Чувствата и мислите на лирическия герой, разкрити в увода на стихотворението “На прощаване”

Чувствата и мислите на лирическия герой, разкрити в увода на стихотворението “На прощаване”

Христо Ботев

         Ботевата поезия е съхранила най-драматичните търсения на българина възрожденец. В стихотворението “На прощаване” поетът представя своята житейска позиция за смисъла на човешкият живот. В синовната си изповед Ботевия лирически герой разкрива духовния си свят, изпълнен с копнеж за свобода, подвиг и безсмъртие.

В лирическия увод на творбата младият човек изповяда пред майка си причините, които са го принудили да поеме по опасния път, разкрива пред нея и своите мисли и чувства. Сърцето му е изпълнено с тъга по родния дом и близките хора, с любов към тях, но със страстната омраза към поробителя. Долавя се и жал по неизживяната младост, но в същото време и радост от предстоящото участие в борбата. Героят е горд, че е взел достойно решение – да се пожертва за отечеството си.

Лирическият герой живее сякаш в две пространства – чуждото(негостоприемно и отблъскващо) и родното(скъпо и далечно). Принуден да живее в “тази тежка чужбина”, той се чувства нещастен и самотен. Епитетът “тежка”, определенията “немили клети недраги”, както и глаголът “да се скитаме” разкриват ярко състоянието му. С топли, извиращи от сърцето думи, лирическият герой се обръща към майка си , защото иска да я успокои, иска от нея прошка и разбиране. Той се чувства длъжен да изясни пред нея причините, накарали го да направи страшния избор. Убеден е, че тя ще го разбере и ще го подкрепи. Поетът въвежда мотивът за майчината клетва: “Но кълни, майко, проклинай таз турска черна прокуда...”. Епитетът “черна” бележи с цвета на болката и отчаянието положението на народа, чийто синове са прокудени далеч от отечеството.Бунтовникът разбира майчината болка, но в сърцето му напира радостта от предстоящото завръщане в отечеството: “...ах, утре като премина през тиха бяла Дунава!” . Реката е не само граница между две държави, тя разделя робството от свободата, чуждото от родното, реалността от мечтата.

Най-скъпото за героя “бащино огнище” е порогано от поробителя. Ето защо той се чувства длъжен да отмъсти за всичко “мило и драго” – за почернената родина, за мъката на баща и братя, за скръбният поглед на либето.Стихът: “аз вече пушка нарамих / и на глас тичам народен” разкриват твърдата решеност на героя да поеме по пътя на борбата.

В “На прощаване” един дързък и не спокоен дух завещава на поколенията след него страстно да обичат родината и свободата и страстно да ненавиждат подтисничеството и тиранията. Това е и неговото послание към бъдещето.

Bookmark and Share