Технически фишове за медицински сестри

Технически фишове за медицински сестри

 

Технически фиш за задълженията на медицинската сестра при поставяне на абокат

Траен венозен източник (абокат/канюла)

I. Определение за абокат – пластмасова канюла за еднократна употреба, която е стерилна и апирогенна, съхранява се на стайна температура и не бива да се използва по-дълго от 24 часа (max 48 - 72 ч.). Те са с номерация от 32 до 60. С него се канюлира само периферен венозен съд. Бътерфлай се използва при деца. Тя няма водач и има само игличка, апирогенен, рентгеноконтрастен поли-етиленов катетър, монтиран на игла и пакетиран в запазваща стерилността му опаковка (може да престои 72 ч). С венокат може да се канюлира не само периферна, но и централна вена.

Поддържането на проходимостта на венокада и абоката става с периодично промивки с разреден хепаринов разтвор (5000 Е хепарин в 500 мл. физиологичен разтвор)

 

II. Необходими принадлежности

Табличка със :

  • Бъбрековидно легенче
  • Спирт
  • Памучни тампони
  • Мушама, найлон или лигнин
  • Есмарх
  • Абокат
  • Ръкавици
  • Спринцовка с хепаринов разтвор
  • Левкопласт
  • Ножичка

 

III Усложнения:

  • Неинфекциозни усложнения – травма, хематом, тромбоза, въздушна емболия, инфилтрация, тромбофлебит
  • Инфекциозни усложнения – инфекция на мястото на въвеждане, инфек-ция по хода на съда, инфекция, разпространяваща се по кръвен път, ендокардит !!!

 

Ако един от тези признаци е налице, абокадът

трябва да бъде свален.

IV.Избор на място за венепункция

При избора на място за венепункция трябва да бъдат взети под внимание както размерът на канюлата, така и състоянието на наличните вени. По възможност трябва да бъдат съблюдавани следните основни правила:

  • Да се избягват вени на долните крайници
  • Да се избягват зоните на сгъване при ставите
  • Да се избягват срединните кубитални вени, които трябва да бъдат съхранени за вземане не венозна кръв за изследвания
  • Да се избягват вени в близост до артерии, нерви и по-дълбоко лежащи съдове

 

Запазване на подвижността на пациента чрез използване на вени, разположени в по-неактивни зони

Използване на срещуположен крайник при поставяне на канюла, ако на определена страна е планирана или е в процес  хирургическа процедура

 

V. Подготовка за поставяне на интравенозна канюла

1. Подготовка на пособията:

Уверяваме се, че необходимите пособия са налице (особено ако извършващият манипулацията е сам с пациент).

Проверка на спринцовката и инфузионните разтвори, които ще бъдат използвани по време на венепункцията преди започване на манипулацията.

 

2. Подготовка на пациента:

Информираме пациента какво ще му бъде направено и защо. Обясяваме на пациента, че по време на пункцияат ще усети известна болка от убождането на интарвенозната канюла.

 

3. Подготовка на медицинската сестрата:

Осигуряване на доброосветлениеот страната на пункцията.

Измиване на ръцете с антисептичен сапун, 10-15 сек. Обтриване на ръцете с антисептично средство.

Когато има риск използвайте задължително протективни ръкавици.

Заемете позиция, удобна за венепункцията, ако е възможно седяща

 

4. Осъществяване на адекватно венозно палпиране:

Добре напълнената вена дава голяма възмойност за успешна венепункция. Използвайте турникет, масаж, искайте пациентът да напомпа ръката.

Уверете се, че турникерът може бързо и лесно да се снеме, след като вената бъде пунктирана.

5. Подготовка на мястото за пункцията:

Почистване на пункционното място и областта около него с антисептично средство.

Ако се използва алкохол за почистване, трябва да се изчака кожата да изсъхне (от 1-3 мин.). Това е времето, през което протича денатурацията на микроорганизмите.

 

VI. АЛГОРИТЪМ НА ТЕХНИКА ЗА ПОСТАВЯНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ВЕНОЗНА КАНЮЛА

Преподавателят в алгоритмичен ред демонстрира пред студентите техниката на поставяне и поддържане на трайна венозна канюла на симулиран пациент:

1. Взема информирано съгласие от пациента.

2. Придава на симулирания пациент лежащо положение.

3. Поставя под мястото на убождане мушама и лигнин.

4. Завързва есмарховия бинт над вената, краищата на които се завързват на "ключ" по посока на раменете (пациента свива ръката си в юмрук; ако и така вената не е добре напълнена помолва пациента да свива и разпуска юмрука си).

5. Дезинфекцира избраното място със спирт в посока отдолу на горе.

6. Фиксира вената над мястото на убождане.

7. Пунктира вената под ъгъл 30, като отворът на мандрена е обърнат нагоре.

8. Попада в просвета на вената, т. е. когато в прозрачната камерка на венозния катетър забележи кръвен рефлукс.

9. Придвижва катетъра заедно с мандрена около 1см. по оста на вената.

10. Придвижва в синхронни (с едновременни) движения пластмасовия катетър напред във вената, а железният мандрен изтегля навън (извън) системата.

11. Притиска вената с лявата си ръка над мястото на пункцията преди да извади изцяло мандрена, за да сведе до минимум кървенето.

12. Изважда мандренът.

13. Затваря капачката.

14. Отпуща есмарховия бинт.

15. Въвежда бавно хепариновия(физиологичния разтвор във вената, чрез лек натиск.

16. Фиксира катетъра със специалната лепенка.

17. Поставя стерилна марлена превръзка върху абоката, прикрепена с левкопласт, на който е написана датата, часът на поставане и подпис на медицинския специалист.

18. Регистрира в документацията датата и часът на поставяне на венозната канюла.

19. Наблюдава динамично състоянието на канюлираната вена.

20. Сменя ежедневно превръзката на канюлата.

21. Поставя преди и след манипулацията хепаринов/физиологичен разтвор.

22. Сваля канюлата след 48 часов престой, каторазлепя внимателно:

> превръзката на канюлата;

> лепенката;

Технически фиш за задълженията на медицинската сестра при рентгенови изследвания

Какво представляват рентгеновите лъчи?

Радиацията винаги е съпътствала човешкото съществуване. Всеки от нас се ражда и живее в среда на природен радиационен фон. Източници на природната радиация са космическите лъчи, радиоактивните елементи в почвата, строителните материали, въздуха, храната, водата и дори нашето тяло. Йонизиращата радиация представлява частици и електромагнитни вълни, които преминавайки през веществата ги йонизират. Това може да доведе до увреждане на клетките в живата материя и да предизвика вредни ефекти. Рентгеновите лъчи са вид електромагнитно лъчение, като светлината, радиовълните, ултравиолетовите и инфрачервените вълни, но имат йонизиращо действие. Те не въздействат върху човешките сетива - не ги виждаме или чуваме, не предизвикват болка или затопляне. Човек е създал и изкуствени източници на радиация, които формират надфоново облъчване. Това са радиоактивни източници, рентгенови тръби, ядрени реактори, ускорители на заредени частици и др.

Те се използват в медицината, индустрията, енергетиката, в научните изследвания и в бита. Най-голям дял от надфоновото облъчване на човека се пада на използването на йонизиращата радиация в медицината и най-вече на рентгеновите изследвания. Принос на различните източници на йонизираща радиация в общото облъчване на българското население                        (без лъчелечението):

  • 38 % - Инхалиране на радон от въздуха
  • 11% - Чрез храната и водата
  • 15% -Гама-лъчение от земята и сградите
  • 10% - Космическо лъчение
  • 0.1% - Професионално облъчване
  • 1.9% - Всички останали източници
  • 2% - Облъчване от нуклеарномедицинска диагностика
  • 22% - Облъчване от рентгеновата диагностика

 

Най-голям дял от надфоновото облъчване на човека

се пада на използването на йонизиращата радиация в

медицината и най-вече на рентгеновите изследвания

 

За какво служат рентгеновите лъчи?

През 1895 г. немският професор Вилхелм Рентген

открива лъчите, които сега носят неговото име.

Чрез тях медицината надникна в живото човешко

тяло и успя да победи огромен брой заболявания.

Развитието на рентгеновата диагностика е едно

от най-големите достижения на ХХ век.

•Рентгеновите лъчи се използват в медицината за диагностика. Чрез изследването се потвърждава или

се отхвърля съмнение за някакво заболяване или се проследява развитието на доказано заболяване.

•Рентгенови изследвания се използват за скрининг (профилактика). Това е масово изследване на група от здрави хора, с цел ранно откриване на рак на млечната  жлеза, туберкулоза и други социално значими заболявания.

•Рентгеновата скопия е безценно помощно средство за визуализация в интервентната кардиология, ортопедията, ендоскопията, екстракорпоралната литотрипсия и др.

•Рентгеновите лъчи се използват за определяне на плътността и минералното съдържание на костите при съмнения за остеопороза. Апаратите за тази цел

се наричат остеоденситометри.

•Рентгеновите лъчи се използват и в радиотерапията (лъчелечението) при лечение на злокачествени бразувания.

Техмически фиш за спазване на общи правила при вземане на кръв за лабораторни изследвания

 

  • М. С. взема информирано съгласие от пациента (от родител,

ако е дете);

  • пациента не закусва в деня на изследването;
  • М. С. подготвя необходимите пособия за вземането на различните видове кръвни изследвания;
  • измива, дезинфекцира ръцете и си поставя стерилни ръкавици;
  • мястото на венопункцията се дезинфекцира с йодна тинктура и спирт;
  • кръвта се взема с широка игла, без продължително пристягане на вената;
  • кръвта се взема в суха стерилна спринцовка;
  • за кръвна картина може да се вземе периферна или венозна кръв във вакутейнер - 2 ml;
  • за пълно биохимично изследване се взема венозна кръв - 5-10 ml във вакутейнер, а за всеки показател по 1-2 ml;
  • за хемокултура се взема венозна кръв в съотношение с хранителната среда за:
    • o възрастен - 1:10;
    • o деца - 1,5 мл.;
    • o новородено - 0,02 ml кръв с хепаринизирана микропипета в 2 ml хранителна среда;
    • o кръвта се инжектира в хранителна среда след смяна на иглата веднага след вземането й;
    • кръв за серологично изследване се взема по 5 ml за всяко едно в химически чисто сухо шишенце;
    • .за изследване на СУЕ по Вестергреен се вземай 2 ml спринцовка 1,6 ml венозна кръв и 0,4 ml ISa tftrici 3,8 % и се поставя в пипета «а таги»
    • кръв за хемостазен профил се взема в 5 ml спринцовка, като:

 

  • 0,5 ml Na citrici 3,8 %;
  • 4,5 ml венозна кръв.
    • за кръвна картина и ДКК се взема 2,5 ml венозна кръв + 1-2 капки комплексон;
    • •       кръвта до 2 часа от вземането й трябва да се отнесе в лабораторията за изследване;
    • •       навреме М.С. трябва да получи резултатите от изследването на кръвта.

технически фиш

за спазване правилата при вземане, съхранение

 

  • пациента не трябва да закусва преди отделянето на храчка за изследване;
  • пациента, трябва да направи тоалет на устната си кухина преди отделянето на храчка за изследване;
  • храчката се отделя след дълбоко поемане на въздух и закашляне; храчка за микробиологично изследване се взема в стерилни съдове в три последователни сутрини;
  • микробиологичното изследване на храчка се провежда преди започването на антибиотична терапия.

ТЕХНИЧЕСКИ ФИШ за изследване на храчки

  • Експекторат се взема сутрин преди хранене след тоалет на устната кухина. Материалът се изпраща в стерилен съд с широк отвор.
  • За микроскопско изследване храчката се изпраща в химически чисти съдове с широк отвор.
    • За цитологично изследване се взема храчка в пет последователни, сутрини

ТЕХНИЧЕСКИ ФИШ за спазване на правила при извършване на пункция

  • М. С. взема информирано съгласие от пациента;
  • трябва да проведе психическа подготовка на пациента;
  • изследва очните дъна на пациента при офталмолог;
  • осигурява спокоен сън на пациента;
  • изследва жизнено важните функции на пациента в деня на пункцията: пулс, дишане, RR, температура, диуреза;
  • следи цвета на кожата и лигавиците му;
  • М. С. трябва да подкани пациента да извърши физиологичните си нужди, ако е в съзнание;
  • да извърши назначената медикаментозна подготовка на пациента от лекаря;
  • подготвя необходимите пособия за пункцията;
  • загражда леглото с параван;
  • да придаде подходящо положение на пациента;
  • асистира на лекаря по време на манипулацията;
  • предава по рапорт пациента за активно наблюдение на жизнено важните му функции за 24 ч

Технически фиш за подготовка итехника на извършване наплеврална пункция и изпращане на плаврален пунктат за изследване

I. АЛГОРИТЪМ ЗА ПОДГОТОВКА НА НЕОБХОДИМИТЕ ПОСОБИЯ, МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА И ПАЦИЕНТА ЗА ПЛЕВРАЛНА ПУНКЦИЯ

Подготовката на медицинската сестра за извършването на плеврална пункция:

Плевралната пункция се извършва от лекар и асистиращата му меди­цинска сестра, който предава необходимото положение на пациента. За извършва­нето на плеврална пункция медицинската сестра подготвя необходими пособия:

табличка с:

  • Ø дезинфекционни средства:

v         Braunol,

v         Spiritus vini - 70° (Yod - benzin 1%o),

v         Spiritus vini - 70°,

v         T - ra Yodi 5%.;

  • Ø левкопласт и ножица;
  • Ø мушама;
  • Ø компрес (лигнин);
  • Ø ножче за рязане на ампули;
  • Ø местен анестетик;
  • Ø новокаин;
  • Ø сърдечни и периферни средства;
  • Ø стъклена мензура при извършване на торакоцинтеза;
  • Ø банка със затоплен физиологичен серум;
  • Ø спринцовки - 2, 5, 10 и 20мл.;
  • Ø стерилни игли;
  • Ø лекарствено вещество, ако ще се прави лечебна пункция;
  • Ø памучни тампони за инжектирането; стерилни етикирани шишета - 3 броя от 20 мл.;
  • Ø химически чисти етикирани шишета – 3 броя от 100 - 150мл.; съпроводителни писма и фишове;

> стерилна табличка с:

  • Ø набор за плеврална пункция:
  • 2-3 стерилни, специални игли за плеврална пункция с гумена тръбичка;
  • стерилни тампони; стерилни марлени квадратчета;
  • стерилни инструменти - 2 - 3 броя (пинцети, Кохер, Пеан);
  • стерилни ръкавици - 3 - 4 чифта.

> бъбрековидно легенче;

> стол с облегалка.

II. Алгоритъм за изпълнение на плеврална пункция

Преподавателят в алгоритмичен ред демонстрира пред студентите техниката на изпълнение на плеврална пункция върху мулаж-симулиран пациент (плевралната пункция се извършва от лекар и медицинска сестра, който само асистира по време на манипулацията):

  1. Взема информирано съгласие от пациента.

2. Проветрява и затопля стаята, в която ще се прави пункцията (ако е необходимо)

3. Подготвя необходимите пособия за извършването на плевралната пункция

4. Адресира шишетата с паспортната част на пациента.

5. Попълва съпроводителните писма и фишовете.

6. Асперира в спринцовки необходимите лекарствени средства, използващи се по време на плевралната пункция.

7. Придава необходимото удобно и стабилно положение на симулирания пациент съответстващо на общото му състояние:

> седнало - пациента възсяда стола с облегалката с гръб към светлината обхваща с длан главата си до срещуположното си ухо;

> легнало - пациента е в полулегнало положение, подпрян с възглавници обърнат с гръб към лекаря и с вдигната, съответно на болната си страна ръка докато обхване с длан ръката си.

8. Предупреждава пациента да не извършва излишни движения, придържан (имобилизиран) от медицинската сестра, застанал пред лицето му За да го наблюдава, открива мястото за манипулацията и придържа пижамата му.

9. Измива и дезинфекцира ръцете си, като за малка операция.

10. Поставя си стерилни ръкавици.

11. Обработва (дезинфекцира) полето за работа двукратно с:

> Braunol, Spiritus vini - 70° (Yod - benzin 1 %o, Spiritus vini - 70°, T - ra Yodi 5% )•

> отново със Spiritus vini - 70°.

12. Пункцията се извършва от лекар, а медицинската сестра само му асистира'

13. Притиска мястото на убождане след изваждане на пункционната игла със спиртно-йоден тампон докато спре кръвотечението.

14. Обработва мястото на убождане с Т - ra Yodi 5%.( и Spiritus vini - 70°.

15. Прави суха стерилна превръзка на мястото на убождане.

16. Поставя взетия пунктат в съответното адресирано шише.

17. Опакова правилно взетия пунктат за изследване.

18.Транспортира правилно взетия материал до съответната лаборатория за изследване веднага.

19. Измерва количеството на евакуирания пунктат при торакоцинтезата.

20. Настанява пациента на легло с леко повдигната горна част на тялото.

21. Активно наблюдава жизнено-важните функции на пациента поне 2-4 часа-температура; пулс; дишане; наличие на задух; наличие на кашлица; отделяне на храчки; кръвно налягане; съзнание; цвят на кожата на лицето и видимите лигавици

22. Отбелязва извършването на плевралната пункция в История на заболяването температурния лист и рапортната тетрадка.

23. Предава пациента по рапорт за активно наблюдение за 24 часа.

24. Получава навреме готовите резултати.

25. Регистрира получените резултати в съответните учетни форми1.

ТЕХНИЧЕСКИ ФИШ за спазване на правила при вземане на гърлен и носен секрет

  • М. С. запланува пациента; предава го по рапорт;
  • взема информирано съгласие от пациента;
  • приготвя необходимите пособия;
  • надписва стерилния тампон;
  • попълва съпроводително писмо;
    • взема гърления секрет сутрин на гладно, преди да е извършен тоалет на устната кухина;
    • взема гърлен секрет с профилактична цел, чрез избърсване на небните дъги и тоизилите със стерилен памучен тампон;
    • взема гърлен секрет с диагностична цел със стерилен памучен тампон, без да се докосва лигавицата на устната кухина и езика, като езика се притиска с шпатула;
    • при наличие на налепи и язви, те се свалят и материала се взема на границата между здрава и подлежаща тъкан;
    • при вирусологично изследване пред устата на пациента се отваря петриева паничка на разстояние 5-8 см. и след предизвикване на кашлица пръските попадат направо върху хранителната среда;
    • носен секрет с профилактична цел се взема с един малък стерилен памучен тампон от двете ноздри;
    • носен секрет с диагностична цел се взема от двете ноздри с различно малки тампони;
    • носен секрет с диагностична цел при сухи ноздри се взема като тампоните се навлажнят с физиологичен серум;
    • носен секрет с диагностична цел при наличие на обилен секрет и крусти в носа се взема след почистване на носа от тях; при вземане на секрета да се внимава да не се наруши стерилността на тампона;
    • при вземане на гърлен и носен секрет на малки деца те, трябва да се имобилизират;
    • секретите за микробиологично изследване, трябва да се вземат преди започването на лечение с антибиотици или химиотерапевтици;
    • взетия материал се транспортира до микробиологична лаборатория за изследване веднага или до 2ИЯ час от вземането му.

Техничеки фиш за изследване на секрети от горните дихателни пътища

 

Изследването на секрети от горни дихателни пътища установява наличието на различни видове бактерии, както и направа на антибиотикограма, според която да се назначи правилно и адекватно антибиотично лечение.

  1. Носен секрет се взема със сух или напоен във физиологичен разтвор тампон, по отделно във всяка ноздра. При обилна секреция ноздрите се почистват предварително.
  2. Синуси. Изследват се пунктати или промивни води от синуси изпратени в спринцовка или сухо стерилно шише.
  3. Секрети от назофарингс се вземат с леко прегънат стерилен тампон, за да се достигне до небцето без да се докосва увулата и устната лигавица.
    1. Секрет от тонзили се взема със стерилен тампон, като се обтриват тонзилите, хиперемирани участъци, гнойни тапички без да се докосва устната кухина.

Изследването на секрети от горни дихателни пътища установява наличието на различни видове бактерии, както и направа на антибиотикограма, според която да се назначи правилно и адекватно антибиотично лечение.

  1. Носен секрет се взема със сух или напоен във физиологичен разтвор тампон, по отделно във всяка ноздра. При обилна секреция ноздрите се почистват предварително.
  2. Синуси. Изследват се пунктати или промивни води от синуси изпратени в спринцовка или сухо стерилно шише.
  3. Секрети от назофарингс се вземат с леко прегънат стерилен тампон, за да се достигне до небцето без да се докосва увулата и устната лигавица.
  4. Секрет от тонзили се взема със стерилен тампон, като се обтриват тонзилите, хиперемирани участъци, гнойни тапички без да се докосва устната кухина.

ТЕХНИЧЕСКИ ФИШ за клинични изследвания - общи изисквания

 

Общи изисквания

  1. Лабораторните изследвания се назначават от лекар (лекуващия лекар началник отделението или консултант).
    1. При вземане на венозна кръв се изисква:

 

  • да не се взема кръв от венокат
  • да се използва игла с широк лумен
  • минимално травмиране на вената
    • кръвта бавно да тече от вената в епруветката или бавно да се аспирир със спринцовката
    • прехвърлянето на кръвта от спринцовката в епруветката да става бавно без игла

 

  1. Когато кръвта е взета с антикуаголант се размесва внимателно.
  2. Точно и прецизно нанасяне на данните на пациента върху фиша: дат; отделение, стая, легло, ИЗ, имена, работна диагноза и точно обозначение н исканите анализи за изследване.
  3. Точно и прецизно нанасяне на данните на пациента върху етикета на съда биологичен материал: отделение, стая, легло, име на пациента.
  4. Взетата кръв се отнася до 1 час в лабораторията.
  5. Вземат се разултатите от изследванията и се прикрепят към ИЗ.
Bookmark and Share