Сблъсъкът на исляма с модерността Преди десет години Самуел Хънтингтън утвърждаваше, че разделителните линии на световната политика в обществата след студената война са предимно културни – един „сблъсък на цивилизациите“, определян от пет или шест главни културни зони, които понякога могат да съществуват едни с други, но никога не се смесват, защото им липсват споделени ценности. Едно следствие от тази аргументация

Дискусия „Ислямът и модерността“   Модерната политика на идентичността произлиза от един недостатък в политическата теория, обосноваваща либералната демокрация. Този недостатък е мълчанието на либерализма относно мястото и важността на групите. Линията в модерната политическа теория, която започва с Макиавели и продължава през Хобс, Лок, Русо и американските отци-основатели, разбира въпроса за политическата св

Наблюдения в огледалото на отчаяните Д-р Николай Михайлов: Българската политическа система действа като карикатура на демокрацията Д-р Николай Михайлов Доктор Михайлов, не смятате ли, че трябва вече да престанем да се вторачваме (оттласкваме) от тоталитарния период? На по-възрастното поколение ситуацията започва да прилича на 60-те и 70-те години, когато всякакви бивши партизани, идеолози и функционери про

Балканският геополитически възел и великите сили   Доц. ст.н.с. д-р Никола АВРЕЙСКИ * Балканите имат особено геополитическо положение. Като европейска опора на “мостове” към Азия и Африка, те са удобен път за нашествия, естествен театър на бойни действия и традиционен възел на световни съперничества. Това придава необичаен динамизъм на социалните процеси в региона. А глобалният резултат е превръщането на Балк

Българските национализми и европейската интеграция 1. Множеството значения на понятията за национализъм и множеството национализми Понятието за национализъм на много места в света не се гледа с добро око. Отъждествява се с ксенофобия, агресивност и шовинизъм, с демонстрация на превъзходство на своята нация над останалите. Това е особено типично за страна като нашата, в която периодът след 1944 г. е време на лекуван

В търсене на балканския оксидентализъм /доц. Диана Мишкова/ Вместо въведение или за балканистиката като “ориенталистика”? Захващайки се с темата за балканските виждания за Европа, си давах ясно сметка, че е важно тя да бъде мислена като част от темата за критериите, чрез които даден регион се дефинира, картографира, теоретизира и обяснява. Доколкото наличните анализи на отношенията между Европа и Балканите са търсе

Възгледите за масовото поведение в контекста на социално – психологическото познание   1. Генезис – около средата на 19 в. възникват първите форми на социалнопсихологическото познание. Те все още не се основават върху сериозни научни изследвания и твърде се доближават до универсалните схеми на социалната философия. В пъстрия калейдоскоп на първоначалните търсения се открояват три направления с голямо значение

“Другата” психология на Вилхелм Вундт Вилхелм Вундт е роден в Германия през 1832г. и умира през 1920г. Неговият живот и научна дейност съвпадат с две изключително важни тенденции в западното културно пространство: първата се отнася до развитието на т.нар. “частни науки”, които се  стремят да скъсат пъпната си връв с философията; втората се отнася до политическото развитие на европейските народи, за които все по – з

Народопсихологията на Вилхелм Вундт   Вилхелм Вундт (1832-1920) е немски философ и психолог, един от основоположниците на психологическата наука. Изучава медицина в университетите в Хайделберг и в Берлин. От 1875 г. е професор по философия в Лайпциг, където организира и първата в света лаборатория по експериментална психология, която дълги години е най-важният международен център по психология в Европа и САЩ.

Дългият път на еманципация на народопсихологичното познание То се формира в средата на 19в. В древна Елада започва възникването на народопсихологията.Херодот-баща на историята, 5-4в.пр.н.е. говори за нрави на народите, обичаи, традиции. Продължена от древногръцки и древноримски автори.Хипократ-4в.пр.н.е., баща на медицината.Прави опит не само да опише, а прави и теоритичен опит да обоснове на какво се дължат различ

Народопсихологията като комплексна наука Всеки исторически формирал се колектив има своя колективна психология.Всеки колектив е или може да бъде народопсихология.Първият обект, с който се занимава Н. е родът. Племето е организация на родове с общ език, традиция и територия. Народност-синтез м/у племена и племенни съюзи, които вече имат съзнанието за общи интереси и обща съдба.Развива се и чувството за патриотизъм.

Народопсихологията като наука Конспект Народопсихологията като наука. Основни етнически похвати. Възникване на народопсихологията и нейното развитие до 30- те години на ХХ век. Развитие на народопсихологията от 1930 г. до днес.  Развитие на народопсихологията в България. Национална психика /народопсихика/. Методи за изследване на народопсихологията- интервю, анкета, експеримент и др. Прочети повече “Народопс

Европейци сме, ама не все до там Защо българите винаги искат да са европейци? Почти съм сигурна, че повечето от тях дори не разбират значението на това, защото ние сме европейци от нашето раждане, намираме се в Европа и да сме европейци е наше неотменно право. Но може би макар и грешно във фразата е вкаран друг подтекст, а именно, че ние няма да постигнем никога нивото на култура и етика в по-напредналите страни в