Човек се ражда, за да даде другиму любов

Човек се ражда, за да даде другиму любов
Есе

Любовта-най-древният инстинкт на хората. В момента, в който човек се роди, се привързва най-напред към родителите си, по-късно към приятелите си, по-късно тази "приятелска обич" прерасттва в нещо по-голямо-човек се жени, сдобива се с деца и...всичко започва отначало. Първата любов, която изпитваш, е към семейството ти-това ти е заложено като инстинкт. Към приятелите си се привързваш като резултат на дълго време, което сте прекарали заедно, общи интереси, неща, които сте преживяли заедно...това е приятелска обич, това е най-висшето чувство, което може да съществува, стига да е искрено. На истински приятел можеш да кажеш всичко, което те тревожи, често го чувстваш по-близък от семейството си. А той те изслушва и прави всичко по силите си да ти помогне ако имаш проблем.
Любовта може да се изрази по много начини- с целувка, с думи, дори и само с един поглед. "Любов не е двама човека да се гледат взаимно, любов е те да гледат в една посока". Когато двама се обичат, те могат да мълчат в продължение на много време, не защото няма какво да си кажат, а защото на този етап думите са излишни.
Човек се ражда, за да даде другиму любов. Напоследък все по-малко са хората, които "се раждат, за да дават". Напоследък повечето само "взимат" без да отвръщат на стореното. За някои хора любов е само да получават скъпи маркови подаръци. Няма чувства в такива връзки, не, за мен това не е любов. Но има хора, които мислят за другите. Обичам да казвам, че искам да бъда запомнена като момичето, което винаги се усмихва, дори и всичко в нея да е разбито и като момичето, което винаги може да направи твоя ден по-светъл, дори и да не успее да направи своя такъв. Това ми е заложено-много лесно се привързвам към хората и бързо ги изкачвам на пиедестал. Не мога да мразя. Не мога
дори да се сърдя. Обичам да обичам. Дори и някой да ме мрази, аз не мога да му отвърна със същото-решавам, че това си е негово мнение, а всеки има право на такова. Много хора ми казват, че това е добре, но аз не мисля така. Мисля, че именно тези, които се привързват лесно, страдат най-много. Защото когато направиш някого своето "всичко", един ден ако го изгубиш, оставаш "без нищо". Оставаш "празен".
Аз съм на мнението, че повече хора трябва да са от тези, които "се раждат, за да дадат другиму любов". Защото ако никой не дава любов никому, животът няма да има смисъл-всеки ще потъне в "сивото"  си ежедневие, замислен само за себе си. Хората трябва да "оцветят" дните си и макар и за малко да помислят за хората, които обичат. Защото любовта е най-висшето чувство и човек се ражда, за да обича.

Bookmark and Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *