Финансово кредитиране на предприятия

Влияние на правната организация на предприятието върху финансовия мениджмънт. Особености на финансовото управление при ЕТ, СД, КД, ООД и АД. Преобразуване на предприятия – финансови аспекти ЕТ: Предимството е отсъствието на нормативни изисквания за минимален капитал. Друго предимство е, че формираният доход след приспадането на преките данъци изцяло му принадлежи и той сам се разпорежда с него. Опростен начин на създаване и ликвидация. Основни недостатъци на ЕТ са неограничената отговорност, значителните трудности при привличането на капитали, ограничения срок на съществуване, както и не добрата управленска квалификация. СД: Предимството е, че не се изисква минимален капитал при учредяване, но съдружниците могат да преценят дали да формират капитал. Недостатъци: - формира се от лица, които се познават помежду си и имат пълно доверие един на друг; - отговарят неограничено и солидарно; - много често се появяват конфликти между сътрудниците по повод приноса им в дейността; - кратък срок на съществуване. Тази форма на организация е подходяща за  фамилни фирми. КД: То е персонално дружество. Създаването му цели обединяване на личностните качества и финансовите ресурси на повече съдружници за извършване на общ бизнес. Част от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството. Трябва да притежават не по – малко от 1/10 от капитала. Те управляват дружеството. Наред с това има и ограничено отговорни съдружници. ООД: Предимства: - ограничаване на отговорността до размера  на записаните дялове; - подходяща форма на организация на бизнес, изискващ големи капитали; - може да увеличат капиталите, чрез увеличаване на собствения капитал, чрез приемане на нови съдружници, увеличаване размера на дяловете или записване на нови дялове от настоящите съдружници; - в случай на временна потребност от капитали могат да се уговорят допълнителни парични вноски, които се внасят за определен срок и върху, който може да се плати лихва; - лесен достъп до кредити. Недостатъци: - законови изисквания записаният капитал на дружеството да не е по – малък от определената сума; - двойно облагане на доходите и на съдружниците и на компанията; - намаляване на капитала при непредвидени обстоятелства, но той не може да се намали под законово установения капитал. АД: Има най – големи възможности за привличане на капитали: -емисия на акции; -емисия на облигации; -реинвестиране на печалбата. Предимства: -бързо набиране на значителен капитал; -голяма подвижност на собственост – при развит вторичен пазар собственикът може да продаде акциите си или да закупи акции; -максимална рентабилност; -ограничена отговорност на собствениците – отговорността им се ограничава до размера на номиналната стойност на записаните акции; -задължително формиране на законови резерви; -продължителност на функциониране; -професионален мениджмънт; -мотивация на сътрудниците Недостатъци: -изискване за минимален капитал при учредяване; -високи такси и разходи при създаването на този тип фирми; -облагане с преки данъци, както на печалбата така и на дивидентите на собствениците. Преобразуване на фирмите В широк смисъл – процес, при който предприятието прекратява съществуването си без да се ликвидира и преминава към друго юридическо лице с активите и пасивите си. Цели се избягване на ликвидацията на компанията, контрол върху конкурентните фирми и т.н. Има определени изисквания: решение на Общото събрание, различни документи, определен срок на съществуване на фирмата и др. В тесен смисъл става въпрос за: Преобразуване, Вливане, Сливане, Отделяне, Разделяне. Преобразуването в тесен смисъл на думата е преминаване на едно търговско дружество в друго; съществува приемственост между новото и старото търговско дружество; търси се оптимална форма. Най – често събирателно дружество се преобразува в ООД; ООД в АД. Вливане – едно търговско дружество се влива с активите и пасивите в друго търговско дружество; това, което се влива престава да съществува като самостоятелен субект:   А + В = А1 Мотиви за вливане: - първата компания е с лошо финансово състояние; - малките компании нямат големи средства. За да са защитени кредиторите имуществото на двете фирми се управляват поотделно. Сливане – съдружниците (акционерите) на двете търговски дружества се обединяват в един правен субект. Появява се съвършено нов субект: А + В + С = Д Отделяне – търговското дружество обособява една или повече части в имуществено отношение като им придава правна самостоятелност. Новите търговски дружества отговарят солидарно за задълженията на първоначалното търговско дружество:           А = А1 + В  Това става с разделен протокол. Трябва да се спазват изискванията на закона за конкуренцията. Разделяне – от едно дружество, което преустановява дейността си се обособяват нови.

 

3.Финансовата система включва пазарите, посредниците и фирмите, предоставящи финансови услуги, а също и други институции, чрез които домакинствата и частните компании реализират финансови решения. Участници (елементи) на финансовата система: Субекти, които имат временно свободни парични средства (спестители) Домакинства, Частни компании, Държавата, Чуждестранни инвеститори. Субекти, които имат недостиг на финансови средства: Домакинства, Частни компании, Държавата, представителни организации, Чуждестранни заематели Финансови посредници – фирми, чието основно предназначение е да извършват финансови услуги, да предлагат финансови продукти. Те свързват спестителите със заемателите и поради високия си професионализъм съдействат за осигуряване на висока ефективност (ликвидност) на средствата на спестителите и оптимална цена на ресурсите Биват: -Депозитни посредници – банки, застрахователни дружества, инвестиционни дружества. Има много и различни финансови услуги. Финансови инструменти – те биват: Дългови – облигации, депозитни сертификати, търговски ценни книжа; Дялови – акции; Хибридни инструменти – конвертируеми облигации, привилегировани акции; Производни (деривативни) инструменти. Парични потоци на финансовия пазар са: (1) Спестители => Финансови посредници => Заематели – косвено предоставяне (Европейски страни). Имаме по-нисък риск – поема се от посредниците. Има ефекти от икономия на мащабите, диверсификация. (2) Инвеститори => Емитенти – пряк начин. Елиминират се разходите, които се дават на финансовите посредници. Емитентите издават ценни книжа (американска и англо-саксонска практика) (3) Финансовите посредници предоставят средства (4) Финансовите посредници си осигуряват средства от финансовия пазар Функции на финансовия пазар -  (прилага се функционалният подход) 1. Главна функция – ефективно разпределение на финансовите ресурси. А) осигуряване на преместване във времето на свободните ресурси; Б) преместване от един отрасъл в друг; В) преместване зад граница. 2. Управление на риска 3. Функция, свързана с разчетно-платежната система – възможности за изпълняване на клирингови операции; стимулира се обмена на стоки; услуги, активи. 4. Обединяване на ресурсите и разпределяне частите в бизнес чрез дялов капитал. 5. Информационна функция – предоставя се ценова информация, която помага да се съгласуват независимите решения в различните сектори на икономиката. 6. Решение на психологическите проблеми, възникващи когато едната страна на финансовата операция притежава информация, която другата страна не притежава: -Морален риск; -Неблагоприятен избор; -Отношение комитент-комисионер. Видове финансови пазари: 1. Според времето, за което се ползват финансовите средства: а) Паричен; б) Капиталов. Паричният пазар е тази част от финансовия пазар, на който се предоставят депозити, краткосрочни заеми със срок до една година, краткосрочни ДЦК, депозитни сертификати, търговски и банкови менителници и контракти с обратно изкупуване (т.нар. репо-сделки). Средствата, които се осигуряват на този пазар се използват за текущо финансиране. Той създава механизми и възможности за влагане на временно свободни парични средства във високоликвидни, доходни инструменти. Капиталовият пазар е част от финансовия пазар, на който се търгуват кредитните инструменти. Той е със срок  над 1 година – ДЦК над 1 год., общински ЦК със срок над 1 год., безсрочни финансови инструменти (акции, хибридни инструменти, деривати). Той обхваща и движението на капитала под формата на дългосрочни банкови кредити. Тази част от финансовия пазар обслужва финансирането на дългосрочните инвестиции на домакинствата, правителството и фирмите.

4. Основна цел на регулирането е да се защитят интересите и правата на служителите, да се осигури стабилност на финансовата сфера и на паричното обръщение. Това изисква: Регулиране на паричното обръщение; Осъществяване на контрол върху дейността на финансовите посредници; Контрол върху емисията и пласмента на ЦК; Прозрачност за състоянието на емитентите и финансовите посредници; Регулативни органи у нас са: ЦБ - БНБ; Държавната комисия по ценни книжа; Министерството на финансите; Комисия по финансов надзор към Министерството на финансите. ЦБ заема особено място в управлението на икономиката. От една страна тя е орган за държавно управление, а от друга – търговско предприятие, но получаването на печалба не е нейна цел. Крайната цел е да се поддържа стабилността на националната парична единица. Печалбата след увеличаване на ресурсите и резервите се привеждат в държавния бюджет. БНБ не реализира големи печалби поради високи разходи по изграждане на печатница. Въпреки че не стъпва в преки взаимоотношения със стопански субекти, тя оказва силно влияние върху икономиката. Това се обуславя от функциите, които тя изпълнява: 1. Емисионна – монополно осъществява емисията на пари, организира тяхното обръщение, организира и контролира разплащанията в страната. 2. Регулира паричното предлагане – целта на регулирането е да се приведе количеството на парите в обръщение равнището на производство и предлагане и като следствие да се осигурят стабилни цени и парична единица. Постигането на тази цел се осъществява с прилагането на определена парично-кредитна политика (когато е насочена към намаляване на паричната маса тя е рестрективна, а когато се цели увеличаване на паричната маса в обръщение е експанзионистична). Осъществяването на съответната политика става с помощта на използването на различни механизми (инструменти) на парично кредитната политика, но тъй като България е в условията на валутен борд БНБ не може да използва тези инструменти: -сконтов процент – смята се за “скалпела” на парично-кредитната политика. Това е процент по който ЦБ ресконтира полици от портфейла на Търговските банки, когато са им необходими ликвидни средства. При висок процент е налице рестрективна политика; -минимални задължителни резерви – действащ у нас инструмент. Това е сума, процент от привлечените от ТБ средства, която сума те трябва да поддържат по сметка в ЦБ. Не е гъвкав инструмент. Повишаването на минималните резерви води до рестрикция; -операции на открития пазар – у нас пазарът е закрит. У нас БНБ само пласира ЦК. Тази операция обхваща активна покупко-продажба на ЦК на ЦБ. Когато ЦБ купува ЦК, паричната маса се увеличава (експанзионистична политика) и обратно; -кредитни тавани (плафон) – от скоро и рядко се прилагат у нас. На всяка ТБ се определя индивидуален кредитен лимит за определен период. 3.Надзорна функция на ЦБ – осъществява надзор над дейността на търговските банки, за да се поддържа стабилността на банковата система 4. Агент на държавни дългове – от името на правителството управлява държавния дълг, обслужва и пласира ценни книжа – наредба 5. 5. Депозитар на държавата – съхранява и регулира златните и валутни резерви на държавата 6. Други функции Валутен борд (ВБ) Монетарна институция, която е алтернатива на ЦБ. Неговите функции са ограничени главно до елиминиране на банкноти и монети. Стабилност на паричната единица се осигурява от нейното покритие (гарантиране) с чуждестранна резервна валута. Тази валута трябва да е устойчива. Паричният съвет поддържа резерви, които са над 100% от паричната маса в обръщение. Като резерв се използват банкноти, монети, авоари по банкови сметки, платими в чуждестранна резервна валута. Паричната единица се обменя свободно в резервната валута при фиксиран обменим курс. БНБ Самостоятелна институция и за дейността си се отчита пред Народното събрание. Дейността и се регламентира със ЗБНБ от 1997 г. С него се наложиха принципите на Паричния съвет. Органи на управление – Управителен съвет, управител, подуправители. Ръководители на управления. Три управления: управление– изпълнява функциите на паричен съвет (основна функция – емисионна, регулиране на паричното обръщение и поддържане на покупателната сила на лева). Прилага минимални задължителни резерви и е длъжна по всяко време да покрие задълженията си с качествени валутни активи. -Управление “Банково”. Чрез система от икономически регулатори да осигури доверие в ликвидността и сигурността на банковата система. -Управление “Банков надзор” – осъществява надзор върху дейността на търговските банки, за което прилага предвидените в закона мерки за въздействие и санкции. То докладва на Управителния съвет за всяка банка, която потенциално може да създаде проблеми с ликвидността. Държавната комисия по ЦК – независим орган на МС. Регулира и осъществява контрол върху лицата, дейностите и сделките, свързвани с публичното предлагане на ЦК. Осъществява контрол на регулирания пазар на ЦК: ФБ и организиран извънборсов пазар, върху инвестициите, свързани с покупко-продажбите, инвестициите с ЦК, контрол върху Централния депозитар, инвестиционните посредници, брокерите.Контролът е свързан с това, че извършваната дейност подлежи на разрешителен режим; тя издава разрешението и налага санкциите, разработва подзаконови нормативни актове и издава периодични бюлетини и други издания, свързани с пазара на ЦК. Има изисквания за пазенето на служебна тайна. Води регистри за регулираните пазари на ЦК, инвестиционните посредници, публични дружества, инвестиционни дружества и т.н.Министерството на финансите – влияе на финансовия пазар чрез провеждане на фискална политика и чрез емисията на ДЦК.

5.ТБ се определя като специализирано предприятие, чиито предмет на дейност включва акумулиране свободните парични средства от клиенти, други банки и предоставянето на средства на лица, банки, фирми които имат нужда. Те осъществяват и посредничество при разплащане между контрагентите. Предтеча на банковото дело е Древен Вавилон, Древен Рим. Първата съвременна банка е създадена в Генуа през 1407 год. Според нашето законодателство банката е АД, която извършва публично привличане на влогове; използва привлечени средства за предоставяне на кредити и инвестиции за своя сметка и на собствен риск. Извършва сконтови сделки, гаранционни сделки, приемане на ценности на депозит, посредничество при безналични разплащания, банкови карти, предоставяне на банкови касети (т.е. трезора); факторинг; лизинг, сделки с ЦК, консултации. Основни функции на ТБ: -Създаване на пари чрез депозитна мултипликация – единствено чрез емисионната банка се създават пари; -Обслужване на платежния оборот; -Акумулиране на спестяванията; -Предоставяне на кредити; -Финансови инвестиции в ЦК; -Финансиране на външната търговия; -Доверителни операции – управление на активите на фирми, граждани; -Съхраняване на ценности; -Посредничество при емисия на ЦК и пласиране на финансовия пазар. Банкови операции А) пасивни – осигуряват ресурсите на ТБ: -Собствени средства на банката –минимален изискуем капитал (10 млн. лв.). Изискванията на МВФ бяха да се достигне до 2005 г. 22 млн. Евро –Печалба -Резерви – формирането на резерви е една от основните задачи. Законовите резерви се регламентирани с нормативните документи. Те биват: 1. Общи (1/5 от печалбата до достигане на 1, 25 от активите в баланса и задбалансовите ангажименти); 2. Допълнителни – за сметка на чистата печалба; 3. Провизии – регламентираното им е въз основа на Наредба № 9 на БНБ. Те са за покриване на риска от загуби Те са за покриване на риска от загуби. Риск съществува при всякакви кредити и други вземания, които има опасност да намалят отчетната си стойност. Въз основа на потенциалния си риск вземанията на банката се класифицира като се има предвид: -Рискове в зависимост от срокът на забавата -Оценка на финансовото състояние на ........; -Потенциал и възможности за плащане на .....; Вземанията са: - Редовни – по тях няма проблеми, може да има 30 дни забава от главницата на тези провизии. 3 % от главницата са тези провизии; - Вземания под наблюдение – забава в плащанията до 60 дни или пък длъжника използва заема за други цели. От 15% до 25% от главницата са провизиите. - Нередовни – нестабилно финансово състояние, бива в диапазона 61 – 90 дни. От 30% до 50% от главницата се провизират. - Съмнителни – забава от 91 до 180 дни, 50% до 70%; - Загуба – много тежко финансово състояние, 100% се провизират.Тези провизии не са за сметка на печалбата. С тях се коригира отчетната стойност на активите. ЦБ регулира размера на СК и съотношението му с активите и пасивите. С цел да осигури ликвидност на банковата система – Наредба 8 на БНБ.  Мобилизирани чужди средства (над 90%) – влогове (срочни, безсрочни, целеви); депозити; ФС на (фирми, граждани); кредити от междубанков паричен пазар; рефинансиране от ЦБ, емисия на депозитни сертификати; облигации.  За тези средства плащаме лихва. Б) Активни банкови операции – влагането на привлечените средства, и собствените с цел реализиране на доход. Банките спазват определените нормативни изисквания: -Поддържане на минимални задължителни резерви (депозират се в централната банка); -регламентира се размера на предоставените кредити – сумата на кредитите на едно лице не може да надвишава 25% от собствения капитал на банката; -Сумата на големите кредити не може да надвишава 8 пъти СК; -Дялови участия в небанкови предприятия (ограничава се размера на тези участия и не може да се владее над 10% от капитала на предприятието); -Ограничават се вложенията в недвижими имоти и в ДМА – до 50% от СК; -Ограничава се разликата между актива и пасива в чуждестранна валута чл.26 на закона на банките

6. В основата на финансовите сделки, при които е налице разделяне в  момента на плащане и момента на получаване на финансовия ресурс, стои изискването за реализация на доход на спестителите. Като  този доход е възнаграждение за раздялата с ликвидността. Доходът, който се осигурява срещу осигурените финансови ресурси: -Отлагане на настоящото потребление за бъдещо възнаграждение с по – голям по обем възнаграждение в бъдещ период; -Доходът да е равностоен на дохода от други инвестиционна алтернатива със същия срок и степен на риск; -Лихвата ако е кредитна сделката да отразява и поетия риск от непогасяване на кредита; -Доходът да компенсира загубата на реална покупателна сила в резултат на инфлацията. Фактори, влияещи върху равнището на доходност на инвестициите на финансовия пазар: -Ефективността за средствата за производство (мини, машини, заводи – продуктивният капитал) – измерва се с рентабилност, възвращаемост. Именно възвръщаемостта на продуктивния капитал е източник на дивидента, лихвата които се плащат на кредиторите. Доходността на този производствен капитал зависи от състоянието на икономиката, от достъпността на други фактори за производство, равнище на потребление. Колкото е по- висока доходността на производителния капитал, толкова е по – висока и доходността на инвестициите на финансовия пазар. -Степента на неопределеност относно степента на използваните средства за производство. Колкото е по – висока неопределеността относно степента на използваните средства за производство, толкова е по - висока и премията за риска от вложенията в акции. -Предпочитанията на хората – колкото хората предпочитат да употребяват стоки и услуги днес, а не отлагат тази възможност в бъдеще, толкова по – високи са лихвените проценти в икономиката. -Неприемането на риск – броят на хората, които са склонни да се откажат от по- висока доходност с цел да намалее риска на инвестициите. Без рисковите активи (ДЦК) носят по – нисък доход. Ако преобладават лицата несклонни към риск, които влагат в безрискови активи, толкова по – голяма става премията, която трябва да плати риска. Формите на дохода от инвестирането на финансовия пазар са две:  -Лихвата е основната икономическа категория, която е неразривно свързана с кредита. Тя представлява определена парична сума, която длъжникът заплаща на своя кредитор за ползваните в заем средства. Тя е цената на капитала. Лихвата се определя като норма, изчислява се като процент. Тя влияе много силно върху икономиката. Тя влияе на инвестициите – повишаването на лихвения процент оскъпява кредита, което води до намаляване на ползваните заеми, т.е. ограничава се инвестиционната активност. Лихвата има долна и горна граница. Горната граница се определя от нормата на печалбата, рентабилността на съответната стопанска дейност, за която ще иска кредит. Долната граница на лихвата – зависи от необходимите средства за издръжка и възпроизводство на кредитора. Лихвата влияе на спестяванията – високият лихвен процент насърчава образуването на спестявания. Ниският лихвен процент по спестяванията стимулира потреблението. -Лихвата влияе на валутния курс, респективно на вноса и на износа – високите лихвени равнища в дадената национална икономика водят до приток на капитали отвън с цел депозирането им при изгодни условия като следствие подобрява се платежният баланс, покачва се валутният курс, следователно се затруднява износа. Понижаването на лихвения процент води до отлив на капитали от страната в чужбина, влошава платежния баланс, обезценява се внесената валута, стимулира се износа. Основни функции на лихвата: -Осигуряване на натрупване на определено количество спестявания, които се превръщат в инвестиции и осиг. икономически растеж; -Балансиране между търсене и предлагане на пари в икономиката; -Тя е инструмент на държавната политика, чрез който се регулират спестявания, иновации в съответствие с макроикономическите цели. Източник на лихвата, която длъжника заплаща на кредитора с неговия собствен доход под формата на печалба, рента, наем, работна заплата. Видове лихва: -Заемна лихва – лихвата, която се получава за предоставените в заем средства; -Депозитна лихва – лихвата на привлечените средства (депозити); -Сконтова лихва – отбив от номиналната стойност на полици; -Основен лихвен процент -Пазарен лихвен процент – процентът, който се определя на договорна основа между страните на кредитната сделка; -Прост лихвен процент – цената на парите е изразена за даден период от време и не се отчита влиянието на междинни лихвени плащания; -Ефективен (сложен) лихвен процент – процент, в който в цената на парите е отразено капитализирането на междинни лихвени плащания; -Номинален лихвен процент – отразява условията на конкретния договор; -Реален лихвен процент – цената на парите, отразява както номиналния, така и влиянието на инфлацията. Декурсивна лихва – лихвата, която се начислява и изплаща в края на всеки период. Това е обичайната лихва.; Антиципативна лихва – тя се прилага много рядко и се начислява и удържа от заемната сума още в началото. Кредитополучателят получава капитал, който предварително е намален с размера на лихвата. Фактори, влияещи върху заемната лихва: -Пазарната конюнктура, търсене и предлагане на пари; -Конкретната характеристика на кредитната сделка, която включва няколко елемента: -валутата, платежна единица на кредита; -размера на кредита – при малки кредити лихвения процент е по- висок; -срока на кредита – краткосрочните кредити са  с по – ниска цена; -риска от неплащане на заемателя; - конкуренцията между банките; - предназначението на кредита. Доходността,  възвращаемостта на акциите се определя основно на 2 елемента: Платения паричен дивидент; Разликата в цените, ако е отчетена правилно благоприятна -  тенденция е печалба, ако не е отчетена правилно – загуба. Класификация на акциите, в зависимост от дивидентите и измененията в цените на вторичния пазар: -Сини чипове – акциите на най- стабилните надеждните компании, при които няма опасност от рязко понижаване на курса, и които изплащат редовно дивиденти. Относително приемлив риск има. -Доходоносни акции – акции на компании, които редовно изплащат дивиденти и размера им е над средните равнища на дивидентите (електро, газоснабдяване и др.). -Акции на растежа – акции на стабилните компании, които не плащат парични дивиденти, реинвестират печалбата на фирмата и очакват рязко повишаване курса на техните ЦК. Това е по- рискова инвестиция -Спекулативни – акции на малките компании, които очакват да внедрят съвършено нова технология, в резултат на които  цените им рязко се повишават и при експлоатация на нови инвестиции ще плащат значителни дивиденти Пени акции – акции на компании с влошено финансово състояние и очакванията на инвеститора са, че финансовото състояние ще се стабилизира и цената им ще се повиши.

7.Капиталът е паричен израз на вложените в предприятието активи. Всяка фирма може да бъде разгледана като съвкупност от капитали. Те са от различни източници – собственици, кредитори и др. Към определен момент капиталът  на фирмата е фиксирана величина, но той постоянно се променя. Промяната на капитала трябва да става в съответствие с фирмените цели; плана, който е приет. Управлението на капитала минава през няколко фази: 1. Осигуряването на капитал – СК, заемни капитали; амортизации; неразпределена печалба: (Финансиране, но то е много по-широко понятие) Финансирането включва няколко дейности; -Набавяне на капитала и др. -Преструктуриране на капитала: - Трансформиране на чужд капитал в собствен - Собствен капитал да се трансформира в чужд - Преструктуриране в рамките на собствения капитал - Преструктуриране на чуждия капитал - Поддържане на оптимална структура между чужд и СК; -Освобождаване на капитала – свързано е с продажбата на част от имуществото на фирмата (дефинансиране) - Влошаване на състоянието - Намаление на капитала – при загуба, при погасяване на кредити, заеми със СК. Наред с термина финансиране има и самофинансиране. То има различни трактовки. Самофинансирането – със собствени средства. По- широко понятие - фирмата да реализира такива приходи, които да са достатъчни за покриване на извършените разходи и за получаване на печалба, които осигурява разширеното възпроизводство (за сметка на печалбата се правят иновации, собствени програми и т.н.) Фактори влияещи на финансирането: -Големината на фирмата; -Вид на отрасъла; - Бизнес програмата й; - Времето за кръгооборота на капитала; - Равнището на цените на производствените ресурси 2. Инвестиране – в ДА, в КА и др. 3. Функциониране на капитала в процеса на производството – тук задачата е да се оптимизират средствата, вложени в КА (МЗ, парични средства, дебитори, краткосрочни инвестиции) 4. Реализация на продукцията 5. Пари Времето, в което капитала преминава през всички фази се нарича кръгооборот на капитала (измерва се в месеци, дни). Фактори, които влияят на времето на кръгооборота: - Технологичен цикъл  Постепенното възобновление на кръгооборота се определя като оборот на капитала. Измерва се в брой обороти за една година. -Принципи на управление на капитала адекватност; оптималност – оптимално съотношение между собствените и привлечените източници; икономичност – изискване за минимизиране на разходите за осигуряване на капитал; ефективност – осигурява ресурсите да се ползват за ефективни проекти и цели

8. 1. В зависимост от характера на задълженията, които поражда: - СК – обща стойност на собствените средства на компанията – (резерви, финансови резултати). Този капитал не трябва да се връща обратно. Не сме задължени да плащаме на собствениците парични дивиденти. Не нараства финансовия риск, свързан с обслужването на дълга. Фирмите са подложени на много рискове. Липсват забранителни и ограничителни съглашения, които са характерни за банковите заеми. Недостатъците са: доходите на собствениците се получават от чиста печалба и с тях не можем да влияем върху размера на облагаемата печалба, както е при лихвата Увеличението на СК води до опасност от загуба на капитала на управлението, получава се раздвояване на капитала, което води до намаление рентабилността на СК (отнася се за АД).; -Заемен капитал – обхваща привлечените парични средства или други имуществени ценности (стоков кредит, лизинг); Недостатъци: - Подлежат на връщане в определен срок; - Задължително им се плаща лихва; - Увеличава се финансовия риск - По - малка бъдеща финансова гъвкавост, свързана със своевременно осигуряване на необходимите капитали; - Наличие на забранителни и ограничителни съглашения, които ни “сковават” - Влошаване на кредитния рейтинг. Предимства: - Лихвата се приспада от облагаемата печалба; - Няма опасност от загуби на контрола в управлението; - По – висока рентабилност на СК; - Няма раздвояване на капитала 2. В зависимост от срока, за който са осигурени: - Дългосрочни – обхващат СК и дългосрочните пасиви; използват се главно за финансиране на дълготрайните активи; - Краткосрочни – използват се главно за финансиране на потребителите от КА (печалба, текущи постъпления) 3. В зависимост от това дали средствата са създадени в резултат на успешна дейност на фирмата или са привлечени отвън (от финансовия пазар) - Вътрешни източници (амортизационни отчисления, неразпределена печалба, резерви, фондове) формират се с решение на компетентните органи за управление; - Външни източници – увеличението на СК; заемните капитали, преразпределения (обезщетения, лихви, дивиденти) нетрадиционни. Към нетрадиционните се включват: лизинг, конвертируеми облигации, факторинг.

9. Основният капитал – паричен израз на средствата, предоставени на собствениците за осигуряване на предмета на дейност на фирмата. Факторите, които влияят за основен капитал са: - Инвестиционни решения; - Изискването за минимален капитал Основният капитал не подлежи на връщане и не се плаща дивидент. Вноските на собствениците могат да бъдат парични и апортни (движими и недвижими имоти, права). При апортните вноски в договора се съдържа името на вносителя, описание на непарична вноска, парична оценка, извършена от 3 вещи лица, назначени от съда. Собствениците могат да правят и допълнителни вноски, но те не се отнасят като увеличение на основния капитал, могат да се плащат лихви. С увеличение на основния капитал най – често се цели набиране на средствата за инвестиционни проекти, извършвани от фирмата. По – рядко се цели оптимизиране на структурата на капитала. Начини за увеличаване на основния капитал: Увеличаване размера на дяловете на съдружниците (СД, кооперации); Приемане на нови съдружници (СД, ООД); Емисия на нови акции; Увеличаване на номиналната стойност на издадените акции – това понастоящем в България не се допуска; Превръщане на конвертируеми облигации в акции; За сметка на печалбата или резервите (без преоценъчния резерв) Увеличаването на капитала в АД става само след като определения в устава размер е напълно внесен. Действащото законодателство у нас защитава старите акционери като им предоставя възможност да придобият от новата емисия акции дял, който съответства на дела им преди увеличението. При увеличаването на основния капитал с акции е необходимо да се подготви прогноза за резултатите от увеличението. Проучванията са свързани със следните опасности: Загуба контрола върху управлението в резултат на промяна на дела  капитала на отделните съдружници; Емисията на нови акции води до разводняване на капитала (това води до намаляване печалбата на една акция );Когато капиталът на АД се увеличава за сметка на печалбата или резервите, между старите акционери се разпределят безплатни акции, съразмерно на участието им в капитала до увеличението.Увеличението на основния капитал подлежи обезателно на регистриране в съда и обнародване.

10. Капиталова структура – смята се неразумно осигуряването на капиталите на фирмата да се осъществява само за сметка на един източник. Обикновено се ползват повече източници или финансирането се девирсифицира. Това осигурява по-голяма мобилност на фирмата, възможност да посреща текущите си плащания и своевременно да извършва технологично обновление и модернизиране. Възможностите за ползване на различни източници на финансиране на фирмата се влияе от: - финансово-икономическата й стабилност; - правноорганизационните основи; - очертаващите се перспективи пред фирмата; - становището на кредиторите и кредитния рейтинг; - качеството на мениджмънта; - от видовете и величината на активите  на предприятието, които могат да бъдат използвани като гаранция при пол0зване на банков заем. Различните източници и нееднаквата цена и условия, при които се получава и ползва капиталът, са свързани с неговата структура и риска, който тя обуславя. Структурата на капитала изразява относителни тегла на източниците на финансиране, отразени в пасива на баланса на фирмата. Структурата на капитала може да се разглежда по-детайлно, в резултат на което се формират две категории – финансова и капиталова структура Капиталовата структура изразява съотношението на източниците на дългосрочно финансиране на фирмата – собствен капитал и дългосрочни заеми. При управлението на структурата на капитала трябва да се има в предвид, че заемният капитал, трябва да се поддържа в определено съотношение със собствения капитал, а емисията и делът на привилегированите акции следва да бъдат по-малки в сравнение с тези на обикновените акции. Съотношението между собствения капитал и дългосрочните заеми е известно като гиринг или ливъридж.

11. Чрез акциите да се акумулират средства от финансовия пазар от физическите и юридическите лица. С  емисията на акции се преследват следните цели: -Учредяване на ново АД; -Набиране на капитал за дейността на фирмата; -Използване на новата емисия с цел установяване на контрол върху дружеството; -Издаване на акции поради изплащане на дивиденти под формата на безплатни акции Акцията е документ за собственост, който материализира, че притежаваме дял от предприятието. Според правата свързани с акции те се делят на: -Имуществени права ( печалба, ликвидационен дял; право на купуване на акции от следващата емисия на преференциална цена, която е по – ниска); - Управителни права (участие в ОС; право на избор на органите; да бъде избиран); -Контролни права (свързани са с възможност да се обжалват решения). Процедури: -Определяне на потребностите от капитал за дейността на предприятието – изхожда се от конюнктурата на пазара; инвестиционни цели; инвестиционна политика; -Анализ на възможностите за ефективно пласиране на емисията на финансовия пазар; -Анализ на конюнктурата на финансовия пазар (търсене, предлагане, динамика на равнището на цените, перспективите пред отрасъла, цените на акции на сродни компании; -Определяне размера на емисията: номиналната, емисионната стойност на акциите и вида на предлаганите акции; -Номиналната стойност на акцията е тази, която се отбелязва на лицевата и страна и участва във формирането на основния капитал (капитал = брой акции х номиналната им стойност). По-ниските номинали правят акциите по – ликвидни, по – лесно търгуеми на финансовия пазар. Нашето законодателство не допуска емитирането на акции без номинал. Емисионна цена – по която акциите се предлагат на първичния пазар. емисионната стойност  ³ номиналната стойност емисионната цена  ³ счетоводната стойност. Разликата се отнася по резерви от емисия, за да се покрият разходите по емисията, свързани с реклама и др. Принципи за определяне на емисионната стойност; - Тръжен принцип (обявяват се количествата акции и инвеститорите обявяват цени, които са склонни да заплатят. Възможно е или всеки да заплати цената, която е обявил или да се определи цена около средната); -Фиксирана емисионна цена (определя се от конюнктурата на финансовия пазар, финансовото състояние на компанията, цена на акциите на сродни компании); -Счетоводна цена – отношение на стойността на собствения капитал към броя на издадените акции (собствен капитал/брой акции); -Пазарна цена – по която акцията се търгува на вторичния пазар (отчита се очакването за бъдещи печалби) Видове акции: -В зависимост от правата, които акциите материализират: обикновени – дават управителни права, те са рискова инвестиция; привилегировани – привилегията е свързана с допълнителни имуществени права (първо на тях се плащат дивиденти, те се удовлетворяват преди обикновените акционери) Тези допълнителни имуществени права са за сметка на отнемане на управителни права. Ако привилегированите акции имат управителни права, то това трябва да се спомене допълнително. В западната практика привилегированите акции са свързани със сигурен дивидент, който е фиксиран. В нашата практика, ако не се изплати дивидента, той се натрупва (кумулативен дивидент) и акционерите имат право на глас, докато се изплати този дивидент. Конвертируемите привилегировани акции могат да бъдат превърнати в обикновени акции. В зависимост от правата на А: -Поименни – води се книгата на акционерите с имената им, вида на акциите, номиналната им стойност, брой и номерата на акциите на един акционер; -На приносител – правата се ползват от този, който представи ЦК. Покупко-продажбата става лесно. Поименните акции могат да бъдат прехвърлени с пълно джиро (индосамент), т.е. необходимо е да се отрази прехвърлянето на собствеността, както на акцията така и в книгата на акционерите. Разновидност на поименните са безналичните акции. За тях сделките се водят в Централния депозитар и на притежателите им се издават поименни удостоверения. Сделките с тези акции са в сила след отразяване в Централния депозитар и се извършват само на фондова борса или на организиран извънборсов пазар. Алтернатива на безналичните са наличните акции, които се отпечатват на специална хартия. Разходите по отпечатване са големи. Друга разновидност на поименните акции са винкулираните акции – вписването в книгата на акционерите се извършва само, ако са спазени определени условия и е възможно вписването да се откаже, ако не отговарят на тези условия. Условията са свързани със забрана за продажба.

12. 1. Според начина на пласиране: Пряка; Косвена. Пряка емисия – фирмата сама пласира свои ЦК. Спестяват се всички разходи, свързани с посреднически такси, но се поема по – голям риск, няма гаранция, че емисията ще се изкупи. Обикновено се прилага от по – стабилни фирми. Косвена емисия – ползват се услугите на специални лицензирани посредници. Те оказват консултантска помощ и осъществяват продажбата на първичния финансов пазар. Предимството е, че посредникът е професионалист с добър имидж. При избор на посредник се съобразяваме с разходите за това; имиджа му. Има три възможности за участие на посредника в емисията: Не гарантирано поемателство (посредничество) – посредникът пласира ЦК срещу уговорената комисионна такса. Гарантирано поемателство – то осигурява  възможност най – бързо да се набере необходимия капитал. Той изкупува емисията с отстъпка от емитента и я пласира за своя сметка и риск пред инвеститорите. Така фирмата веднага получава средствата. Твърд ангажимент – пласира срещу комисионна такса, но поема риска като купува непродадената част от емисията. 2. В зависимост от лицата, на които се предлагат ЦК: А) обикновена подписка – капиталът се набира на самото събрание. Ако броят на лицата е по – голям от 49 се налага да се пазят изискванията за публично предлагане. Б) публично предлагане – акциите се предлагат на широк кръг инвеститори, които проявяват интерес. В) привилегирована подписка – акциите се предлагат на определени лица по преференциална цена. По – този начин се цели да се квалифицира състава. Обикновено при последваща емисия, за да не се промени състава на акционерите, на старите акционери се предлага да закупят акции от новата емисия на по - ниска цена. Ако подписката е публична се налага изготвянето на проспект, който след това подлежи на: - Потвърждаване на проспекта от Държавната комисия на ЦК; - Публикуване на съобщения за емисията; - Провеждане на подписката; - Регистриране на ЦК в Централния депозитар и организиран пазар на ЦК. Информация, която съдържа проспекта: - Информация, която да разкрие данни за емитента (мениджмънт, риск, финансово състояние); - Данни за предлаганите ЦК (вид, права); - Възможните решения, ако подписката не се изпълни или превиши. Проспектът цели да създаде вярна представа за риска. Той трябва да бъде подписан от емитента и се носи отговорност за нанесени вреди от неверни данни. Определяне на разходите свързани с емисията – събират се всички разходи, представят се като процент в десетично число

13. Вътрешни източници на финансиране – Финансирането за сметка на вътрешни източници има значителни предимства пред външното финансиране. Развитието на една фирма за сметка на вътрешни източници е в истинския смисъл растеж на тази фирма, тъй като е резултат от реализирането и натрупването на дохода от нейната дейност. Амортизацията е многоаспектна икономическа и финансова категория. Една от най-важните трактовки е свързана с възпроизводството на ДА на фирмата. Амортизацията се начислява на ДА, които се използват за повече от един отчетен период. Чрез амортизацията се отразява намаляването на стойността на ДА в процеса на експлоатирането му. Обезценяването на актива се влияе както от срока, условията и интензивността на ползването му, така и от въздействието на техническия прогрес, водещ до морално остаряване на активите. Начислените амортизационни суми са разход, но за разлика от другите разходи, при тях не настъпват изходящи парични потоци, амортизациите се натрупват в амортизационен фонд, който се използва за възстановяване на изхабените и ликвидирани ДА. Един от най-предпочитаните собствени източници на финансиране е печалбата Тя се формира в резултат на успешната дейност на фирмата, когато приходите й превишават извършените текущи, иновационни и социални разходи. В баланса на фирмата тя присъства сред източниците на финансиране в пасива както в явен вид, така и в завоалиран вид. Чистата печалба подлежи на разпределение, като се влияе от формата на собственост, правната организация на фирмата, дивидентната й политика. За финансирането има значение не разпределената печалба – частта от чистата печалба, която след формирането на резервите и изплащането на дивидентите на собствениците се реинвестира във фирмата. Формирането на фин резерви е важен принцип на фин управление на фирмата. Създаването на резервен капитал е един от методите за управлението на риска в условия на несигурност и неопределеност. Източници на резервния капитал са задължителни и доброволни отчисления от печалбата, допълнителни вноски на собствениците и други, регламентирани в учредителните документи. Финансовите резерви дават възможност на предприятието по-леко да посреща допълнителни потребности от парични средства в резултат на непредвидени обстоятелства. Те са източник за покриване на загуби.

 

14. Облигационен кредит-най-често използвана форма за набиране на капитали за инвестиционни проекти, които се използват от фирмите, регистрирани като АД. Нормативните изисквания за ползване на облигационен кредит са сведени до АД да имат заверени годишни финансови отчети за 2 г. Изключение се допуска, ако заемът е гарантиран от държавата или от банка. Това е разпространена форма на кредитиране в страните с развит капиталов пазар. Използва се от държавата, от общините (мунициални облигационни заеми) и от фирмите. Различия на облигационния кредит от банковия кредит: има един кредитополучател и много кредитори; правата на кредиторите са стандартизирани: право да получат обратно сумата за определен срок (матуритет); право да получат доход (лихва) - купонна, сконтова лихва и др.; право на ликвидационен дял в случай на ликвидация на фирмата; Тези права са прехвърляеми и са свързани с ценна книга - облигация. Предимства на облигациите в сравнение с банковите заеми: набират се значителни капитали; възможно най-евтин начин - елиминира се посредничеството на финансови институции (пряко заемане на заемен капитал); не се проучва така задълбочено кредитния рейтинг; срокът на привличане на ресурси е по-дълъг; ако фирмата е достатъчно надеждна заемът може да бъде необезпечен; при конвертируеми облигации, при сключване на определени клаузи, може да се избегне погасяването на дълга; недостатък - при публични емисии трябва да се изготви проспект; Предимства на облигациите в сравнение с емисия на акции: няма опасност от загуба на контрола в управлението; няма опасност от разводняване на капитала (ПЕА= чиста печалба/ брой обикновени акции); по-ниски инвестиционни разходи, тъй като облигациите са по-ниско рисков тип инвестиции; От управленска гледна точка решението за емитиране на облигации се обосновава от финансовия мениджър, но се гласува от Общото събрание на акционерите. Това е стратегическо решение. Не могат да се емитират облигации с привилегирован режим без съгласието на старите облигационери. Съгласно нормативната уредба се изисква довереник на облигационерите, обикновено търговска банка, за защита на техните интереси. При избор за финансиране чрез облигации се анализират: -перспективите за развитие на предприятието; -потребностите от капитали; -капиталовата структура (съотношението дълг/собствен капитал); -конюнктурата на финансовия пазар. Определя се размера на облигационния заем - номинална стойност на облигациите (в развитите страни се прави копюрна структура с различни номинали), емисионната стойност и вида на облигациите. Видове облигации: В зависимост от начина на ползване на правата, облигациите биват: на приносител Поименни. В зависимост от това дали са отпечатани върху защитен хартиен носител или за тях се води регистър: налични и безналични. В зависимост от това има ли обезпечение: необезпечени - издават се от най-стабилните и надеждни компании; обезпечени - те биват: обезпечаване с оборудване - широко се използва при лийверидж лизинг. Разпространен е при купуване на скъпоструващи транспортни съоръжения (кораби, самолети). От лизинговите вноски се погасяват задълженията по облигационния заем. обезпечаване с ЦК - при намаляване стойността на ЦК на финансовия пазар може да се довнесе обезпечение. Според това има ли клауза за изкупуването им преди падежа: няма такава клауза; облигации с клауза задължаваща емитента да ги изкупи преди падежа - може да се уговори срок, след който това право може да се упражни. Това защитава фирмата и изпълнението на инвестиционния й проект. Уговаря се и минимална цена (90-95% от номинала), защитаваща интересите на инвеститорите; облигации с клауза разрешаваща на емитента да ги изкупи преди падежа ("пенсиониране" на облигациите) - то е в интерес на фирмата, тъй като й предоставя възможност при по-нисък пазарен лихвен процент да изтегли облигациите от обръщение и да ги замени с нови, с по-ниска лихва. Може да се включи клауза, задължаваща емитента да изплати премия по изкупуването, като компенсация на кредиторите. Според формирането на дохода (лихвата) по облигационния заем: с фиксиран лихвен процент; с плаващ лихвен процент. Според начина на изплащане на лихвата: купонни - основание за получаване на лихвата е представяне на "купон"; регистрирани - специализирана финансова институция (ЦД) поддържа списък на облигационерите и на падежа им изпраща чек или заверява посочена от тях сметка; безкупонни (с нулев купон) - купуват се с отстъпка от номинала и на падежа се плаща номинала; Обикновено лихвата се плаща на 6 месеца. В зависимост от начина на плащане на главницата (номинала): срочни (имат матуритет); серийни - погасяват се на лотариен принцип, обикновено ежегодно се теглят серии, на които се погасяват и номиналната стойност. Търговският кредит се използва за финансиране на краткотрайните активи. Често се използва. Фирмата получава на заем чужди ресурси в стокова форма. Придобива възможност да увеличи своя оборот, като заплати стоките по-късно.Кредитът се определя като спонтанен, тъй като размерите на стоките на кредит зависят от обема на производство. Когато се разширят продажбите се увеличава и дела на кредита във финансирането. Кредитът е по-либерален от банковия. Кредитът е по-гъвкав в сравнение с банковия, защото закупените стоки се влагат веднага в производството. Кредитът е постоянен, защото веднъж установени кредитните отношения между продавач и купувач, те се възобновяват постоянно. Той е постоянен източник за финансиране на потребностите от оборотен капитал. Цената му се влияе от лихвените равнища на финансовия пазар. Устойчиви пасиви – за финансиране на краткотрайните активи се използват краткосрочните задължения – начислените, но не внесени данъци, работна заплата, социални осигуровки. Най-голям дял сред тях заемат работната заплата и данъците. В резултат на продажбата на стоките или оказаните услуги фирмата реализира парични постъпления, в които са начислени и посочените разходи – данъци, работна заплата, социални осигуровки. Последните обаче не се изплащат веднага. Това предоставя възможност на компаниите да използват тези средства за финансиране на краткотрайните си активи. Колкото по-продължителен е периода от получаване на постъпленията до извършването на тези плащиния1 толкова по-голям е обемът на това финансиране Тези източници на средства за финансиране непрекъснато се възобновяват, което е основание да се определят като постоянен източник на финансиране и да се квалифицират като устойчиви пасиви. Текущата задлъжнялост не определя като безплатно финансиране. С разширяване обема на производството, текущата задлъжнялост също нараства, което е основание тя да се счита за спонтанен източник на финансиране.

 

15. Лизингът е отдаване под наем на реален, производителен капитал за определен срок. В нормативната уредба лизингът е регламентиран в НСС 17 и ЗЗД (лизингът е вид наемно отношение, което се оформя между две страни – лизингодател и лизингополучател). Лизингът се използва и от банки и други институции. Намира широко приложение след ІІ СВ, в периоди на рецесии, тъй като е удобна форма за осигуряване на активи. Разлики в сравнение с банковия кредит – лизингополучателят не получава парични средства, а наема дълготрайни активи срещу заплащане на периодични вноски в полза на лизингодателя. Има договорни отношения между лизингодателя и ллизингополучателя (подлежи на облагане по ЗДДС). Лизингодателят може да бъде: производител; специализирани лизингови компании; търговски банки; Лизингополучателят може да бъде: малки и средни предприятия – те обикновено нямат достъп до по-евтин ресурс; приватизирани предприятия – за обновяване и разширяване на кръга на продажбите; Видове лизинг: 1/ Оперативен лизинг /анулируем, прекъсваем/ - активите се наемат за период по-кратък от техния икономически срок на годност. Не се амортизират напълно. Притежават остатъчна стойност след изтичане срока на лизинговия договор. След прекратяване на договора, наетият актив се връща на л-дателя, който може отново да го даде под наем или да го продаде. Удобен е за фирмите, които могат да натоварят пълноценно наетият актив през срока на лизинга. Разходите за ремонт и експлоатация се поемат от л-дателят. 2/ Финансов лизинг – трябва да са изпълнени две от трите условия посочени в НСС 17: договорът за лизинг съдържа клауза за прехвърляне собствеността върху наемателя – прехвърлянето се извършва към края на срока на лизинговия договор, за да се ограничат рисковете за л-дателя; срокът на наемния договор покрива по-голямата част от полезния срок на използване на актива; лизингът, който не отговаря на тези условия е оперативен. Използва се за сгради, скъпо оборудване, транспортни средства. Размерът на лизинговата вноска трябва да покрие разходите за купуване на актива и определена доходност за покриване на риска от инвестицията. Други видове лизинг: директен лизинг – л-дателят предоставя собствен или закупен по избор на л-получателя актив; сублизинг – л-получателят може да предостави актива на трето лице; лийверидж – л-дателят финансира само част от стойността на актива, а останалите средства за придобиването му се осигуряват чрез кредит; обратен лизинг – прилага се от фирми с влошено финансово състояние, които предоставят актива си на лизингова компания и го наемат обратно в условията на лизинг /фактически активът не се премества/; рентен и нетен лизинг – при рентния лизинг всички текущи разходи се поемат от л-дателят, а при нетния лизинг тези разходи се поемат от л-получателят.  Предимства за лизингодателят: ако е производител – разширява кръга на продажбите, клиентите, пазара; при финансови институции /банки и лизингови компании/ - пласиране на капитали при задоволителна възвръщаемост и степен на риск. При оперативният лизинг, финансовите институции ползват данъчните изгоди от амортизацията; Предимства на лизингополучателят: удобна форма за набавяне на дълготрайни активи при ограничен достъп до финансовия пазар; не се изискват крупни капиталовложения; лизинговите плащания се покриват от реализираните текущи доходи от експлоатацията на наетия актив; значително по-лесен начин за осигуряване на необходимите средства, в сравнение с банковите кредити; липсват ограничителни и забранителни клаузи както в банковите договори; осигурява се 100% финансиране на необходимите активи /при инвестиционните кредити се изисква и съфинансиране/; оперативният лизинг е удобна форма, когато не можем да натоварваме актива през цялата година и се спестява риска свързан с моралното изхабяване; финансовият лизинг дава възможност за данъчни изгоди в резултат на разходите за амортизация, ремонт, поддръжка. Недостатъци: при оперативния лизинг се губи изгодата от амортизационните отчисления, остатъчната стойност; при финансовия лизинг се поема риска от морално остаряване на актива; сложни изчисления при лизинга и покупката на актива; трудно е да се съпостави цената на лизинга с цената на банковите кредити; Подходът за вземане на решения за лизинг или покупка се свежда до съпоставяне на настоящите стойности при двата варианта, като се избира тази с по-ниска настояща стойност. Лизингодателят изчислява нетните разходи на основата на първоначалните разходи, от които се приспадат настоящата стойност на амортизацията, на остатъчната стойност и се прибави настоящата стойност на амортизацията. Вноските са равномерни. Определя се лизингова вноска, която ще намали разходите, в съответните години, при определени данъчни ставки и се намира настоящата стойност на лизинговата вноска. Изчислява се и настоящата стойност по банковия заем, след което настоящите стойности се сравняват.

 

16. Освен правата на кредитор, осигуряват възможност да бъдат превърнати в обикновени акции в определен период в бъдеще, по фиксирана цена на обикновените акции, наричана цена на конвертиране. Конвертируеми облигации – синтез на две групи права: Права на облигациите като дългови ЦК – да получим номинална стойност; да получим лихвата; ликвидационен дял; прехвърляне; Ново право – да бъдат заменяни за обикновени акции в определени пропорции, в определено съотношение, до определена дата, по фиксирана цена – цена на конвертиране. Изискване е тяхната номинална стойност да е равна на цената на конвертиране и да бъдат с по-голяма стойност от номиналната на акциите. Цената на конвертиране е от 10 до 50% по-висока от текущата пазарна цена. Налага се изчакване, за да се упражни правото на конверсия. Тези облигации са с по-ниска доходност от облигациите с подобен риск. Чрез периода на изчакване се избягват резките промени на цените на акциите на вторичния пазар – разводняване на капитала. Варант /като елемент на емисията на акциите/ - ЦК, която материализира правото на нейният собственик да закупи в предварително фиксиран срок определено количество акции на фирма по предварително уговорена цена, нар. “цена на упражняване”. Обикновено срока е от 3 до 10г. Той има самостоятелна форма на движение на финансовия пазар, т.е. може да е обект на покупко-продажба. В момента на издаването, цената на упражняване е от 10 до 50% по-висока от текущата пазарна цена, което налага изчакване на упражняването на правата по варанта до покачване на пазарната цена на компанията. При варанта и при конвертируемите акции /?/ следва да се преразгледа цената на упражняване при ситуация на раздаване на безплатни акции срещу дивиденти, когато има раздробяване на капитал. Основни предимства на конвертируемите облигации и варанти: по-ниски разходи за финансиране; подобряване на капиталовата структура на фирмата чрез увеличаване дела на собствения капитал; понижава се финансовия риск, свързан с обслужване на дълга; избягват се резки изменения на цените на акциите на финансовия пазар. Разлики между варанта и конвертируемите облигации: възможността за конвертиране се обвързва с конкретна емисия на ЦК /облигации, привилегировани акции/, а варанта може да бъде емитиран самостоятелно; варантите се отделят от ЦК, ако са били пласирани с нея и се продават отделно. При конвертируемите облигации опцията за превръщане в акции е неразделно свързана с тях; упражняване на правата, свързани с варантите изисква заплащане на цената на акциите ž навлизат свежи пари и се увеличава собствения капитал. При конвертиране на ЦК финансовите средства на компанията не се променят, няма свежи капитали, но се подобрява капиталовата структура и ако е конвертирана облигацията се избягва плащането на дълга. Трябва да се спазват изискванията за публично предлагане на акции. Основните елементи на проспекта за облигационните заеми /основното му предназначение е да направи инвестицията прозрачна/: данни за фирмата – предмет, основен капитал, мениджмънт, издадени акции; данни за ЦК, които се предлагат; размера на облигационния заем - допустими отклонения, в рамките на които заемът ще се счита за сключен, съотношение между размера на облигационния заем и внесения капитал; номинална и емисионна цена /може да е по-ниска от номиналната/; данни за обезпечаване на облигационния заем, ако е предвидено и схема за погасяване на облигационния заем; направления, в които ще се използва заема, ако не бъде реализирана цялата емисия; прогноза за изменение на финансовите резултати, паричните потоци; описание на лихвата, кредитният, ликвидният риск;

 

17. Цената на капитала е относителен показател, при който има съпоставяне на сумата на средствата, които трябва да се плати за използването на съответен обем ресурси и размера на тези ресурси. Обикновено се означава като лихва и се изразява в проценти за годината. Фактори, влияещи върху цената на капитала: вида на източника на финансиране; конюнктурата на финансовия пазар /търсене и предлагане/; финансово състояние на компанията; срока за заемане на ресурсите; риска на инвестицията; Цената на капитала се нарича още стойност на капитала, цена на финансиране. Цената на капитала се определя както за всеки отделен ресурс, който сме използвали, така и за всички ресурси, които предприятието използва. Цената на общия ресурс, който предприятието използва, се определя като средно претеглена цена на капитала /средна аритметична претеглена/. Като тегла се вземат дела на отделния източник на финансиране, съобразно пасива на баланса. Определянето на теглата при АД и други капиталови дружества може да стане на основа на пазарната стойност на източника. Стратегическата цел е повишаване благосъстоянието на собствениците. Търсят се ресурси с по-ниска цена и се увеличава делът им във финансирането, като се отчитат предимствата и недостатъците на ресурсите.

18. Печалбата е положителният финансов резултат от дейността на фирмата през определен отчетен период. В по-тесен смисъл тя се свързва с положителния резултат от определена сделка. Положителният финансов резултат е изражение на инициативността на предприемача, на неговия иновационен дух, на способността му да предвижда бъдещето по-добре от своите конкуренти. Счита се, че печалбата е доход, който се полага на собствениците за инвестирания капитал. Влагайки капитала в дадено производство, притежателите му очакват не само да си го възвърнат но и да получат доход. Като възнаграждение за риска и поетата несигурност , собственика получава дивидент, лихва, наем.Поради важната роля на печалбата, като основополагаш мотив на бизнеса се обуславя от факта, че тя е най-универсалният и предпочитан източник за развитие на производството. Печалбата е в основата на доходите на собствениците на предприятието. Тя е също и основен източник на приходи в държавните и общинските бюджети. Поради важната роля на печалбата, проблемът за нейното управление е много актуален. Управлението на печалбата е свързано с изграждането на правилна концепция за факторите, които влияят върху нейния размер. Много важно е да се определи най-добрата комбинация между факторите, които й въздействат, и да се насочи влиянието им, с цел нарастване на печалбата. Факторите на макроравнище включват – фазата на икономическия цикъл и преди всичко етапите на подем и рецесия.; данъчната политика на държавата; темп на инфлация; лихвена политика; валутен курс; амортизационната политика на държавата. Факторите на равнище предприятие са – обем на реализираната продукция и цени; разходите за производство; риск. Известни са два основни метода за формиране на печалбата. – като разлика между стойността на имуществото на фирмата в началото и в края на стопанската година ; и като разлика между приходите и разходите през годината. Вторият начин има по-широко приложение. Положителната разлика между общите приходи и разходи, установена от ОПР се дефинира като счетоводна печалба, брутна печалба или печалба преди начисляване на разходи за данъци върху нея. Така формираната брутна печалба подлежи на разпределение. Важно значение при това разпределение има съотношението между средствата, които се заделят за централизираните фондове, под формата на преки данъци, и тези, които остават за инвестиране във фирмата. Разпределението на печалбата обхваща два етапа – отчисляване на средства от печалбата за държавния и общинския бюджет (чрез намаляване на счетоводната печалба с размера на дължимите преки данъци. Това разпределение е свързано с категорията данъчна печалба Тя се определя чрез преобразуване на счетоводната печалба, съгласно правила, регламентирани в действащото данъчно законодателство, и се използва като основа за определяне размера на преките данъци. След приспадането на преките данъци от счетоводната печалба, се формира балансовата (чистата, нетната) печалба на предприятието. Разпределението на нетната печалба за покриване на загуби, за формиране на законови и допълнителни резерви, за фондове на фирмата, за изплащане на дивиденти на собствениците, се определя като втори етап от разпределението. Частта от нетната печалба, която се разпределя между собствениците се дефинира като разпределена, а тази, която се задържа във фирмата като неразпределена, реинвестирана.

19. Дивидентът е доход, който инвеститорът получава в резултат на годишното разпределение на печалбата като възнаграждение за предоставения капитал на компанията. Дивидентът може да се изплаща под формата на: 1) парична сума – сумата на дивидента може да се изразява в лева на една акция, в процентно отношение към цената на акцията или като процент от нетната печалба на една акция; 2) безплатно предоставени акции – в случаите, когато фирмата реинвестира печалбата и увеличава основния капитал, на акционерите се предоставят допълнително безплатни акции. Раздаването на допълнителните акции действа психологически добре на дребните акционери, но води до понижаване на пазарната цена на акциите; 3) раздробяване на акции – в този случай фирмата издава повече акции, намалява номинала, което прави акциите й по-ликвидни. Решението за разпределение на чистата печалба и изплащане на дивиденти се гласува от общото събрание на акционерите. Документът, който удостоверява правото да се получи дивидент, е купонът. Купоните са неделима част от акцията и не могат да се прехвърлят отделно от нея. Ако в устава на АД не е предвидено друго, акциите се издават с купони за дивидент за 20 години. При големи емисии при изплащането на дивидента се определят – дата на записване, на която акционерът трябва да е записан в книгата на акционерите, за да използва правата, свързани с ценните книжа; дата без дивидент, след която акцията се продава без право на дивидент за предходното време ;дата на изплащане, на която или от която започва изплащането на акциите.Размерът на дивидента зависи от финансовото състояние на фирмата, обема на печалбата, която подлежи на разпределение и провежданата от компанията дивидентна политика. При формиране на дивидентната политика се отчитат: желанията на основния тип акционери – в някои фирми преобладават акционерите, които имат предпочитание към текущия доход, а в други – към разрастването на дейността и реализирането на доходи от повишаване на цената на акциите; 2) наличието на потенциален рентабилен инвестиционен проект. При наличието на рентабилна инвестиция е за предпочитане по-голяма част от чистата печалба да се задържи и реинвестира във фирмата 3) имиджът на фирмата на финансовия пазар и потенциала й да акумулира необходимите й финансови ресурси. Възможно е цената на фирмените ценни книжа да се понижава, въпреки че финансовият резултат е положителен. В този случай изплащането на парични дивиденти би могло да повлияе благополучно върху цената на фирмените ценни книжа; 4) финансовото състояние на фирмата – парични дивиденти се изплащат при добро финансово състояние и реализирана печалба Оптималната дивидентна политика предполага разумен баланс между приемливи стойности на изплащаните дивиденти, за де са поддържа лоялността на акционерите към фирмата, и реинвестиране на част от чистата печалба, за да се постигне бъдеш растеж и повишаване цената на фирмените ценни книжа.

20.Показатели за оценка на ликвидността на фирмата Във финансовата практика се налага като термин показващ степента в която съответния актив или имущество може да се превърне в пари. Общото за показателите които характеризират ликвидността е, че са изчислени като отношение м/у пълния размер или само част от КА и краткосрочните задължения. Могат да се представят по 2 начина: -коефициент показващ колко пъти А покриват задълженията;-като съотношение – показват колко КА в стойност се падат на 1 лв.задължение. Показатели Текуща ликвидация - Изразява общата ликвидност и показва каква е степента на осигуреност на краткосрочните задължения с всички налични КА..Коефициента не отчита какви точно са активите за колко време, при необходими непарични активи ще могат да се превърнат в пари

21. КП е процес включващ анализ, оценка и избор на инвестиционен проект за изпълнение на инвестиционни проекти са необходими значителни средства за влагане. Акцента на КБ е поставен върху оценката на входящи и изходящи парични потоци и прилагането на техники и подход за везането на решения. Процеса на КБ се базира както върху анализа, оценката и избора на дългосрочни инвестиционни решения, така и върху изпълнението и поддържането на избраните проекти. Мотиви за инвестиране – решенията за инвестиране могат да бъдат предизвикани от физическото изхабяване или моралното остаряване на активите. Като основни мотиви за капиталови инвестиции са разширяване на дейността, замяна или обновяване. Разширяването на дейността е сред най-често посочваните капиталови инвестиции. То се отнася за фирми и предприятия, които бележат ръст в развитието си. За да се извърши замяна на едно оборудване с друго задължително трябва да се установи положителен ефект. Обновлението е алтернатива на замяната. То цели подобряване, модернизиране на съществуващите активи. Стъпки в процеса на КБ – а) генериране на предложения за инвестиции; б) преглед и анализ на проектите; в) вземане на решение за инвестиране; г) изпълнение; д) поддържане. А) Предложенията могат да постъпят от всички нива на организациите и те се предвижват от инициаторите си към висшестоящите управленски нива; Б) тези предложения за инвестиции подлежат на специален преглед за да се оцени колко те отговарят на фирмените цели и стратегии., да се оцени и калкулира риска съпътстващ инвестицията. Г) Изпълнението започва веднага след като приключи процедурата по одобряването на проектите и се осигурят необходимите средства.Д) Най-важната дейност която трябва да се изпълнява е да се следи дали действителните парични потоци отговарят на предварително планираните. Калкулиране на паричните потоци – основни компоненти на паричния поток са първоначални разходи по инвестицията, оперативни парични потоци, остатъчен паричен поток. Първоначалните разходи винаги се изходящ паричен поток, който възниква в момента на извършване на капиталовия разход. Оперативния паричен поток е входящ паричен поток в резултат от експлоатацията на проекта. Остатъчния паричен поток се реализира през последните години от експлоатацията на проекта и има пряка връзка с неговата ликвидация. Как се формират първоначалните разходи – стандартния подход при калкулиране на първоначалните разходи се свежда до определяне на всеки изходящ паричен поток от фирмата, паричните потоци намалени с входящите във време t₀ . Цената на новия актив, инсталационните разходи, постъпленията от продажба на старото оборудване, промяна в нетния оборотен капитал – всичко това образува първоначалните разходи. Какво е нетен оборотен капитал (НОК) – от сумата на КА приспадаме краткосрочните задължения. Как се калкулират оперативните парични потоци – приходи – разходи (с изключение на амортизация) – амортизационни отчисления – печалба преди данъчно облагане – данъци = Нетна печалба + Амортизационни отчисления (= Нетен паричен поток) = Оперативен паричен поток Как се определя остатъчния паричен поток? Приходи от продажба на нов актив – приходи от продажба на стар актив + (-) данък върху приходите от продажбата на новия актив + (-) данък върху прихода от продажбата на стария актив + (-) промяната в НОК = остатъчен нетен паричен поток При оценката на дадена инвестиция се отчитат само паричните потоци, които се явяват непосредствен резултат от неговото изпълнение. Тези парични отоци се наричат увеличени или печеливши и показват промяната в стойността на фирмените постъпления пряко свързани с приемането или отхвърлянето на проекта.

22 – Статични методи – 1) срок на изплащане на инвестицията – точен период от време необходим за пълно възвръщане на първоначалните разходи. При проекти с анюитетни парични потоци срока на изплащане е стойността на първоначалните разходи : анюитетния паричен поток. При проекти с неанюитетни парични потоци последователно се сумират паричните потоци до момента докато те изцяло покрият първоначално вложената сума. Критерия за вземане на решения ще се основава на съответния срок изчислен за инвестицията с предварително определения период. Предимства – не особено трудно изчисление в неговото прилагане, при него се използват парични потоци, а не счетоводна печалба. Загатва се за стойността на паричните средства във времето. Колкото по-отдалечен е срока на изплащане, толкова са по-възможни неблагоприятен влияния и обратно. Недостатъци – реално не се отчита стойността на парите във времето (може да се преодолее); пълно игнориране на рентабилността на проекта. 2) средна норма на дохода – при него се сравняват средните годишни нетни доходи на инвестицията и от друга страна средната отчетна стойност на дохода. Средна норма на дохода = средно годишен нетен доход 7 ½ от първоначалните разходи ; средно годишни нетни доходи = (приходите – разходите по проекта за всяка година) : броя на годините. При срока на плащане мерната единица е години и е коефициент, който можем да сравним с нормата на възвращаемост, която фирмата изисква от инвестициите си. Можем да го сравним с други подобни индекси – средна норма на възвращаемост за отделните отрасли. Предимство – лесни изчисления; Недостатъци – не се отчита стойност на парите във времето, не се отчита последователност на постъпленията, използва се счетоводна печалба а не парични потоци, не се отчита алтернативната цена на капитала.

23. Динамични методи – метод на нетната настояща стойност – етапи: да се определи разхода на инвестиционния проект; изчисляват се очакваните нетни парични потоци на проекта; оценява се ръста на инвестицията; определя се нормата на дисконтиране; изчислява се настоящата стойност на очакваните парични потоци (дисконтиране на паричните потоци); сравнява се настоящата стойност с бъдещи стойности на паричните потоци с първоначалните разходи. Този метод е труден – субективен елемент. Нормата на дисконтиране трябва да изразява алтернативната норма на възвращаемост или алтернативната цена на капитала. Нормата на дисконтиране изразява степента на предприемаческия риск. Свързана е с инфлацията. Дисконтовия процент трябва да отразява пазарната конюнктура. Може да бъде еднакъв и различен – т.е. фиксиран за целия период, но може да бъде и различен през отделните години. Колкото по динамична е пазарната среда и колкото по-широк е асортимента на произвежданата продукция, толкова по-сложен е избора на дисконтов процент. ННС = сума на настоящите стойности : първоначални разходи на инвестицията; NPV = CF/(1+r) – I . При положителна NPV проекта е променлив за инвестиране; отрицателен резултат – този проект следва да се отхвърли и разходите надвишават бъдещия паричен поток. Ако имаме 3 резултата ще изберем проекта с най-голямо NPV. Изключение – при избор на проекти, които имат различни срокове на изпълнение на проектите и особено когато те са алтернативни. Определянето на IRR по метода на пробите и грешките е много лесно, когато имаме равни годишни парични потоци. Това става със следната последователност – определя се срокът на изплащане на инвестицията; с помощта на таблицата за анюитетния дисконтов фактор се определя IRR. Когато няма еднакви парични потоци протича в следната последователност- определяме среден срок на изплащане на проекта по формулата I * n / ∑ CF ; избира се най приближените до получената стойности на анюитетния дисконтов фактор за n години; изчислява се NPV на проекта при така получената дисконтова ставка и n години. Търсената IRR ще бъде дисконтовият процент, при който стойността на NPV е най-близко до 0. По-прецизен резултат се получава след като са известни две норми на дисконтиране – една, при която NPV >0 и друга, при която NPV < 0. Изчисляването се извършва с помощта на формулата   IRR = R1 + (R2-R1) * NPV _R1 /( NPV_R1-NPV_R2) където NRV_R1 >0

24. Риска в КБ се изразява във вероятността инвестиционния проект да се окаже неприемлив в резултат на високата степен на променливост на очакваните парични потоци. Когато се разглеждат конвенционални проекти (тези при които имаме отрицателен паричен поток в началото, а след това положителен) риска се определя почти изцяло в зависимост от степента на отклонение на входящите парични потоци от реалните, като се допуска че първоначалните разходи, които възникват в момент t₀ са известни предварително. Техники за оценка на риска – а) анализ на чувствителността – тук се маркират няколко възможни стойности на дадена променлива, за да се оцени влиянието й върху възвращаемостта на инвестиционния проект. Тази техника обикновено се използва при изследване промяната на настоящата стойност на проектите. Чрез тази техника се изследват различни променливи – обем на продажбите; цени на суровини, готова продукция; трудови, материални разходи; данъчни ставки; темп на инфлация, лихвен процент. Най-често се прилага подхода да се изследва влиянието на нормата на дисконтиране върху очакваната стойност на паричните потоци или върху NPVна проекта. Нормата на дисконтиране не е ключова променлива, която изразява промените в горепосочените променливи. Стъпки за анализ на чувствителността: 1) да се изчисли NPV на проектите при базисния дисконтов процент; 2) да се определи NPV на проектите при променен дисконтов процент; 3) изчислява се процентната промяна в NPV на проектите при различни дисконтови проценти. Как се оценява кой проект е по-рисков? – ако отклонението при един проект е по-голямо от това в друг проект рискуваме да загубим повече, т.е. най-рисков е този от проектите при който най-голяма е промяната в NPV представена в процент. Техники за калкулиране на риска в КБ: А) подход на сигурните еквиваленти – основната идея е да се коригират входящите парични потоци с определени коефициенти на сигурност, които могат да се определят по различни начини – субективен, обективен. Тези коефициенти изразяват стойността на очакваните без риск парични потоци. Коригираните чрез коефициентите на сигурност парични потоци се дисконтират с безрисковата норма на възвращаемост. Предимство – избягва се двойното калкулиране на риска. Недостатък – начина по който се определя коефициент на сигурност. Б)метод на коригирани с риска дисконтови проценти – вместо да се коригира размера на очакваните парични потоци се предлага корекция на процента с който те се дисконтират. Това е алтернативен способ и двете техники не могат да се прилагат едновременно. Коригиращата норма на дисконтиране е нормата на възвращаемост, която трябва да бъде постигната за да бъдат адекватно компенсирани инвеститорите за поетия от тях риск. Колкото по-висок е риска толкова по-висока трябва да е коригиращата дисконтова норма и следователно толкова по-ниска да е очакваната стойност на паричните потоци. В основата на идеята за коригирания дисконтов процент стои модела за оценка на капиталови активи. В този модел общия риск се подразделя на диверсифициран и недиверсифициран. Недиверсифицирания риск се измерва с т.нар. бета индекс Чрез него измерваме чувствителността на възвращаемостта на инвестицията към промени в пазарната норма на възвращаемост.

25. Икономическа обосновка на заема: данни за правния статус на фирмата;  предмет на дейност; техническа информация за предприятието и неговата съвкупност;  внесеният капитал; квалификацията и опитът на лицата, които управляват дружеството; информация свързана с проекта; маркетингова информация за пазара на стоките; договор с доставчици; справка за инвестиционните и експлоатационни разходи; финансов разчет за периода на задължаването -  банката изисква фирмата да направи песимистичен, оптимистичен сценарии; възвръщаемостта на инвестициите - нетна настояща стойност; ефективност; погасителен план, при който, като се съобразява със скоростта на обращаемост на капитала, фирмата представя своите виждания за издължаването на кредите; Документи свързани с обезпечението на заема /ликвидност/. В зависимост от ликвидността се определя осигурителен марж – процент от стойността на обезпечението, който се предоставя като заем.Форми, които приемат гаранциите /обезпечението/ по кредита: лични гаранции – това става чрез включване на кредитното отношение на трети лица, които отговарят за издължаването им. Това са различни банкови гаранции, поръчителства (трябва да бъдат безупречни). Публичното поръчителство; -друга форма е залог, който се учредява върху движими вещи, ценни книжа, стоки, права по вземания, лихви, моторни превозни средства; ипотека на недвижими имоти: законова ипотека - учредява се върху обекта, който се изгражда с помощта на заема; договорна ипотека – тази която се учредява върху съществуващ недвижим имот като гаранция по кредита. Пример: потребителски жилищен кредит – законова ипотека върху някой друг имот. Ипотеката се оскъпява, защото е свързана с оценка, с такса за ипотека. Документи: документи за съдебна и данъчна регистрация; годишен финансов отчет: баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал, приложение. Изисква се най-малко 2г. назад; декларации (по образец) – това са декларации за налични банкови сметки; задължения към банки; за икономическа свързаност по отношение на кредитоспособност, кредитно качество .Всички тези документи са необходими, за да се определи кредитния рейтинг Той се установява на база: персоналните качества на кредитоискателя; отрасловия риск /чрез технологията, конкуренцията, дял от пазара/; финансовото състояние, с цел да се установят потенциалните възможности за реализиране на доходи и погасяване на кредита. Банкови заеми се предоставят на фирми с добър кредитен рейтинг на база изследване на персоналните качества, квалификация, опит, платежна дисциплина, дееспособност. Фирмите, които са най-редовни клиенти са преференциални клиенти с висок кредитен рейтинг prime ride (прайм райд) – придобиват с лекота банков заем. Кредити се предоставят на клиентите с доказана работоспособност. Предоставянето се оформя със сключването на договор, в който се посочват правата и задълженията, срок, размер на заема, санкциите и цената на заема. Отделно се сключва допълнителен договор на обезпечението. Цената на банковият заем се формира от лихвата по заема, таксата, разходите свързани с оформяне на обезпечението и застраховането. Този заем е равен на две или три погасителни вноски, в които искат да имаме неснижаем остатък, той се приспада от използвания ресурс. Видове кредити: В зависимост от срока, за който се предоставят кредитите: краткосрочни – до 1г.; средносрочни – до 3г.; дългосрочни – над 3г.; Според формата, в която се отпускат: кредити с точно определен размер и възстановяеми на вноски; контокорентни – при които се получава право да се използват до определен размер, до определена дата и клиентът сам определя времето и размера, в който ще ги използва; дисконтни – свързани с купуването на полица или вземания с отстъпка сконто; Според това, какво се предоставя: парични и кредити, които гарантират платежоспособността /гаранционни кредити/; Според потребностите, които обслужват кредита: кредити за текущи посредници; кредити с инвестиционно предназначение;

26. Кредити за текущи потребности – кредити за постоянни текущи посредници: Постоянни: Овърдрафт /контокорентен  и счетоводен/; Револвиращ;  -Кредитна линия: За временни потребност; - Ломбарден; - Сконтов /гаранционен кредит/; - Акцептен /гаранционен кредит/; - Авалов /авален/. В отношение на първият вид кредити овърдрафт - над чертата /контокорентен/ - този кредит става по разплащателна сметка. Овърдрафтът е със срок до 1г., но има вероятност да бъде продължен. Предимство е, че ще се плати лихва по разплащателна сметка. Гаранционните банкови заеми основно се прилагат при външно-търговските взаимоотношения на предприятията. Акцептен заем - свързан е с поличното обръщение (полиците се срещат в два вида - запис на заповед и менителница). При този заем банката гарантира платежоспособността на клиента във връзка с участието му в поличното обръщение или във връзка с чекови плащания. Банката гарантира, че ако длъжникът не изпълни задължението си по полицата, тя ще го изпълни вместо него. Банката подписва платежния документ - полица или чек, като подписването е известно с понятието "банков акцепт". Цената на заема се определя чрез комисионна такса (не се начислява лихва). За осигуряване на плащането, банката сключва договор с кредитополучателят, че той ще заплати полицата преди падежа. Тази форма на кредит повишава доверието между контрагентите по полиците. Авалов (авален) кредит - вид гаранционен кредит. Цената на кредита се определя като комисионна такса (не се начислява лихва, подобно на акцептния кредит). Кредитът е писмено, едностранно поето задължение от поръчител да носи солидарна отговорност за изпълнението на дълга по полицата, в полза на лицето, за което той гарантира. Поръчителят трябва да бъде надежден. Поръчителят се нарича "авалист", а издателят на полицата - "авалат". Аваловият кредит се свързва с менителницата, тратата. В този случай издателят на полицата се нарича "трасант", а платеца по полицата - "трасат". При прехвърляне полицата се джиросва. При авала може да се гарантира за всички участници в сделката, но не и за цялата сума на задължението. Трябва изрично да се посочи каква част от сумата се гарантира. Ако не е посочено за кого е авалът, се приема, че това е издателят на полицата. За разлика от акцептния кредит, при аваловия не се сключва договор с кредитополучателят за плащане на сумата. Ако задължението за плащане на гаранта се превърне в реално, банката има право на обратен иск към фирмата, за която е поръчителствал. Сконтов кредит - свързан е с покупката на полица от банка, преди падежа й, с отстъпка (сконто). Банката поставя изисквания, на които полиците трябва да отговарят, за да бъдат изкупени: - търгуемост на полицата - полицата да е търгуема; -всички реквизити да са попълнени четливо и точно; -срокът на падежа да не е по-дълъг от 3 месеца; -платецът да бъде кредитоспособен; -полицата да е издадена във връзка с продажба на стоки на кредит; При определяне на отбива - сконтовия процент (лихвата се калкулира в скрита форма), се отчитат: -равнището на пазарния лихвен процент на паричния пазар (трябва да се прави разлика между паричен и финансов пазар); -риска по сделката - проявява се в следните форми: кредитоспособност на платеца, издателя; наличието на акцепт и авал; При револвиращият кредит фирмата има право да ползва многократно заем до договорен размер в течение на определен период. Отпуска се за срок не по-дълъг от 1г. и в договорът се уговарят размера, цената и обезпечението. Комисионна такса се плаща веднъж при уговарянето на кредита, лихва се начислява върху фактически усвоените суми, за неизползвания ресурс се дължи такса. Правото на клиента да ползва нови суми се поражда само след цялостно погасяване на формирания дълг. Удобен е да се ползва от фирми с бърза обращаемост на средствата. Кредитна линия – в договора се уговаря срок, размер, обезпечение, цена. За разлика от револвиращия кредит при него не съществува задължението за текущо погасяване на дълга, като условие за получаване на нов заем. Когато на основание на договора се предоставят средства се оформя договор за банков заем и план за погасяването му. Използва се за финансиране потребностите от оборотен капитал, когато се инвестира в голям инвестиционен обект и фирмата получава незначителни парични постъпления до внедряването му. Той е удобен за най-стабилните клиенти. Ломбарден – предоставя се срещу залог на движимо имущество. Включва две търговски сделки: договор за предоставяне на заем и договор за залог. Включва се клауза, че при положение че стойността на залога спадне, кредитополучателят да добави обезпечение. Видове ломбардни кредити: Фондов ломбард – като залог служат ценните книжа, които фирмата не продава, а ги залага: дългови и дялови ЦК. Когато се заложи полица и менителница се появява менителничен ломбард. Прилага се когато държателят на полицата изпита потребност от парични средства и предпочита да я заложи вместо да я сконтира, защото ще плати лихва за по-кратък период. Стоков ломбард – лесно ликвидни ценности или документи за тяхната собственост: благородни метали; борсови стоки в процес на трансформиране, в процес на обработка.Пледжинг – когато се залагат права по вземания от клиенти, депозити, лихви, застрахователни договори.

27. Това са кредити, които се отпускат за срок не по-малък от 1г. и с тях се обслужват потребностите на дълготрайните активи. Предимства на тези кредити са, че се приспособяват най-добре от дългосрочни капитали и те са единствената възможност за малки фирми да си осигуряват такива капитали. С тях се финансира закупуването на дълготрайни активи, модернизация, реконструкция. При развит капиталов пазар има такава опасност той да не се изкупи, т.е. емисията да не се изкупи. При този кредит е възможно уговарянето на гратисен период, т.е. период, през който се плаща само лихва. При тези кредити банката поставя някои задължителни условия: -задължително участие със собствени ресурси при финансирането на проекта – какъв да бъде процента на това участие; -задължително представяне на проекто-сметна документация, ако се изгражда нова сграда; -договор с доставчик, ако проекта е за оборудване; -застраховане на изграждания проект. В договорът се включва и забранителни клаузи да не се извършват преобразувания, да не се продават вземания; да не става гарант или предоставя заеми. Ограничителни клаузи – тези свързани с гласуване на премии и дивиденти, да не се разпилее имуществото на фирмата. Ако този кредит е за срок от 1г. банката изисква да се съставят годишни счетоводни отчети в частта свързана с финансовото състояние и отчета за паричния поток на фирмата – банката осъществява контрол /мониторинг/. Тези кредити могат да се предоставят в лева и валута. Цената на кредитът се образува на базата на либора Libor + надбавка. Когато кредита е в много голям размер банките правят консорциум и кредитът става консорциален.

28.Оборотния капитал е свързан с обслужване на стоковите,материалните и суровинните запаси с вземанията с финансовите средства и разходите за бъдещи периоди. Оборотния капитал включва складовите запаси, паричните ресурси и разходите за бъдещи периоди, които обслужват сферата на производството и сферата на обръщението на финансиранията.Основни източници на фин.средства: -част от собствения капитал и от дългосрочните заеми;-краткосрочните задължения на фирмата под формата на краткосрочни банкови заеми и различни задължения към доставчици, персонал бюджет и др.Оборотния капитал може да се представи като нетен оборотен капитал и брутен оборотен капитал. Нетния оборотен капитал се получава като от сумата на КА се приспадне сумата на краткосрочните заеми и задълженията към доставчици, персонал и т.н. Брутния оборотен капитал се получава като към нетния оборотен капитал се прибави краткосрочната задлъжнялост.

30. тe са резултат от продажбите. Етапи: 1) Всяко предприятие трябва да определя какъв % от продажбите ще извършва на кредит. Има се в предвид продажба на други предприятия. Трябва да се синхронизират 2 противоположни цели: -да се извършват повече продажби на кредит за стимулиране на продажбите; -да се ограничават продажбите на кредит защото замразяват средства. 2) Определяне размера на кредита: -планиране на продажбите; -определяне на % на продажба на кредит. 3)Разпределяне на кредита по отделни клиенти - Става на база на относителния дял на клиентите в преходни години, вкл. на новите клиенти или изкл. на клиенти. 4)Разработване на условията на кредитиране на клиенти: -да се определят сроковете на кредит; -да се договори лихвения %.; -Да се определи наказателни лихви за просрочване; -Поощрителни моменти 5)наблюдение на вземанията – дали всички се плащат в налични пари в срок, да се разпределят на редовни и просрочени и да се разберат причините за просрочването. Така вземанията са активни, на които се разчита. За ликвидност на предприятието е важно да се разделят по срокове. 6)Наблюдение на клиентите и оценка на кредитоспособността им – на стари и на нови. Система 5С: 1.С – капитал ->структура на капитала на клиента 2. С – капацитет -> размера на капитала 3. С – гаранции -> оценка на гаранцията, като обезпечение 4. С – характер -> дали е платежоспособен и платежоготовен клиента. 5. С – условия ->как промяната в икономическите условия се отразява на клиента. 7) разработване и прилагане на политика на събиране на вземанията. Целта е да се напомня на клиента но и да не ги загубим като клиенти. Методи за гарантиране на събирането на вземания: Застраховане на вземанията ЗК изплаща риска; Продажба на вземанията – на по-ниски стойност; Залагане: Когато фирмата има недостиг на парични средства.

 

31. Това са парите в каса,разплащателна сметка, депозит и др. Управлението им е свързано с наличие на различни видове еквиваленти на наличните пари – чекове,полици и др.

Проблема е за оптимизация вкл. не на наличните пари както при запасите: - ако са под необходимото то няма да може да изпълни задълженията си; - Ако са повече от необходимото прието ще реализират загуби под формата на пропусната печалба. Модели за определяне на оптималният размер на паричните средства 1) Бомол – разглежда ги като вид запас – неговият модел се използва когато потреблението е относително постоянна величина. 2)Модел на Милър и Ор – използва се от компании при които паричните средства варират силно-конкретизират се с растяща потребност от парични средства. Не се задължава предприятието с оптимална величина, но се оставя да варират до определена горна и долна граница.

 

32. ФП е съвкупност от дейности, методи и мероприятия, насочени към прогнозиране и планиране на бъдещото състояние на финансите на предприятието и повишаване ефективността на финансовата дейност. То обхваща разработването на система от финансови планове и планови показатели за осигуряване на фирмата с необходимите й финансови ресурси. Разграничават се три системи на ФП – 1) прогнозиране на финансовата дейност – от 3-5 години. Изисква много висока квалификация на специалистите, които изготвят тези финансови планове. 2) годишно планиране а финансовата дейност – 1 година, обхваща разработването на текущите финансови планове по отделни направления на финансовата дейност; 3) оперативно планиране – тримесечен или месечен период, обхваща разработването на бюджети, платежни календари и други форми на оперативни планови документи. Разработването на финансовата стратегия обхваща следните етапи 1) определяне на периода – зависи от времето за което е определена общата стратегия на предприятието. 2) изследване на факторите на външната среда и конюнктурата на финансовия пазар – анализират се тенденциите и възможностите за промени на макросредата,  както и структурата на финансовия пазар и факторите, които му влияят. 3) формиране на стратегическите цели – главната цел е максимизиране стойността на фирмата и като следствие повишаване ползата на собствениците. 4) Разработване на финансова политика по отделни направления на финансовата дейност; 5) Разработване на система от организационно-икономически мероприятия за осигуряване изпълнението на финансовата стратегия.- правата, задълженията и отговорностите на ръководителите на отделните направления на финансовата дейност. 6) Оценка на ефективността на разработената финансова стратегия – заключителен етап, анализира се съгласуваността на финансовата стратегия с общата, с предполагаемите изменения във външната среда и др.Основните годишни финансови планове са: план за приходите и разходите – основен, представлява базата за разработване на останалите финансови планове. В процеса на разработването му се планират приходите от реализацията на продукцията и услугите, разходите, предстоящите данъчни плащания, очакваният финансов резултат и чистата печалба; План за източниците и направлението на средствата – с този план се осигурява финансирането на планираната дейност. Целта на разработването му е да се изчислят необходимите финансови средства за осъществяването на бизнеса и възможните източници за тяхното осигуряване. В този план се отразяват всички разходи на фирмата за реални инвестиции и дългосрочни финансови вложения в предстоящия период; План за паричните потоци – с него се прогнозират паричните постъпления и плащания във фирмата. Целта на разработването му е да се осигури платежоспособността на фирмата през плановия период. Прогнозен баланс – в този план се отразява прогнозната структура на активите и капитала на фирмата в края на плановата година. Целта на разработването му е да се планира необходимият прираст на активите, да се оптимизира структурата на капитала и да се осигури финансовото равновесие на фирмата през плановия период. Оперативното финансово планиране обхваща комплекс от краткосрочни планови документи, свързани с оперативната финансова дейност на фирмата. Основната цел е да се осигури нейната платежоспособност. Разработват се прогнози за бъдещото търсене на парични средства, оценяват се последствията от това търсене и се подбират най-добрите възможности за удовлетворяването му. Методи на планиране процент от продажбите – когато се очаква нарастване на продажбите, предприятието би следвало да повиши размера на краткотрайните активи. Ще се повиши и размерът на средствата, привлечени от краткосрочни и дългосрочни кредитори, необходими за финансиране на нарасналата потребност от активи. Метод на паричния бюджет – прилага се при разработването на плана за паричните средства. При него се проследява движението на входящите и изходящите парични потоци и се установява паричната наличност в началото и в края на периода. Приключване без загуба – този метод се използва при планиране на печалбата на фирмата. Прилагането му изисква да се съпоставят очакваните приходи от реализацията на продукцията с планираните разходи за производството й.

33. ФА е анализ на финансовото състояние на предприятието и целта е ч/з него да се направи оценка на финансовото състояние и да се разкрият факторите които влияят в/у съответните финансови състояния като методика и методология. ФА не се различава от икономически анализ на стопанските дейности. Различават се по това че обект са преди всичко показатели характеризиращи финансовото състояние. Според това кои са потребителите на резултата от анализа, може да има 2 вида: 1. Външен ФА: анализ, резултатът от който се употребява от доставчиците, кредитори, профсъюзи, работници, т.е. тези резултати са публични, не са фирмена тайна и могат да се ползват от обществеността, не са интерес за мениджърите. Основен източник на информация са счетоводният баланс и отчета за приходите и разходите. 2. Вътрешен ФА: резултатите се ползват от висшето ръководство, мениджъри. Основен баланс при отчитането на приходите и разходите се ползват всички справки, първична счетоводна отчетност, статист. информация. Може да се осъществи 2/3 анализ на разглеждане на съвкупност от показатели, групирани в следните групи: 1. Показатели за структурата на имуществото на предприятието - относителен дял на ДА в общата стойност на активите; - относителен дял на КА ---//---; - структура на ДА; - структура на КА. Счита се че относителния дял на ДА характеризира гъвкавостта и приспособимостта на предприятието към промени в иконом. условия. При по-нисък дял на ДА е прието по-голяма гъвкавост. Важна е отрасловата принадлежност за оценка на дела на ДА. В Б-я дела на Да е много висок, което е лошо. 1. Показатели за структурата на капитала: - относителен дял на СК спрямо общия капитал; - относителен дял на СК от общия дългосрочен капитал.; - Структура на СК; - Дял на привлечения капитал; - Дял на дългосрочни заеми; - Структура привлечения к-л. На тази база се дава оценка за фин. стабилност, фин. нестабилност, възможност за допустимо финансиране с държавен заем; - сравнение на ръста на ОДК и средно лихвения % по ползваните дългосрочни заеми. 2. Показатели за хоризонтални балансови съотношения. Трябва да се анализират вземанията – да се оцени дали са събираеми, вземат се само редовните, да се следят и съпоставят сроковете на падежите на даване и вземане. 3. Показатели за фин.успех: - абсолютни (приходи, разходи, печалба); - относителни – рентабилност; - рентабилност на продажбите; - рентабилност на активите; - рентабилност на капитала. 4. Показатели за фин. активност – показатели за обращаемост.

 

Още по темата

• АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ НА „МОНБАТ” АД
• Организационно поведение
• Теории и школи за теорията на кооперацията
• Икономика на труда
• Икономика на логистичните дейности
• Риск на капиталовите пазари и управлението му
• Банкови карти – същност и видове
• Степен на задоволеност – Реферат
• Възнаграждение на човешките ресурси
• Бизнескомуникации – Тест №2