Човекът – Есе

Човекът - Есе

Човекът е наистина труден за разбиране. Биологично той не се различава съществено от останалите бозайнци, но въпреки това притендира, че заема върховата точка в еволюционната пирамида, заради неприсъщото за другите видове отношение към себеподобните. За това в езикът на хората са се появили думи и изрази, класифициращи подобно поведение: „хуманно отношение”, „човещина”, „състрадание” и т.н. Но връщайки се в миналото и поглеждайки към настоящето, няма как да не забележим, че човекът постепенно губи човешкото в себе си. Нека си припомним първата и втората световна война и нейните милиони жертви; да се сетим за хора като Хитлер, които са виновни са избиването на стотици хиляди евреи, само защото са били набедени за нечиста раса; да обърнем внимание на съвременната преса, в която преобладаващите заглавия са за убийства, бомбени атентати, тероризъм, войни, етническа и верска нетърпимост. Вече не е чудно ако чуем по новините, че деца убиват деца или ако се съобщи за поредният терорестичен акт, породен от религиозни различия. Не би било пресилено, ако се запитаме дали изобщо някога сме били нещо повече от животни. Сякаш човекът е забравил, че живее сред хора.

Човешкият род е претърпял вековна еволюция, за да достигне до днешният си вид. За този дълъг период време, от появата на Homo Sapiens до днес, настъпилите физиологични промени не са особено съществени, но за сметка на това можем да твърдим, че сме израстнали като хора. Възприятията на човеците едни за други са се променили, техните взаимоотношения, чувства, емоции. Човекът в ХХI век е противоречива личност, разкъсвана от доброто и злото. От една страна той иска свободата, да бъде себе си; да живее в мирен и спокоен свят. В същото време обаче, противно на човешката природа, все повече хора се превръщат в заплаха за останалите хора – стават терористи, убиват и мародерстват, повлияние от сребролюбие и лична неприязън към някой или някои. С други думи колкото повече хора застават зад идеята за един мирен свят, то толкова повече се разгарят войни, а насилието прогресира. И което по-лошо – превръща се в нещо модерно и престава да му се обръща внимание като на проблем от голямо значение. Не е трудно да се забележи, че днешните деца без колебание биха предпочели да гледам някой филм с оръжия, бой и насилие, пред алтернативата за анимация. Освен това, за свъременните младежи е по-лесно да рушат, от колкото да създават... Да помогнеш на приятел или непознат, изпаднал в педа вече се смята не само за досадно, но и за ненужно. Егоизма на хората, вандализма по улиците, високоата престъпност, темата за световния тероризъм, която нашумя през последните години, всичко това е резултат от деградацията на човеците. Но не в дадена страна или континент, а глобално. Навярно хората с добри сърца вече са малцинство, защото за тях се говори много по-рядко, отколкото за престъпниците. А този безспорен факт може само да ни натъжи и да ни накара да се замислим колко много сме очуждили от себе си, от своята природа и от околните.

Живеем в свят, в който никой не те докосва, защото всеки бърза за някъде, всеки се интересува само за собствените си грижи и собственото си оцеляване. Все едно сме заобиколени от стъкла – виждаме се един други, но не можем и не искаме да се сближим. А може би стъклата са за да ни пазят едни от други, а и от самите нас? Изолацията, очуждението, хладното отношение писва и тогава решаваме да направим катастрофа, сблъсък... само и само за да не забравим усещането за допир... и факта, че живеем сред хора.

Bookmark and Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *