периода на начален спад на смъртността.
Най – рано прогресивно намаляване на смъртността е регистрирано през втората половина на ХVІІІ в. и началото на ХІХ в. Тази тенденция засяга първоначално Франция, а след това и Скандинавските страни / без Финландия /. То може да се обясни с откриването на ваксината против вариолата през 1796 г.
Седемдесет години по – късно намаляване на смъртността се забелязва в големи територии на Европа: на северозапад – Англия, Белгия, Холандия; в Централна Европа – Германия, Австрия, Чехия и Унгария; и на изток – Полша и европейската част на Русия. Няколко години по – късно идва ред на Средиземноморието – Италия и части от бивша Югославия. Това намаляване на смъртността се свързва с откриването на микробиологичния произход на инфекциозните болести от Пастьор и приложението му за тяхното ограничаване.
Едва в края на ХІХ в. и началото на ХХ в. процесът на намаление на смъртността обхваща и последните европейски страни – на югозапад Испания и Португалия и на югоизток България и Румъния.
Като изключим Първата и Втората световна война, които за цяла Европа представляват драматични събития и са съпроводени с обяснимо увеличаване на смъртността, стойностите й през цялото столетие продължават прогресивно да спадат. По принцип в Европа до Втората световна война смъртните случаи се дължат предимно на три основни групи болести – инфекциозни болести и паразитози, болести на дихателните органи и болести на органите на кръвообръщението. С откритието на Пастьор за микробиологичния произход на инфекциозните болести, развито по – късно от Кох и с откриването на пеницилина през 1929 г. става възможно да се ограничи смъртността от този вид заболявания. В развитите държави те престават да бъдат заплаха за населението. Случаите на смърт, причинена от инфекциозни болести, за близо век намаляват почти 100%.
След Втората световна война с откриването и на другите антибиотици и индустриалното им производство във всички европейски страни делът на смъртните случаи от инфекциозни болести намалява чувствително. Покрива се все по – голям микробиологичен спектър, засягащ както често срещаните, така и по – редките инфекции. В цяла Европа на преден план излизат раковите и сърдечно – съдовите заболявания.
Систематичното намаляване на смъртността вследствие на демографския преход създава съвършено нова ситуация. Увеличава се средната продължителност на живота, което води до повишаване на реалната плодовитост на жената. Равнището на детската смъртност, което е важен индикатор за икономическото състояние на дадена страна, за жизненото и културното равнище на нейното население, става все по –ниско. Нараства броят на децата в едно семейство, които доживяват до зряла възраст. Всичко това не може да не рефлектира върху раждаемостта. В цяла Европа се наблюдава трайна тенденция към нейното намаляване.
Намаляването на раждаемостта е свързано с т. нар. процес на контролиране на раждаемостта. Под „контролирана раждаемост” разбираме свеждането й под 30 ‰ и по – късно под 20 ‰ – горна граница за нейното общо овладяване. Франция е първата държава в света, която през 1830 г. достига 30 ‰ раждаемост. Страните, които я следват със закъснение от 50 години, са Белгия и Швейцария. След тях идват по – голямата част от развитите западни държави: през 1890 г. Швеция, Дания, Англия и през 1900 г. Норвегия, Холандия, Германия, както и САЩ и Австралия.
След Първата световна война раждаемостта продължава да спада и в Западна Европа достига 20 ‰ – горната граница за общото й овладяване. Поставя се началото на постпреходния период в динамиката на раждаемостта. Франция първа достига тази стойност, но разликата между нея и останалите развити страни е само 15 години. Така в един близо петгодишен период / 1922 г. – 1927 г. / голяма част от държавите в Западна Европа – Швеция, Швейцария, Англия, Австрия, Белгия, Норвегия, Германия и Дания достигат 20 ‰ раждаемост. В Европа е налице пълно овладяване и регулиране на раждаемостта. Това състояние се обяснява с промяната в начина на живот и в мотивацията за раждане на деца.
Разглеждайки дълготрайните тенденции на развитие на демографските процеси, преди всичко на раждаемостта и смъртността , можем да установим, че по начало те протичат плавно – без резки колебания и бърз обрат в характера на основните насоки. В съответствие с това измененията във възрастово – половата структура на населението настъпват бавно, постепенно или пък остават без съществени изменения през продължителни периоди. Доколкото се наблюдават резки колебания, скокообразни промени в развитието на демографските процеси, те настъпват при изключителни обстоятелства, нарушаващи силно и внезапно нормалния ход на развитието. Такива са войните, природните бедствия, епидемиите, гладът и други подобни катаклизми, които придобиват масов характер. Бързите структурни промени в икономиката, съпроводени с бързи изменения в териториалното разположение на производителните сили, могат да причинят много големи преразпределения на населението в регионален разрез през сравнително кратки периоди. Всичко това поражда ускорено формиране на нови тенденции в развитието на раждаемостта и смъртността.
Исторически намалението на раждаемостта се дължи на икономическото и социалното развитие на индустриализацията и на свързаните с това процеси на урбанизация, социална мобилност, намаление на смъртността, издигане на образователното и културното равнище на хората.Високото жизнено равнище на хората, добрата материална осигуреност на семейството е само предпоставка за по – голям брой деца, за по – висока раждаемост. В същност семействата с по – високи доходи имат по – малък брой деца в сравнение със семействата с по – ниски доходи. Високите доходи са свързани с висока професионална квалификация, по – високо образователно и културно равнище, пораждащи по – големи потребителски нужди и формиращи ценностна система у човека, която не стимулира високата брачна плодовитост.
При изостаналото селско стопанство и дребното занаятчийство децата са източник на работна ръка за семейното стопанство, а това е мощен стимул за поддържането на висока брачна плодовитост – отглеждането на голям брой деца. Модернизацията, изграждането на крупни селскостопански предприятия със съвременна техника водят до изчезване на семейното селско стопанство, до отпадане на свързаните с него икономически функции на семейството, които стимулират високата брачна плодовитост.
Икономическото и социалното развитие, развитието на производителните сили и цялостният прогрес в обществено – икономическото развитие водят до съвсем ярко изразена трайна тенденция на удължаване на обучението на подрастващите генерации в съответствие с потребността от добиването на все по – висока професионална квалификация. Отглеждането на деца се свързва с все повече разходи на семейството и на обществото. При положение, че нарастващите разходи по отглеждането на децата не се компенсират с адекватно нарастване на доходите на семействата, това неизбежно предизвиква ограничаване на броя на децата в семейството.
Бързото развитие на производителните сили, големите икономически и социални преобразувания предизвикват голямата мобилност сред населението. Индустриализацията и модернизацията пораждат много интевзивни процеси на миграционни движения, свързани с промени в професията и социалната принадлежност. Развитието на урбанизацията води до бързото нарастване на градското население за сметка на масови изселвания от селото към града. Тези промени в живота на хората водят до намаляване броя на децата в семейството, до формиране на по – ниска желана брачна плодовитост.
Изнамирането на все по – ефективни противозачатъчни средства води до силно занижаване на нежеланите забременявания, до намаляване на броя на „нежеланите деца”, което безспорно спомага за осъществяването на желаната брачна плодовитост, ориентирана към минимален брой деца.
Високата раждаемост е характерна за развиващите се страни. Това явление се намира в най – непосредствена връзка с достигнатата степен в развитието на производителните сили, при което семейството изпълнява редица икономически и социални функции, свързани с наличието на голям брой деца. В това отношение не е без значение и съществуващата все още висока смъртност в тези страни, както и наслоените традиции, религиозното влияние и др.
Високата раждаемост идва като естествена реакция на човека при съществуващата висока смъртност. Само по този начин може да се постигне съхраняване на човешкия род, но в крайна сметка и самата висока смъртност се дължи на съществуващата обща изостаналост в обществено – икономическото развитие, на слабото развитие на производителните сили.
При наличната висока смъртност е необходимо да се родят голям брой деца, за да доживеят до зряла възраст достатъчно голям брой от тях, което е предпоставка за осигуряване на средства за съществуване, за осигуряване старините на родителите и помоща при болести.
Религията в развиващите се страни е също един от факторите, който допринася за формиране на възгледи у хората, които са в полза на големия брой деца в семейството. По принцип всички религии са в полза на големия брой деца и доколкото религията все още има влияние в развиващите се страни, тя оказва известно въздействие върху раждаемостта.
Като съставна част на демографския растеж смъртността исторически играе важна роля за нарастването на населението. След Индустриалната революция смъртността започва да намалява бавно в развитите сега страни на Западна Европа, което довежда до покачването на демографския растеж дори и по – късно, когато започва да намалява раждаемостта.
За намаляването на смъртността оказва влияние сложен комплекс от фактори, свързани с икономическото и социалното развитие на различните страни и с напредъка на медицината. Периодите на покачване на смъртността са периодите на войните, съпътствани от глад и епидемии, слабите реколти също са довеждали до глад и епидемии.
Индустриализацията също предизвиква повишаване на смъртността. Тя е съпътствана от бърза урбанизация, струпване на много население в градовете, което подлажено на жестока експлоатация, е живеело при най – лоши хигиенни условия, липса на санитарен контрол върху храната и водата, системно недояждане. Това довежда до остри класови борби и движения за социални реформи, в резултат на които се намалява работния ден, подобряват се условията на труд, регламентира се минималната възраст на работната сила, създават се институции за социално осигуряване, хигиенизират се жилищните условия, подобрява се градоустройството, повишава се културното равнище на хората, постепенно се повишават и доходите. Заедно с това значителен напредък бележи и медицината. В резултат на всичко това смъртността започва да намалява постепенно, а средната продължителност на човешкия живот се покачва.
Демографският преход в различните страни преминава специфично с определени характерни черти. В някои страни той е протекъл с едновременно бързо намаление на раждаемостта и на смъртността при по – бързо намаление на раждаемостта, поради което намалява естественият прираст на населението. В други страни смъртността намалява по – бързо от раждаемостта, което води до увеличаване на естествения прираст на населението.
Историческо развитие на демографския преход в Източна Европа
Демографският преход в страните от Източна Европа протича по особен начин. Това се обуславя от редица исторически причини. В много отношения страните от Източна Европа изостават в своето развитие от западноевропейските. Те носят тежко историческо наследство. В годините, когато в Западна Европа промишлената революция набира скорост, когато се наблюдава небивал до тогава прогрес в икономиката, в социално – политическите отношения, в културното и духовното израстване на хората, пред народите от Източна Европа на преден план стоят съвсем други проблеми – просветителски и църковни движения, националноосвободителни борби и др. Тези исторически трудности се отразяват върху демографската ситуация в Източна Европа. Демографският преход тук започва със закъснение от 50 – 100 години в сравнение със Западна Европа.
Прави впечатление не само като цяло по – късното преминаване на демографския преход в страните от Източна Европа, но и темпоралните разлики между самите държави от този регион – доказателство за неговата специфика и нееднородност. Макар и да се наблюдава спад в смъртността, нейните стойности тук в края на ХІХ в. все още продължават да бъдат по – високи в сравнение с тези в западноевропейските страни. Това се дължи на икономическата и социална изостаналост на източноевропейските народи, която е исторически обусловена.
През втората половина на ХІХ в. и началото на ХХ в. започва бурно развитие на капитализма в Източна Европа с всички произтичащи от това явления в областта на демографската ситуация – ограничаване на катастрофалната и нормалната смъртност в сравнително кратки периоди. С увеличаване на информираността на народите от този регион, на контактите им с модерния свят те получават все по – голяма възможност да се запознаят и да се възползват от постиженията в областта на селското стопанство, промишлеността и медицината. Благодарение на това за един десетгодишен период / 1891 г. – 1900 г. / се забелязва чувствителен спад в стойностите на смъртността. Ако в България през 1891 г. смъртността е била 26.6 ‰, то през 1900 г. тя вече е 22.6 ‰. Подобни промени в брутните стойности на смъртността настъпват и в Румъния – 30.1 ‰ през 1891 г. и съответно 24.2 ‰ през 1900 г., в Русия – 31.1 ‰ през 1891 г. и 25.5 ‰ десет години по – късно, в Чехия – 27.7 ‰ през 1891 г. и 23.7 ‰ през 1900 г. Най – голямо намаление на смъртността има в Унгария – 33.4 ‰ през 1891 г. и съответно 27 ‰ през 1900 г.
По – късното прилагане в Източна Европа на съвременните методи за борба с инфекциозните болести се отразява на равнището на смъртността. В България, която не е изключение от останалите балкански страни, смъртните случаи от инфекциозни болести и паразитози само за градското насалание през 1948 г. са 3385 души или 15.7 % от всички смъртни случаи в страната.
В днешно време на фона на спадането на общата смъртност в развитите страни се наблюдава едно ново явление – нарастване на повъзрастовата смъртност предимно в държавите от Източна Европа. Това се отнася преди всичко за мъжете, като най – засегната е средната възраст. Причината за увеличаващата се повъзрастова смъртност са сърдечно – съдовите заболявания, свързани с цялостния начин на живот, стресовите състояния, причинени от нервно – психичната натовареност на хората, липсата на здрава физическа и социално – психическа среда за живот, нерационалното хранене, алкохолът и тютюнопушенето.
Прави впечатление, че предходното равнище на раждаемостта в източноевропейските държави е значително по – високо от това в западноевропейските. През втората половина на ХІХ в. раждаемостта в Унгария, Полша, България, Румъния и бивша Югославия е 45 ‰, в Русия – около 50 ‰. Това развитие на раждаемостта в Източна Европа е било близо до естествената плодовитост на браковете. По същото време раждаемостта в Западна Европа е 33 – 34 ‰.
В различните източноевропейски страни намаляването на раждаемостта не настъпва едновременно. Най – близки до огнищата на модернизация и социални трансформации се оказват Унгария и Чехия. При тях за първи път от всички страни в Източна Европа се наблюдава намаление на раждаемостта. Това става през 1885 г. В началото на ХХ в. дифузното спадане на раждаемостта засяга Полша и европейската част на Русия. Накрая, много по – късно, към 1920 г. този процес обхваща периферията на югоизток – България, Румъния и Югославия. Дотогава раждаемостта в тези страни е била близка до традиционната. Така например в България през 1900 г. тя е била 42.2 ‰, през 1905 г. – 43.5 ‰, през 1910 г. – 41.7 ‰ и през 1925 г. – 36.9 ‰.
През 1925 г. раждаемостта в Полша е 33.5 ‰, в Югославия – 34.6 ‰, в Румъния – 36.5 ‰, в България – 36.9 ‰, и в СССР – 42.7 ‰. Това се дължи на консерватизма на демографските традиции и на високото предпреходно равнище на раждаемостта. Полша, България и Румъния достигат раждаемост 30 ‰ през 1930 г. Постепенно и безвъзвратно настъпва краят на високата плодовитост на браковете. Макар и с по – бавни темпове, страните от Източна Европа се индустриализират и урбанизират. Традициите се рушат, променя се схващането за броя на децата в едно семейство. Последни през 1940 г. СССР и Югославия достигат раждаемост 30 ‰.
Съществуват дълбоки различия между държавите, разположени географски в Централна Европа – Чехия и Унгария, и балканските страни – България, Румъния и Югославия. Първата група страни се намират по – близо до огнищата на модернизация. В тях развитието на капитализма не бележи такова закъснение, както в Югоизточна Европа. От това произтича и по – ранното преосмисляне на проблема за броя на децата в едно семейство. Така например през 1925 г. средният брой деца на една жена в Унгария е 3.3, а в Чехия – 2.8. Докато в Румъния и България по същото време е 5 деца средно на една жена.
Преди Втората световна война само в Чехословакия през 1933 г. и в Унгария през 1938 г. нивото на раждаемостта спада под 20 ‰. В останалите източноевропейски държави, с изключение на Албания, СССР и Югославия, този процес приключва в края на 50-те и в началото на 60-те години.
Демографският преход в Източна Европа не е изолирано явление, макар да носи своите особености. Неговата специфика се дължи на определени исторически, икономически, социални и културни черти. В Източна Европа той започва с 50 – 100 години закъснение в сравнение със Западна Европа. Това закъснение се дължи отчасти на изостаналостта на тези държави, на тяхното екстензивно развитие, което и до днес не е преодоляно в някои отношения. Но демографския преход тук се извършва в много по – съкратени срокове в сравнение с класическата западноевропейска схема за неговото протичане. В някои пунктове той се различава от този в Западна Европа – отсъства европейският тип брачност, все още има сравнително по – висока детска смъртност и т.н. Освен съпоставка на протичането на демографския преход в страните от Източна и Западна Европа може да се направи и разслояване на самите държави от Източноевропейския регион с цел извличане на техните специфични исторически и национални особености.
Историческо развитие на демографския преход в България
България постепенно преминава през различните етапи на демографския преход за един сравнително кратък период. Счита се, че той е продължил около 60 години, докато в основните страни на Европа той е протичал столетия.
Непосредствено след Освобождението естественият прираст в страната е сравнително невисок – за периода 1891 г. – 1895 г. той е 9.7 ‰. До Балканската и Първата световна война естественият прираст бележи тенденция към нарастване, като през 1906 г. – 1910 г. достига до 18.3 ‰. През войните той рязко спада, като през 1916 г. – 1920 г. достига до 3.5 ‰. След тях имаме увеличение на естествения прираст, който през 1921 г. – 1925 г. достига до 18.2 ‰. За целия период от началото на века до 1924 г., с изключение на военните години, България се намира на първия етап на демографския преход, при който е налице висока раждаемост и сравнително висока смъртност, но естественият прираст на населението е сравнително висок / в границите на 18 – 20 ‰/.
През следващия период естественият прираст започва да спада, за да стигне в началото на Втората световна война до 8.8 ‰. Фактически това е ярко изразен втори етап на демографския преход у нас, при който раждаемостта спада с по – високи темпове от намалението на смъртността, което води до снижаване на естествения прираст. През целия период на Втората световна война / 1941 г. – 1945г. / естественият прираст се задържа на едно равнище – около 9 ‰.
След Втората световна война, за периода 1946 г. – 1950 г. се получава известен подем в естествения прираст, който достига до 12.5 ‰. Това е резултат до известна степен на следвоенната демографска компенсация. В известни граници това увеличение се дължи и на намаление на смъртността през този период.
В следващите години от 1950 г. до 1967 г. започва отново процес на намаление на раждаемостта, съпроводен със слабо спадане и на смъртността, което води до намаление на естествения прираст и неговото достигане в средата на 70 – те години до около 6 ‰. По същество това е продължение на т. нар. втори етап на демографския преход.
От 1968 г. до 1975 г. отбелязваме слабо увеличение на естествения прираст, което се дължи главно на повишаването на раждаемостта като резултат и на т. нар. демографска инерция. В този период обаче смъртността започва да се повишава като резултат от застаряващото население. Естественият прираст през този период е около 7 ‰. В този период се провежда и активна политика за насърчаване на раждаемостта.
След средата на 70 – те години раждаемостта спада и в същото време смъртността се покачва или този период характеризира третия етап на демографското развитие у нас. Той продължава до началото на 90 – те години, когато България направо преминава към депопулация.
Депопулацията у нас непрекъснато се засилва след 1990 г., когато смъртността надвишава раждаемостта. През 1991 г. тя се задълбочава и достига 1.7 ‰. През 1993 г. е 2.9 ‰, 1994 г. – 3.8 ‰, 1995 г. – 5 ‰, 1996 г. – 5.4 ‰, 1997 г. – 7 ‰. Тези тревожни факти говорят, че у нас е налице непрекъсната задълбочаваща се депопулация в резултат, от която населението на страната намалява за периода 1990 г. – 1997 г. с 239 хил. души.
Всяка страна изживява различен път на прехода, трасиран както от икономически промени, така и от социално – политически събития. България е специфичен пример на бърз преход, но и на рязка промяна на въздействащите събития, своевременно преплетени с традиционното поведение на населението по отношение на поминъка, бита и семейните отношения. В тази връзка предпоставките на демографския преход могат да се разделят на социални / включително икономически, здравно – биологически, семейно битови / и психологически. В процеса на прехода те променят както силата на въздействие, така и взаимодействията си, което затруднява открояването на отделните влияния.
Всичко това се отразява своеобразно на демографския преход у нас. Той започва по – късно в сравнение със страните от Западна и Средна Европа, но приема облик, който го отдалечава от тях и от част от балканските страни. При това не може да се каже, че има изявена последователност в следването на ритмичност в модела на демографския преход, изразен в резултативните показатели: намалена раждаемост и намалена смъртност. Този модел не следва последователно намаляваща раждаемост или смъртност, нито пък има едновременност на двата процеса през всички периоди на прехода. Обясненията са главно социално – икономически и във военнополитическите събития, които нарушават традиционния бит и поминък, които народът запазва, устоявайки на условията преди Освобождението и оцелявайки при неравномерното слабо индустриализиране и урбанизиране след Освобождението. До Втората световна война България си остава полуразвита страна с основна заетост и продукция от селското стопанство. Населението на селата е близо 80 %, заетостта в селскостопанското производство е до 65 % от активното население. Скритата безработица е голяма, “демографската пренаселеност” е силно изразена за някои райони в страната. Късният демографски преход е резултат не само на слабото икономическо развитие. Демографската пренаселеност, излишъкът на млада работна сила въздейства двустранно на демографския растеж. Високият относителен дял на поколенията във фертилна възраст оказва положително влияние върху раждаемостта. Ниските доходи, повечето натурални в селата и силно недостатъчни за градските професии в първите индустриализиращи се центрове все повече ограничават източниците за издръжка на децата и възрастните при липса на каквото и да било социално осигуряване. Дребното селскостопанско владеене, преобладаващо у нас, все повече води до раздробяване на земята, а недостигът й затруднява издръжката на домакинствата. Това води до промяна в репродуктивната нагласа сред селското население. то осъществява не по – малък спад в раждаемостта, отколкото градското население и е силен фактор на прехода поради преобладаващия си брой. Това именно население е и фактор за формиралия се облик на демографския преход, включително и за смъртността по възраст. Липсата на здравна инфраструктура за селата, лошите битови условия и напрегнатия физически труд обясняват високата смъртност сред селското население. От своя страна високата детска смъртност, осъзнатост на репродуктивното поведение и битово породено желание за по – малко деца водят до висока раждаемост. Допълнителен фактор, действащ сред много групи от населението в посока на задържане на високата раждаемост, е традиционната любов и нагласа към челядта.
Сплотеността на хората в големи родови семейства, в които децата се надежда, опора и стремеж за оцеляване, се преплита своеобразно и с демографското поведение на други големи етнически групи в България преди и след Освобождението. Когато Главното командване на руските войски в навечерието на решителните събития през 1877 г. – 1878 г. прави първото административно преброяване на населението, то констатира не само многодетство, но и висока численост на домакинствата с преобладаваща патриархална родова и стопанска структура. Характерна е също неравномерната населеност по демографски региони и градски центрове / с незначителен дял на българската народност /, натуралното производство и самозадоволяване, при слабо остоковяване на селскостопанската и занаятчийската продукция. Слаборазвитата и примитивна училищна инфраструктура подсказва, че заетостта на децата е главно в помощ на домашните стопанства и усвояване на занаяти. Традиционните форми на бита поддържат и традиционната раждаемост със съответстващите й битово – психологически въздействия и нагласи. Демографското развитие стига до по – ниски стойности на равнището на раждаемостта и смъртността към 30 – те години на ХХ в. Следователно демографския преход се осъществява от младите поколения преди и към началото на ХХ век и неговите първи десетилетия. Те са родени и отгледани в средата на селското население и предимно в родово – патриархални семейства.
Нуклеарните семейства са характерни за градското население – 4.2 души на домакинство при 19.2 % жители в градовете към 1910 г. В селата 10.6 % от домакинствата са с 10 и повече човека и представляват остатък от по – ранните задруги. Домакинствата с повече от 6 члена са преобладаващи – 63 %. Ако към началото на века, когато населението е предимно селско, семействата с 5 – 6 и повече души възлизат на 64.21 %, към края на века техният дял е 1.15 %, като по – малочислени остават селските семейства.
Семействата в началото на века обичайно са многочленни – с по 5 и повече лица, докато към 40 – те години остават основно 4 – членни, а към 90 – те години – тричленни. Пет и повече членни остават вече едва 3.7 %. Големите семейства са не само многодетни, но не са и нуклеарни. Следователно те включват старите лица и младите поколения, както встъпили, така и невстъпили в брак. Това говори както за традиционността в бита, така и за въздействие върху репродуктивното поведение и поддържането на висока раждаемост под влияние на по – старите поколения и роднини.
Промяната на параметрите на демографския преход не е равномерна. Големите социално – политически и военни събития като Освобождението, Балканската и Междусъюзническата война и Първата световна война носят лишения и загуби на младото мъжко население, но до края на световната война не са фактор за спадане на раждаемостта. Ниската раждаемост през 1916 г. – 1918 г. се компенсира от 1920 г. до 1927 г. и достига до равнището от началото на века.
За периодите на войните е характерна висока смъртност, но тя не надвишава равнището от началото на века, както и от по – ранни периоди. С изключение на периода 1916 г. – 1919 г., когато спада раждаемостта, а се покачва смъртността, България няма отрицателен прираст на населението. Независимо от военнополитическите събития и загубата на над 100 хил. млади мъже през Първата световна война населението запазва традиционния си възпроизводствен модел с високи темпове на естествения прираст, но при резки колебания. Той е близък на модела в развиващите се страни, все пак не може да не се отбележи, че демографският възпроизводствен модел на България до 30 – те години на ХХ в., подобно на тях, се характеризира с ниско икономическо равнище. През 1900 г. населението е селско – до 80 % и БВП на човек от населението не надвишава 490 долара, колкото е средно за развиващите се страни към 1950 г. До 50 – те години населението у нас се удвоява, а реалният БВП достига 1200 – 1400 долара на човек. Проблемът е, че колебанията по години означават, освен недостатъчен, и нестабилен икономически растеж и несигурен доход за семействата.
Разглеждайки факторите, не може да се отрече значението за преодоляването на традиционната нагласа за повече деца, успоредно на стремежа за подобряване на бита, дохода и социално – културното равнище от 30 – те години. Населението на България расте най – бързо при по – тежките условия на селския поминък и военните трудности, когато жените се нагърбват да запазят имота и произвеждат, за да изхранят децата си. От естественото движение населението нараства от 3200 хил. души към 1890 г. и 3603 хил. души към 1900 г. на 4730 хил. души към 1920 г. и 5594 хил. души към 1929 г. Следователно откогато започва по – ускорен паралелен спад на раждаемостта и смъртността, подобно на развиващите се страни към средата на ХХ в., населението на България се удвоява за около 35 години.
Променящите се условия в заетостта, диференциацията по имуществено състояние и доходи, нарастването на лицата с образование и специализация водят до промяна на репродуктивната нагласа и типа на семействата. Големият брой на селското население остава обаче решаващ за осъществяване на демографския преход. Урбанизацията и индустриализацията са процеси, които променят и донякъде затрудняват възпроизводството на населението. Селското население, което се заселва в градските центрове в периода на индустриализацията, продължава прехода и постепенно излиза от примитивизма на селския и градския бит. Развитието на медицинската инфраструктура и културно равнище на населението ограничават смъртността, но влияят и за продължаващия спад на раждаемостта. Така демографският преход се осъществява при тенденция на неедновременен спад на раждаемостта и смъртността и при силно вариране на темповете им.
Колебанията в БВП характеризират нестабилността в икономическото развитие и косвено условията за възпроизводството на населението. Отрицателните им прирасти в края на ХХ в. заедно с отрицателните прирасти на населението все повече отдалечават страната от икономическото и демографското равнище на европейските и други по – развити страни.
Изводът е, че демографският преход у нас започва по – късно поради забавяне на развитието и че колебанията в развитието съдействат за по – високата му скорост и неравномерност. Този характер на прехода се вплита в движещите сили на демографската криза, която настъпи в края на ХХ в. след още една рязка промяна в развитието – прехода към пазарна икономика.
Бъдещо развитие на демографския преход
Идеята за Втори демографски преход се свързва с името на Филип Арие /Philippe Aries/. Според него спада в плодовитостта през Първия / Класическия / демографски преход се дължи на инвестициите от страна на родителите за повишаване качеството на техните деца. Но тази мотивация престава да бъде доминантна. През Втория демографски преход мотивацията е свързана със самореализацията на възрастните и избора на точно определен начин на живот от няколко възможни.
Промяната в плодовитостта вече се е превърнала в структурна дългосрочна характеристика на Западните населения. Според теорията за цикличната плодовитост, формулирана от Ричард Ийстърлин / Richard Easterlin /, малките кохорти имат по – добри възможности за заетост и оттук по – ранен брак и по – висока плодовитост, докато големите кохорти имат по – малки икономически шансове и следователно по – късни бракове и по – ниска плодовитост. Цикличността започва от големи кохорти от родители даващи живот на по – малки кохорти от деца и обратното. През Втория демографски преход цикличните ефекти не са достатъчно силни, за да определят тренда на плодовитостта. Другите ефекти, като икономическите и културните, определят този тренд. Предвижда се характеристиките на Втория демографски преход, като продължаваща промяна в плодовитостта и увеличаване на алтернативните съжителства, да станат характеристики и на Източните общества, които са в преход към пазарно стопанство.
Първоначално Вторият демографски преход се възприема като продължение на Първия демографски преход, но множеството демографски и социални различия го отделят като самостоятелен преход. Основните различия са в следните области:
- брачност – Първият демографски преход се характеризира с ниска възраст при сключване на първи брак, намалено извънбрачно съжителство, ниска бракоразводност, висока повторна брачност. Докато Втория демографски преход се отличава с повишена възраст при сключване на първи брак, увеличено извънбрачно съжителство, увеличена бракоразводност, ниска повторна брачност.
- плодовитост – Първи демографски преход: ниска възраст при първо раждане, неефективна контрацепция, намалена извънбрачна плодовитост, ниско бездетство сред брачните двойки. Втори демографски преход: продължаващ спад в плодовитостта, поради отсрочване на раждането, увеличена възраст при първо раждане, ефективна контрацепция, увеличено бездетство в брачните съюзи.
- социална област – Първи демографски преход: главна грижа са основни нужди като доходи, условия на труд, здраве, образование, социална сигурност, увеличено членство в политически, граждански и обществени мрежи, засилено социално сближаване, полово разделение на ролите, доминация на едносемейния модел. Втори демографски преход: задоволяване на по – висши нужди като индивидуална автономия, самореализация, отслабено социално сближаване, полово изравняване на ролите.
Критиките към теорията за Втория демографски преход са: първо, няма Втори демографски преход, а само продължение на Класическия преход; второ, Вторият демографски преход е характерен само за страните от Северозападна Европа; трето, Вторият демографски преход не приключва с постигане на ново равновесие, както е при Първия демографски преход.
Заключение
Първият демографски преход се отнася до исторически намаленото ниво на смъртност и раждаемост в няколко европейски страни през ХVІІІ в. и продължаващото му в момента развитие в повечето развиващи се страни. Крайната цел на Първия демографски преход е достигането до стационарно и стабилно население кореспондиращо с промяната в плодовитостта, нулев естествен прираст и очаквана продължителност на живота над 70 години. При изравняване на смъртността и раждаемостта няма да има демографска нужда за продължителна имиграция. Семействата във всички части на света преминават към нуклеарен тип състоящ се от съпруг, съпруга и тяхното потомство.
От друга страна Вторият демографски преход няма за крайна цел постигането на такова равновесие. Той води до нова продължителна промяна в плодовитостта, до увеличаване на извънбрачните съжителства, до прекъсване на връзката между брака и създаването на потомство и до не стационарно население. Населенията ще намаляват своя размер ако не бъдат допълвани от нови мигранти. Също така ще продължи тяхното застаряване в резултат на по – ниската плодовитост и увеличената продължителност на живота. В крайна сметка ще се достигне до мултикултурални / многонационални / общества, които ще бъдат изправени пред множество социални предизвикателства като продължаващото застаряване на населението, интеграцията на имигрантите, по – малката стабилност на брачните връзки и семействата, по – високите равнища на бедност и изключване сред определени типове семейства / самотно живеещи хора от всички възрастови групи, самотни майки и т. н. /.
Източници:
Lesthaeghe, Ron J., Second demographic transition
Гоцева, Д., Демографският преход в страните от Източна Европа, сп. Население 3’93
Додунекова, В., Исторически предпоставки на демографския преход в България, сп. Население 1-2’2002
Минков, М., Демография, изд. Албатрос 1999 г.
Наумов, Н., Население и трудови ресурси, София 1978 г.
Павлик, З., Демографията: Предмет и закономерности, сп. Население 2’93
Тотев, А., Основни периоди в развитието на съвременния демографски преход, сп. Население 1’92
